?Въпроси всякакви за СО?

Ами не знам колко ми е скучен живота, но нито коремите, нито ритничета, нито ражданици са ми били върхЪ на преживяванията.

Аз си обичам децата, но не ги романтизирам, нито романтизирам елементите на майчинството. При някои жени има безкрайно романтизиране, което не знам дали е любов или само някакъв емоционален кипеж.

Интересно ми стана - какви са тези извънредни преживявания?

Сирен, не мога и да си представя, че едно човешко същество може да бъде цел или средство на друго такова. Не е морално.
Пулсиращите хемороиди например...

Ще защитя Сирената, емотикон за плюене в пазва, но не мога да се въздържа.
Защо да е невъзможно да си обичаш детето, но да разсъждаваш трезво и да осъзнаваш, че то е временно явление в живота ти и съвсем не му е задача да ти го прави хубав и интересен.
Даже в повечето случай напротив, обичаш го, въпреки че е все болно, капризно, неблагодарно, лигав тинейджър, неблагодарен младеж и накая частично отчужден възрастен, който те приема в живота си от кумова срама, щото вечеси има собствено семейство и неси му в интересите ти.

За какви чивии? Да се овърже с ластици някой да плаща ипотеката? Не всички "ползват" децата за това и в тази връзка, твоите подбуди са грешни и себични, не на тези, които искат наистина да преживеят създаването и отглеждането на детето.

Кое преживяване точно е повече "уау" по мащаб и емоционален заряд от раждането и отглеждането на детето?

Има и една съвсем различна гледна точка върху този целият казус. До тук, всички мнения, особено тези осъждащи жената и решенията и, почиват върху презумпцията, че всичко в този живот се определя от нашите желания и контрол. Хоп, решила да има дете и то станало. Но ако погледнем по-далеч от носа си, ще осмислим факта, че понякога най-най-желаните деца никога не се материализират, а в ужасно неподходящи моменти и ситуации (като ккрае случай може да се дадат майки, станали жертва на насилие по време на война, например) се раждат деца, много от които после променят света.

Раждането на едно дете, според повечето религии, включително и християнската, не ни принадлежи като решение. Децата също. Те идват при нас временно, носят в себе си новото начало на безкрайния потенциал. Зависи кой питаш, някои дори вярват, че детето избира обстоятелствата на живота си. Независимо дали човек вярва в християнски Бог, в Буда или в езотеричното, или в абсолютно нищо, фактите на живота са такива, че е доста късогледо да бъде осъдена една жена, че е "създала" сама едно дете. Човешкият живот, чисто фактически, не се създава по волята на един индивид, а в резултат на толкова много безкрайно случайни и невъзможни неща, които са се подредили в един определен момент, като Големият Взрив. Точно затова всеки един човек е микро-вселена и опростяването му до "решила, че иска дете - проимала" е доста наивно. Идването на този свят на един човек ни принадлежи точно толкова, колкото и смъртта му.

Анонимна, желая ти здраве, сила и подкрепа, за да посрещнеш и приемеш това, което предстои. Травмата, през която си минала, се надявам да адресираш с подходяща терапия, за да може да бъдеш една здрава и силна майка.

Не, че тук повечето са се разплодили яко- с по 3, с по 4 деца, а на някои им е време за внуци и от позицията на съвсем друго съществувание се изказват недоумяващо, с уклон към грубо към решението на авторката, която, впрочем, вече не пише.
Завъртя, засука се и пак до там се стигна- дали самото й решение е правилно. Ами, нека кажат 35- годишните бездетни дали е правилно. Почти няма такива в темата май. Лицемерно е, дами.
Не очаквах чак такава разпалена дискусия по подобна тема.  

П.П. Да се опъваш, да си блъскаш филъри, на 80 да си много сексуален, да се плодиш срещу издръжка, пари (сурогатство), да си оправяш гърдите също са противоприродни, ама ей на. Правят се всеки божи ден и то с гордост.

Да планираш самотно майчинство, да избираш донор - това НЕ Е случайност, а систематизирано, съзнателно избягване на случайността. Точно дирижиране на това, дето ти е "писано". А бюрократичният път е обратно на точно тоя набор от случайности.

Има доза лична арогантност и, някои биха казали, богоборство в това еднолично да създадеш обстоятелства около раждане на дете. Механично и технологично.

Това е вече другият аспект, който намусеният тийн може да не оцени подобаващо. Че е бил създаден някак...стерилно.

Elenna, много хубаво, но пък и не е лошо децата да са желани и да сме що-годе подготвени за тях, а не да ни се случват като пътно-транспортни произшествия.
Иначе още се смея с топчото на Мамасита. Много визуално изразително ми дойде мисълта за търкалянето с него.

О, моля ти се, сигурно ти точно това си си мислила, когато си взела съзнателното решение да станеш самотен родител. Да, не си решила да създадеш дете сама, но си взела решение да го гледаш сама.
На един намусен тийн ту му млякото горещо, ту пък друго нещо. Ако не мрънка що си го родила сама, ще мрънка що се налага да живее с още две сестри, или що се налага да живее в Пловдив и изобщо защо си го родила на тоя свят като изобщо не го разбираш.
Този довод е абсурден.

Бтв, аз не съм свързвала искането на деца с конкретен мъж. Винаги съм искала деца и съм знаела, че ще имам. И винаги съм се чудела на приятелките ми, които останаха сами, защо не поемат и те в такава посока (но си е тяхна работа и не питам).

Да, разбира се, че е добре децата да са желани, да имаме капацитет да ги родим и отгледаме. Анонимната сподели и двете неща като факти. Малко трудно едно асистирано забременяване може да мине в категорията "ПТП" предвид всички обстоятелства около него.
Това, че не се вписва в нечия рамка за срещнатата голяма любов, бяла рокля и обрет пред олтара не го прави неразумно, необмислено или инцидентно.
И не знам какво толкова лошо каза жената за стиковането в движение. Може би защото и аз точно така си представях майчинството, макар и омъжена и на цели 32 години. А и то, реално погледнато, всъщност си е точно това, колкото и да ни се иска да си вярваме, че имаме перфектен контрол и идеална среда.

Не, не говорех конкретно за анонимната, по-скоро тези религиозните нагласи за случващите се деца визирах, не конкретната подготвеност за деца на конкретната анонимна.

Аз съм горе долу в обсъжданата възраст и горе-долу бездетна и не мога да проумея наистина какво е това различно отношение към тях си и към околните от многодетни майки, започнали да се размножават от 20-те си години и изглеждащи, че само менопаузата ще ги спре да родят пак, ако сменят мъжа и се "влюбят" пак.

От един тийн можеш да чуеш мнооогоо неща включително "Как може да избереш точно тоя да ми е баща?!?", през "Защо изобщо си ме раждала да страдам само!?!" и "Като видЯ, че първото ти дете е толкова съвършено, що реши да раждаш изобщо пак!?!" а след ден "Това да си имаш брат е супер!" и "Само по-малка сестричка може така влюбено да те гушне!"

Та в цялата ситуация като стана ясно, че не е само баба, а ще има и дядо и вуйчо и братовчеди, т.е. самотното родителство не е на съвсем "голо поле" и социалната среда ще я има... нещата с "подкрепата" изглеждат различно. Бъдещата баба може да се е притеснила как ще каже на мъжа си например или сто други неща.
Но остава нереодоляната травма с опита за изнасилване. Това е много сериозно и трябва да се работи с психолог. Със или без дете. Но с дете е опасно да не се пренесе върху него: ако е момиченце не бива да му се налага отвращение към мъжете по принцип, примесено със страх и ужас. (несъзнателно разбира се, но травмата си е травма) За момченце пък гледане под лупа "да не тръгне лош път, щото те мъжете са.. (насилници/гадняри и т.н.)"

Аз не съм религиозна, но това, което споделих като гледна точка е споделено и от повечето религии. Не е оправдание за безотговорност или причина да действаме без план и мисъл, а доза разбиране и приемане на факта, както е казал българския народ, че човек предполага, Господ разполага. Понякога дори най-перфектно подготвените човешки планове не се сбъдват, а други безумно хаотични обстоятелства водят до резултати. Това е, поне според мен, цялата красота на човешкото състояние, но и най-трудната му част: липсата на абсолютен контрол.

Не вярвам и в такива неща като нещо писано, предопределено от природата или Бога, срещу което човек да се опълчва в волята си. Щом е възможно и се случва, значи е "писано" и не противоречи на живота.

То и не е ясно има ли единна "религиозна" гледна точка. Познавам един много религиозен лекар по асистирана репродукция, италиански католик. Той например искрено вярва, че Бог му е дал таланта да асистира в създаването на живота и да помага на хората и всеки негов успех и неуспех в това начинание е "докоснат" свише. Други католици дори само при намек за забременяване извън католически брак, в който си стъпил девствен, са в състояние да припаднат.

"Щом е възможно и се случва, значи е "писано" и не противоречи на живота."

Mоже, но обикновено грубите вмешателства имат цена, при това висока. Иначе с такова рационализиране "щом може, значи е писано" могат да се позамажат доста злини. Малко като изказването на един сериен убиец, Момата, че щом е могъл да ги убие, значи и господ го е искал, иначе нямаше да ги е убил.

Та така, всеки си носи последствията от избора, разбира се. Дали децата му ще са в резултат на "размножил се през 20-те си години" (пу, колко гадно и неестествено) или с донор на 35+ (много достойно за хвалене, обмислено и уау)...носиш си последствията, положителни или отрицателни.