Добре, не й е баща, но е бащина фигура. Тоест, отново имаме мъж, който биологично не е обвързан с това дете, появява се в живота му на по-късен етап, но допринася за неговата сигурност, възпитание и е ключов за единицата “семейство”, тоест детето расте в среда където има и майка и (почти) баща.
Виж целия пост
?Въпроси всякакви за СО?
- Публикувана: 27 юни 2015, 01:33 ч.
- Последно мнение: 30 дек. 2018, 09:54 ч.
# 20 490
15 ноем. 2018, 18:40 ч.
# 20 492
15 ноем. 2018, 18:43 ч.
Това са и моите мисли. Как така съзнателно решаваш да лишиш някого от нещо. В моя случай прекрасно знам какво е да имащ любящ баща. И как така аз и само аз ще лиша най-скъпото детето си от това..., простете грубия пример, но все едно съзнателно да реша да се роди инвалид. Да, ако се случи по независещи от мен причини е друго.
Виж целия пост
Не, не, аз не питам за гаранции, а за съзнателния предварителен отказ.
Това са и моите мисли. Как така съзнателно решаваш да лишиш някого от нещо. В моя случай прекрасно знам какво е да имащ любящ баща. И как така аз и само аз ще лиша най-скъпото детето си от това..., простете грубия пример, но все едно съзнателно да реша да се роди инвалид. Да, ако се случи по независещи от мен причини е друго.
# 20 493
15 ноем. 2018, 18:46 ч.
Била си в ситуация, в която си взела решение съобразно себе си и обстоятелствата, в които си, значи. Считаш ли, че вземането на решения, които не са разбираеми или приемливи за други, с оглед ограничеността на собствения им мироглед и житейски път, не са право на друг човек?
И още нещо - Никоя от тук пишещите не се е допитала предварително до децата, които е родила, щат ли, не щат ли да им е майка, мъжът, който си е харесала, да им е баща? Тази обаче, дйте да я овикаме, че една идея стърчи от уравниловката, макар и самите ние, с по нещо да стърчим, да не есъвсем хармонично и красиво...
Свикнали сме на едни обстоятелства, дори и аз, и като стари баби, не щем да приемем, че светът в някои отношения се е променил и иде друго време. Хубаво, лошо, няма ние да поставим оценката.
Виж целия пост
Скрит текст:
Понякога за някои неща има пречки, които разчитам като знак да се откажа. Ако нещо е чак толкова трудно и тегаво, явно не е за мен. Гледам кое идва естествено и него правя. Ако ти се изправят много пречки, понякога е знак, че си на доста грешен път. Дори да ги преодолееш и резултатът да се появи, после има още разплащане. А и наистина се оказва, че това нещо не е било за теб. По повод разгорялата се дискусия, ще попитам - Вие, само когато е лесно ли, тръгвате да правите нещо? Ако ще има трудности, се отказвате ли? Ако гарантирано няма да е само приятно и хубаво, спирате ли? И оправдаха ли се гаранциите, които сте си измислили? Случи ли се само приятното, че да гарантирате и на друг, че ако мисли като вас, ще е само приятно и само лесно?
...
...
И още нещо - Никоя от тук пишещите не се е допитала предварително до децата, които е родила, щат ли, не щат ли да им е майка, мъжът, който си е харесала, да им е баща? Тази обаче, дйте да я овикаме, че една идея стърчи от уравниловката, макар и самите ние, с по нещо да стърчим, да не есъвсем хармонично и красиво...
Свикнали сме на едни обстоятелства, дори и аз, и като стари баби, не щем да приемем, че светът в някои отношения се е променил и иде друго време. Хубаво, лошо, няма ние да поставим оценката.
# 20 494
15 ноем. 2018, 18:48 ч.
Жената не лишава съзнателно детето от баща, а такъв просто няма.
Не е като да има някакъв хипотетичен мъж и тя да си казва Не, аз, като една видна феминистка ще го изхвърля защото не ми е нужен.
Мъжа го няма, за да бъде лишен някой от него.
Виж целия пост
Не е като да има някакъв хипотетичен мъж и тя да си казва Не, аз, като една видна феминистка ще го изхвърля защото не ми е нужен.
Мъжа го няма, за да бъде лишен някой от него.
# 20 496
15 ноем. 2018, 18:53 ч.
Аз да си призная, ужасно ми е криво. За какво ми трябваше да питам Кифленството как намира идеята да роди дете чрез изкуствено оплождане без мъж до себе си, все едно че на 12 години много ѝ стига акъла да схване въпроса? Ама като ми изтреска:"Не. Значи да го родя с липса." Опулих се и попитах:"Каква липса, бе дете? Като не си познавала баща си, как би усетила липсата му?" И онова ме заби:"На мен не ми пречи, ама я има." И те така. Защо ми трябваше да питам 12-годишно?
Виж целия пост
# 20 497
15 ноем. 2018, 18:56 ч.
Единствената “независеща от мен причина” може да бъде само смъртта на биологичния баща. Оттам насетне - изборът на партньор, раздяла/развод са неща зависещи и от мен.
Та, поставени по този начин нещата, аз не виждам разлика между това да лиша дете от баща, забременявайки от донор и без партньор до мен и това да лиша дете от баща, защото съм избрала последния кретен да ме заплоди, а той после си е бил камшика или просто гравитира някъде другаде, драпайки се по чатала, тотално незаинтересован от това, че е баща.
Виж целия пост
Та, поставени по този начин нещата, аз не виждам разлика между това да лиша дете от баща, забременявайки от донор и без партньор до мен и това да лиша дете от баща, защото съм избрала последния кретен да ме заплоди, а той после си е бил камшика или просто гравитира някъде другаде, драпайки се по чатала, тотално незаинтересован от това, че е баща.
# 20 498
15 ноем. 2018, 18:59 ч.
Уиш, дъщеря ти, както и всеки останал индивид има право да определя пътеката, по която да върви. Това не прави избора на един по-меродавен от избора на друг. И това ти го пиша аз, която не би родила дете без баща по същата причина, която е казала и дъщеря ти. Така го мисля, така го живея, но определено смятам, че останалите имат право да живеят, както те са устроени, след като не вредят.
А за липсите и травмите, които ние творим в децата си, убедена съм, навсякъде ги има. Заради несъвършенството ни, и то определено, често се изразява точно в това да си въобразяваме ,че мислим по-вярно от останалите за техния личен живот.
Виж целия пост
А за липсите и травмите, които ние творим в децата си, убедена съм, навсякъде ги има. Заради несъвършенството ни, и то определено, често се изразява точно в това да си въобразяваме ,че мислим по-вярно от останалите за техния личен живот.
# 20 499
15 ноем. 2018, 19:00 ч.
Леж ти на тая. Аз на 12 бях оптимистичен хуманист.
На 18 бях депресиран Антихрист, според баща ми.
На 19 бях майка.
На 40 и .. смятам, че на 18 съм мислила, че морето е до глезени и затова съм се навила да го преплувам.
Спорадично ме спохождат мисли за осиновяване, но съм природно мързелива, обичаща комфорта си и оглеждаща плоблема от милиард страни, та докато се реша ще взема да стана на 50. На 50 е късничко и ще се наложи да се насоча към друга възрастова група....
Може пък сина да ме обзаведе с внуче.
Виж целия пост
На 18 бях депресиран Антихрист, според баща ми.
На 19 бях майка.
На 40 и .. смятам, че на 18 съм мислила, че морето е до глезени и затова съм се навила да го преплувам.
Спорадично ме спохождат мисли за осиновяване, но съм природно мързелива, обичаща комфорта си и оглеждаща плоблема от милиард страни, та докато се реша ще взема да стана на 50. На 50 е късничко и ще се наложи да се насоча към друга възрастова група....
Може пък сина да ме обзаведе с внуче.
# 20 500
15 ноем. 2018, 19:01 ч.
Уиш, има липса, когатобе имало баща. Дори дъщеря ти да не го помни (не знам детайли, извини ме), тя израства с мисълта, че е имала баща, който липсва. Аз също съм на мнение, че никой не млже да замени биологичния, но това не означава за мен, че на всяка цена трябва да се остава с някой идиот.
Всъщност, жената с партньор също взема решение и се надява то да не е грешно, риск винаги има.
Току-що прочетох, че жена на 62 години е родила в Рим. Ако е с партньор, разумно ли ще е решението й пак?!
Виж целия пост
Всъщност, жената с партньор също взема решение и се надява то да не е грешно, риск винаги има.
Току-що прочетох, че жена на 62 години е родила в Рим. Ако е с партньор, разумно ли ще е решението й пак?!
# 20 501
15 ноем. 2018, 19:02 ч.
Антигона, не е едно и също. Ако си допуснала грешка в избора на баща, поне в началото не си взела съзнателно решение детето да няма баща и да не го познава. При донор изначално решаваш детето ти да няма баща.
Виж целия пост
# 20 502
15 ноем. 2018, 19:03 ч.
Почва да ме радва, че такива случаи са добре приети в обществото, защото по различни причини ще зачестяват.
Виж целия пост
# 20 503
15 ноем. 2018, 19:04 ч.
Всеки има травми и липси - един от отсъствието на баща, друг от наличието на баща, един - заради развода на родителите си, друг - заради това, че не са се развели, че майката е ходила на работа, че не е ходила на работа и т.н.
Виж целия пост
# 20 504
15 ноем. 2018, 19:04 ч.
Не. При донор съзнателно решавам детето ми да не познава и да расте с биологичния си баща. Но от баща/бащина фигура не го лишавам, освен ако не съм лесбийка и не създам това дете в съюз с партньор от моя пол.
Виж целия пост
Препоръчани теми