Аз имам против, когато милият жест се приеме за даденост. И когато гоня някаква цел и ме прекъснат да сервирам, пардон, да направя мил жест, въпреки че очевидно правя нещо, което ми е важно. Ама не трябва да ми е важно, щото съм момиченце. Особено ако чета и някой ме вдигне да направя сандвич. Това е едно от нещата, които ме доближават до обисляне на убийство. А, не, нищо не правя, четенето е нищо, засрамвам се и се врътвам на пета да си свърша "милия жест", който не се отчита като жест, щото е женска работа, а тя си е автоматична част от битието...
И ти си пълна с комплекси- ще каже човек, че са те възпитавали в 17 век.
Колкото неговия мил жест се приема за даденост, толкова е и твоя, ама като си растеш с чувството, че е по- долу от мъжа, все ще ти се струва, че иска да те подчини и унижи.
И при мъжете- комплексари е същото.
Много ги е страх, да не ги помислят за недостатъчно мъжествени, ако направят жест, та удрят по масата, че било женско задължение да донесе солницата.
Единият от двамата в семейството да е комплексар, тежко му на другия.
А, като се случат и двамата, адът е пълен.
