?Въпроси всякакви за СО?

- мъжът трябва ли да ме приема каквато съм или вече опознала по-добре мъжете следва да играя театър (мразя игрички във връзките) и да не разкривам съвсем себе си (ако препдолагам, че това няма да бъде възприето добре)?

- как да заявявам още в началото, че очаквам сериозна връзка (нямам нито време, нито желание за пуберкси истории с кафенце и кино два пъти в седмицата), без да плаша мъжете?
- притеснява ме също и въпросът с бебето - кога те първа ще търся мъж и кога ще го намеря, ще се напасваме, ще се решаваме на семейство и ще правим бебе (с ММ правихме дори опити повече отгодина и не стана, уж репродуктивно проблемът не е в мен, но пък сега имам друг проблем със сърцето, който може да е препятствие по пътя към детето)

Здравейте,

на 30 години съм. - Не си престаряла. Вероятно бракът ми ще завърши с развод, което е болна тема за мен (родителите ми са разведени и аз винаги съм се страхувала да не се случи и на мен). Нямаме деца. Задавам си следните въпроси:

- реалистично ли е да намеря друг мъж, с който да създам така мечтаното и бленувано семейство? - Какво трябва да бъде според теб мечтаното семейство?

- как ще приемат хората факта, че съм разведена? Например, ще има ли мъже, които ще се отдръпват от този факт? А майки, които ще дърпат синовете си далеч от мен? - Ами, просто е - които не го приемат, не са твоите хора и това е. Иначе, целокупното мнение на цялото общество не би трябвало да е твоя грижа.

- къде мога да намеря този господин съвършен (критериите ми никак не са малки, но са с покритие) на тази възраст - повечето ми приятелки са омъжени, с деца дори, нямам кой знае каква среда извън офиса, а пък в офиса съм от много време и изобщо не го виждам като опция? - Той ще те намери. Но отново не е ясно какво разбираш ти под "съвършен".

- заслужава ли си бракът да се спасява на всяка цена (в моя случай няма домшано насилие, нито изневери, но да кажем така тривиалното несходство в характерите)? - ти знаеш най-добре колко сериозно ви е несходството и дали можете да живеете по този начин.

- въобще, разводът следва ли да се възприема като провал, като че не съм достатъчно добра или просто не съм срещнала подходящия човек? - Не. Освен ако ти самата не го смяташ за провал.

- кога следва да се отдам на нова връзка и ще мога ли да се доверя? ние все пак имахме хубава любов, аз мислех, че съм срещнала човека за цял живот, а ето, че не се получи.. - ами изчакай на първо време да се разведеш, пък тогава времето ще си покаже за какво си узряла. Макар че, то за тия неща трябват двама. Ти може да си много готова да раздадеш любовта си, ама като няма подходящ приемник, ще се наложи да изчакаш да се появи.

- мъжът трябва ли да ме приема каквато съм или вече опознала по-добре мъжете следва да играя театър (мразя игрички във връзките) и да не разкривам съвсем себе си (ако препдолагам, че това няма да бъде възприето добре)? - Много е изморително да играеш постоянно някаква роля, за да бъдеш харесвана, но в едно съм сигурна - мъжете не обичат особено мрънкащи и недоволни жени. Дори и мъжете-мрънкачи.

- как да заявявам още в началото, че очаквам сериозна връзка (нямам нито време, нито желание за пуберкси истории с кафенце и кино два пъти в седмицата), без да плаша мъжете? - Ако си попаднала на сериозен, няма да е нужно да се обясняваш, че ти си сериозна. Ако попаднеш на несериозен, колкото и да му говориш за сериозните си намерения - все тая.

и още куп подобни въпроси....

Знам, че много от вас са минали по този път и се надявам на адекватни мнения, за да бъда подготвена за това, което ме очаква. - въпросите ти са твърде отнесени, за да можеш да получиш напълно адекватни мнения. Като цяло, оставам с впечатление, че те измъчва неизвестното. Приеми, че има неща, които не зависят от теб, защото в живота винаги ще има все някакви неизвестни. А това, което искаш и можеш да промениш, за да ти е по-приятен живота, промени го. Понякога, колкото и да търсим други виновници за нещата, които ни се случват, идва време сами да поемем отговорност и трябва да носим последиците от собствените си решения.

Поста ме оставя с впечатление, че авторката и мъжа ѝ имат разминавания относно евентуално бебе. Ако9 съм права наистина е по-добре да си с някой, с когото имате еднакви разбирания по въпроса. Но не пришпорвай следващия.