Какво е да си сам и трябва ли да ме е страх?

  • 9 162
  • 60
# 15 29 юни 2015, 21:31 ч.
Цитат на: EXQUISITE в пн, 29 юни 2015, 20:29
"Посветих времето изцяло на себе си - себеопознаване, личностно развитие и всякакви експерименти със себе си..И едва след това бях наясно какъв овек искам до себе си.
 Не тръгвай с идеята, че искаш да се обвържеш.  Бъди си себедостатъчна.. Hug

Страхотно е това, което описваш. Аз също имах такъв период и много, много научих.
Виж целия пост
# 16 29 юни 2015, 21:42 ч.
Цитат на: elle112 в пн, 29 юни 2015, 21:26
  Може би и една от приятелките ми изигра малко роля за това да се потискам така, защото за нея да останеш без мъж е все едно да си пълен неудачник. Тя никога не би се разделила с нейния приятел, въпреки че не е удовлетворена, докато не намери по-добър. И понеже съм с 2 години по-голяма от нея, няколко пъти намекна, че вече нямам време и че съм се провалила в нейните очи...Но след повече от две години, в които съм била изцяло отдадена на един човек, няма как да се появи някой на секундата, а и не искам да се случва така, защото за мен не би било добре.... Може би общуването на тази тема с нея не ми се отразява добре...
Това не беше ли на мода през 18-19 век? Или май беше по-рано... Що и се вързваш? А пък това, че нямало да зареже неудовлетворяващия си приятел, докато не си намери по-добър показва само, че се интересува от собствения си интерес и може би и харесва да изкарва другите около нея за неудачници и лузъри, та тя да е нещо в собствените си очи.
Относно страха от самота - не трябва да те е страх. То е като инжекция - боли, но в крайна сметка помага.
Виж целия пост
# 17 29 юни 2015, 21:55 ч.
Така е, това е 18-ти век, много добре съзнавам и все си мисля, че не се връзвам, но когато остана сама със себе си, като че ли ми действа... Не вярвам да го прави съзнателно, но е доста явно, не ми спестява много. Повтаря, че ще ми "намери мъж", а когато й кажа, че има време и че не бързам, казва: "Абе не е така, ти си по-голяма от мен, много е лошо да си сама, не отлагай..."

Но пък с другите момичета нямам такъв проблем, напротив- дори понякога усещам, че биха искали да са на мое място в този момент, но нямат смелост. Аз също нямах, но обстоятелствата ме принудиха и съм благодарна...

И аз съм планирала много интересни неща, които да си причиня Grinning Преди всичко ще инвестирам в образованието си и ще се занимавам с любимите ми неща. Но това е от есента- сега съм планирала за свободното време море и книги. Смятах, че ако прекарвам цялото си време сред хора, ще ми е по-добре, но като гледам докъде съм го докарала, явно не е така.  Embarassed
Виж целия пост
# 18 29 юни 2015, 22:04 ч.
Здравей, аз съм на 23  и въпреки това те разбирам много добре. Преди 2 години изживях абсолютно същото. Не можех да повярвам как така нямам на кого да се обадя и да споделя, да излезем.  
Дори си спомням, че питах моята съквартирантка как живее така  Shocked а тя ми се изсмя  Laughing Беше ми ужасно трудно.
След това направих грешката да се впусна веднага в някакви неопределено отношения, от които аз бях с големи очаквания и които завършиха трагично. Реших да остана известно време сама. Беше ми хем странно, хем пълноценно, но най-важното за мен е че бях щастлива. Искам да уточня, че до този момент главата ми не го побираше как можех да съм сама и да съм щастлива, но факт....
В момента пак преминавам през някакви трудни периоди и пак съм на вълна, че ще остана завинаги сама, но се надявам, че времето ще ми докаже, че не съм права.
На теб ти пожелавам наистина да осъзнаеш, че можеш да се справяш с нещата и сама. Успех  Hug
Виж целия пост
# 19 29 юни 2015, 22:05 ч.
Цитат на: elle112 в пн, 29 юни 2015, 21:55
Така е, това е 18-ти век, много добре съзнавам и все си мисля, че не се връзвам, но когато остана сама със себе си, като че ли ми действа... Не вярвам да го прави съзнателно, но е доста явно, не ми спестява много. Повтаря, че ще ми "намери мъж", а когато й кажа, че има време и че не бързам, казва: "Абе не е така, ти си по-голяма от мен, много е лошо да си сама, не отлагай..."

Но пък с другите момичета нямам такъв проблем, напротив- дори понякога усещам, че биха искали да са на мое място в този момент, но нямат смелост. Аз също нямах, но обстоятелствата ме принудиха и съм благодарна...

И аз съм планирала много интересни неща, които да си причиня Grinning Преди всичко ще инвестирам в образованието си и ще се занимавам с любимите ми неща. Но това е от есента- сега съм планирала за свободното време море и книги. Смятах, че ако прекарвам цялото си време сред хора, ще ми е по-добре, но като гледам докъде съм го докарала, явно не е така.  Embarassed

Спокойно, не се отчайвай. Ще видиш на морето какво ще ти се случи. Ще разказваш после тук. Помни ми думата. Успех, миличка!
Виж целия пост
# 20 29 юни 2015, 23:13 ч.
Гледайки от моята камбанария ти трябва време да се окопитиш. До скоро си водила един начин на живот, сега ти предстоят съвсем нови изживявания.
Мисля, че бях някъде на 24, когато се разделих с тогавашната голяма любов. Беше ужасно болезнено. Не само раздялата, а и факта, че трябва да променя средата си. Повечето ми приятелки тогава бяха в сериозни връзки, а аз имах нужда от друг живот. Лека-полека нещата се подредиха. И ей така, на шега, след няколко години срещнах половинката, с която и до днес сме заедно.
А от този период от живота, в който бях без постоянна връзка са ми останали много хубави спомени.
Пожелавам и на теб весели емоции и със сигурност, когато най-малко очакваш, ще се появи твоят човек.

Виж целия пост
# 21 29 юни 2015, 23:17 ч.
Цитат на: EXQUISITE в пн, 29 юни 2015, 20:29
"Самотният" ми период беше и най-пълноценният ми..След дълги години  сериозни връзки, когато останах сама, осъзнах, че не знам коя съм и какво наистина харесвам и искам.
Посветих времето изцяло на себе си - себеопознаване, личностно развитие и всякакви експерименти със себе си..И едва след това бях наясно какъв овек искам до себе си.
Но не съм го търсила целенасочено - живех само за себе си и правех точно и само това, което искам и ми харесва.  След време Той сам ме намери.
Не тръгвай с идеята, че искаш да се обвържеш.  Бъди си себедостатъчна.. Hug

Познато:)
Виж целия пост
# 22 30 юни 2015, 09:01 ч.
Anna-Bell, благодаря ти!  Hug Раничко ми е още, но ще видим, когато- тогава.  Grinning

Със сигурност ще имам да разказвам, защото ще пътувам по много интересни места, а и нямам търпение да легна под чадъра с една книга и цяла кана с кафе Laughing Embarassed

Знаете ли, още едно много положително нещо се случи: още от следващия ден, от който се разделихме, започнах да срещам нови приятелки, също някои стари, но с тях си подновихме отношенията и се преоткрихме. Докато бях във връзка си мислех, че нямам с кого да пия едно кафе и да си поприказвам, но много бързо осъзнах, че хората ме харесват и общуват с мен с удоволствие. Така че изгубих един ценен приятел (такъв ми беше той, но не пожела да останем поне в нормални отношения), но пък намерих много нови, макар и на съвсем различно ниво. И разбрах, че имам добри комуникативни умения, което досега смятах, че е обратното  Grinning

Пожелавам ви един прекрасен слънчев ден!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 23 30 юни 2015, 09:21 ч.
elle112, в никакъв случай не се притеснявай, че ще останеш сама. напротив - дай си време, за да бъдеш Сама точно Сега. За да можеш да осмислиш нещата, а не да скачаш от връзка във връзка, защото тогава рискуваш да повтаряш грешки (вкл. такива по избор на партньор) и впоследствие всеки път да си "сама".
Със сигурност ще срещнеш Човекът, възможно и е много пъти да го срещаш. Почини, развесели се, ясно си задай критериите и качествата, които търсиш у един мъж, какви са приоритетите за теб, преразглеадй миналите си връзки, през това време, пак казвам - поживей и продължи смело напред!
Сама няма как да останеш, искам да те успокоя, че и мъже, и жени на 50+, 60+ дори си намират партньори, с които остаряват. Та ти ли няма?!
Виж целия пост
# 24 30 юни 2015, 12:43 ч.
Живота е пред теб !
Болезнено е да но ще отмине .
Излизай повече срещай се с нови хора и ще видиш че скоро всичко ще премине а може и да срещнеш любовта на живота си  Hug
Виж целия пост
# 25 30 юни 2015, 13:20 ч.
Цитат на: elle112 в вт, 30 юни 2015, 09:01
Anna-Bell, благодаря ти!  Hug Раничко ми е още, но ще видим, когато- тогава.  Grinning

Със сигурност ще имам да разказвам, защото ще пътувам по много интересни места, а и нямам търпение да легна под чадъра с една книга и цяла кана с кафе Laughing Embarassed

Знаете ли, още едно много положително нещо се случи: още от следващия ден, от който се разделихме, започнах да срещам нови приятелки, също някои стари, но с тях си подновихме отношенията и се преоткрихме. Докато бях във връзка си мислех, че нямам с кого да пия едно кафе и да си поприказвам, но много бързо осъзнах, че хората ме харесват и общуват с мен с удоволствие. Така че изгубих един ценен приятел (такъв ми беше той, но не пожела да останем поне в нормални отношения), но пък намерих много нови, макар и на съвсем различно ниво. И разбрах, че имам добри комуникативни умения, което досега смятах, че е обратното  Grinning

Пожелавам ви един прекрасен слънчев ден!  Heart Eyes

Хей видя ли? Като загубиш нещо, винаги намираш друго, нишата няма да остане незапълнена.
Приятен и слънчев ден и на теб, и една прегръдчица ти пращам от мен! Гуш!
Виж целия пост
# 26 30 юни 2015, 16:13 ч.
Здравей  Hug  Нарочно не четох писалите преди мен. Не исках да се влияя от тях.
Аз съм на 37. Животът ми се стече така, че от 18-годишна та до ден-днешен все съм с партньор до себе си. За добро или за зло е така. Почти не съм оставала сама. Преди години много се плашех от това да нямам приятел/гадже/любовник/съпруг/мъж до мен. Сега... честно казано, сега понякога ми липсват именно моменти на сам-ност. Да съм насаме със самата мене си. Да правя нещата посвоему. Да имам пълната свобода да бъда себе си, да експериментирам, да пътувам, да лудувам, да чета, да уча, да се веселя с приятели. Но ангажиментите, натовареният ми семеен график, мъжът, детето, работата, понякога просто не ми го позволяват. И тогава копнея за миговете самота. Тишина и спокойствие. И чувството на тотална свобода.
След като навърших 33, много се промених. Разбрах някои неща за живота, хората и света като цяло, които ми се изплъзваха дотогава. По това време някъде усетих за първи път благодатта от това да си сам. За известно време, разбира се. Защото никак не съм саможива, напротив, доста съм общителна и обичам хората.
Така че ти отговарям - не е страшно временно да си сам, не се бой, а остани насаме със себе си, вслушай се хубаво в гласа на разума и на сърцето си, подреди приоритетите и желанията си, изясни мечтите си, експериментирай различни неща, впускай се в приключения, сега ти е времето, момиче! Пиши пак. Ще се радвам да разкажеш какво става с теб и около теб.
Виж целия пост
# 27 30 юни 2015, 21:54 ч.
Авторке,
темата ти ми е много близка. Сякаш си описала моята история..след последната раздяла и аз го проявих този страх, само че беше много по-задълбочен и се изрази в по-негативна насока. След няколко месеца нещата се нормализираха и си намерих нова работа, започнах едни курсове, учех и най-вече стоях със семейството си. Така стана, че нямах нито една приятелка, дори позната, нямаше и едно кафе с кой да изпия.
Сега като погледна назад и видя колко неща са ми се случили оттогава чак не ми се вярва  Simple Smile ..страха да съм сама още го има обаче. Бях започнала и с доста глупави идеи да се захващам, но...като ме налегнат тежки мисли започвам да готвя, по 2-3 яденета на ден правех като не ми беше добре  Simple Smile помагах на сем. ми във всякакви дейности и така...
пробвай с подобни неща, не помагат от раз, но с времето свикваш с новата рутина - това е идеята  Peace

Виж целия пост
# 28 1 юли 2015, 01:05 ч.
На 26 да се чувстваш сам и то защото някое същество не ти се митка непрекъснато в пространството  newsm78 Определено не е страшно... но си е  малко притеснително   Rolling Eyes
Виж целия пост
# 29 1 юли 2015, 14:37 ч.
И тук, като в съседната тема, първото нещо - спри да се страхуваш.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата