?Въпроси всякакви за СО?

За културните мероприятия - рядко ходя. Ежедневието ми е разчертано. Малката поотрасна, започнаха заниманията - 2 пъти през седмицата и 2 пъти събота и неделя. Големият е 7ми клас, първият месец и нещо беше ад, и него водихме, да му покажем пътя, да се запознаем с учителката, по 3-4 пъти седмично, общо 7-8 стават. Отиваха по 2-3 часа на ден в това. Сложи домакинство и не остава време за почивка, камо ли за култура. По 2 свалени филма сколасваме да изгледаме в месеца, камо ли кино или нещо навън.
Добрата новина е, че започнах да чета книги - има няма няколко месеца оттогава. Имах един бум с 10-15 книги изчетени преди 2-3 години, после спрях, сега пак лека полека започвам. С големия когато започнах да чета книги /при мен сигнал, че започва да остава свободно време и мисловна енергия за осмислянето им!!!/, мина се не мина 1/2-1 година и забременях, айде ремонти, лежане за задържане, изследвания, и четенето пак отиде в рЯката. Като остане ресурс /времеви и енергиен/ водя малката на куклен театър, не себе си, за мен време има, целият живот е пред мен, тя скоро ще го израсте и и да искам няма да има кого да водя. Въпрос на приоритети, детството е 10 години от целия ми живот, все ще мина и без мероприятия /мои лични/. Големият е болен, айде 2 пъти по лекари, в четвъртък ни викат на контролен, и всеки ден до аптеката, ето ти час, два на ден средно отиват за обгрижване, хем леко го кара. След месец ще се разболее малката, отива си време за тези неща и си някак изцеден, мозък не ти остава за друго, искаш да лежиш и гледаш в една точка. Надявам се добре го описах.

Това е и поколение, което няма изградена връзка с децата си, няма да има изградена връзка и с внуците си.

Ако пък си мислиш, че им пука от това хехе

Аз съм баба, не спорете. Внука го гледам само когато ме помолят. А животът ми сега е в пъти по-пълноценен и много по-щастлив, отколкото в периода 20-30. И секса също.  Пък вие си приказвайте каквото искате за старите, скучни, пресъхнали баби.

Не им пука от нищо, то няма и как да ти пука за връзка, която нямаш ... но е взаимно - и на внуците и децата не им пука особено за тях.

Sharky* - то може и изобщо да не го гледаш, ако не се налага. Но едва ли ще тръгнеш да злобееш, как си по активна от майка му, защото тя го гледа, а ти ... ходиш на ресторант. Нищо, че ако наистина ходиш на ресторант, ще видиш, колко хора с деца има там, то не пречи, да се самонавиваш, че те всъщност не ходят никъде ...

Докато са относително здрави - сигурно не им пука и екскурзиите са номер 1. Обикновено с овдовяването идва и промяната в пукането.

Е то тогава и аз ще съм с отгледани деца сигурно

Чак пък цяло поколение, отделни хора са. Повечето гледат на свой ред внуците си, когато могат. Вярно, че в днешно време е друго - много баби работят до по-късно, но пък и деца се раждат на по-късна възраст. Също така много живеят в различни населени места от децата си и техните семейства, но и при това положение има баби, които цяла зима прекарват в големия град да гледат внуците си, хем да не харчат за отопление пенсиите, а пък лятната ваканция им пращат внуците на село. Други пък ги викат дори в други държави да гледат внуците.

Аз детето съм си го отгледала. И се е изнесло. И нямам внуци, засега. Живота си живея.
Понякога гледам племенницата, тя ще стане на 5 скоро.
Няма скоро да се пенсионирам, та внуче на пълно работно време надали ще гледам, ама когато мога и се наложи, защо не.

Виж, майка ми и свекървата на сестра ми си гледат внуче яко. А болно дете, спряно от градина,  е широко понятие. Племенницата не ходи, защото кашля. Но не е реално болна. Какъв е проблема да я оставят на баба и.

Моите деца са си отгледани от мен и баща им.Изключая някоя и друга седмица лятото, като бяха в градинска възраст.....И именно затова не желая да "встъпвам" пак в ролята на мама, за внуци.
Минала съм си "по пътя", отгледах Моите деца, сега е ред на тях да отглеждат СВОИТЕ деца.
Аз ще бъда САМО баба, която им се радва отвреме-навреме.Както е редно да са бабите....
Да гледам понякога за час-два, ДА.
Да гледам понякога за една нощ, за да излязат някъде сами, ДА.
Да гледам ежедневно, 7дни/52 седмици, години наред, НЕ. Визирам именно казуса в темата-мама не иска да гледа, иска си работата и кафето с колегите, та ако може баба да се "намести" на мястото на мама...ами НЕ, няма да стане.
Изобщо не мога да си представя и не влиза в плановете ми, пак, отново, да се озова с дете/деца за гледане от сутрин до вечер.
Не съм и никога не съм била от супервсеотдайните майки, които живеят и дишат чрез децата си.Винаги съм имала и собствен живот, прерязвам "пъпната " връв с детето още в родилното.....та никак не се виждам отново закарфичена към бебе/малко дете.
С дете над 4-5 годинки нещата стоят по друг начин.

Круизите, концертите и ресторантите обаче са до време, човек не остава завинаги енергичен и свеж, а идва време, когато нищо не е по-ценно от милата дума, някой да ти поговори за себе си и ти да му разкажеш за теб и както пише в една от книгите за Анн: "да се опре млада, свежа в старата, повяхнала буза". И това са неща, чиито основи се поставят с години. Не разбирам защо, ако няма някакъв голям и неразрешим конфликт в едно семейство, се стига до изрази като престарели бабички, сополиви и ревливи деца, социалния живот на майката, бабата, таткото, който си има деца да си гледа и прочие. Аз и друг път съм го писала, че връзката баба-внуче може да е прекрасна и пълноценна, и да носи огромна радост и на бабата, и на внучето. Като дете бях ужасно привързана към майка ми, но и баби се е случвало да ме гледат болна, да ми угаждат на детски капризчета, да съм летата при тях. Хубави спомени за мен и съм убедена - също толкова хубави и за тях. Тук всичко винаги се представя много само в черно и бяло, ИЛИ-ИЛИ, да няма компромиси и взаимопомощ, за да не би случайно да се накриви нечия шапка.

Katerin, не е ли добре, след като се появи внучето, да ги направиш тези твърдения?

Защото сега малко звучиш, като ... "аз като порастна ще стана балерина" ...

Ама разбира се, че децата се гледат от родителите си. Все едно и също се говори. Моето мнение е, че мъжът и жената трябва да направят нужното, за да гледат децата си. Какво ти 'трябва'.. Изобщо не разбирам защо раждат деца, които не искат, и после тръсват на бабите. Това по повод анонимната, ама гледам че темата що-годе си продължава - да се гледат ли деца от бабите? Тя тази тема е стара колкото света и в България продължава да има хора, за които това е норма. Ох, незнам, не го разбирам и това е. Аз ако нямам възможност лично да си гледам детето, няма да го раждам. Поредния номер, ако ще и първи да е. Че и самотна майка бях, не ми е го е гледала майка ми. Единствените, които искам да гледат децата, са бащите им. При баби се ходи 2 пъти в месеца за глезене. Но тук народопсихологията е друга, очевидно стана пак и в тази тема.

А не е ли по-добре, ти като станеш "бабичка", да правиш генерални заключения за скучния им живот?

Аз лично, предпочитам професионалист, пред баба, ако става въпрос за детска грижа, в работното време на родителите. Иначе, ако детето му е добре с бабата, не му пълни главата с простотии, прекарват си добре - нека да и гостува, от време на време.