"Горките ни деца, не случиха на майки!"

Между мразя, не приемам и не искам има голяма разлика.
До сега не съм чула адекватно обяснение от хора, мразещи животните.


Куче не бих гледала, защото изискват дълги разходки, а до нас няма подходящо място за това. Но котки... цял живот все по някоя котка има вкъщи. Имала съм всякакви котки - от спокойни и мързеливи, до шантави и бесни. На котката и е идеално да живее в апартамент, хубаво е да се кастрира, за да няма любовни пориви.
По едно време завъдихме таралеж, беше в периода когато живеехме в едно село. Не се получи и след посещение при ветеринар, който го измери, изтегли, посъветва, го пуснахме да се зазимява в двора или където.
Имали сме хамстери и морски свинчета. Втората котка я взехме мъничка от двора на яслата на детето. Тя пък се оказа много социална и стана първа дружка с малкия. Даже днес детето й изпя една песен. 

Не толкова, че съм го приела лично, ужасно ме дразни категоричното окачествяване на хората, по признак дали се грижат за животно.
Анонимното публикуване на поста говори за псевдовъзвисените качества и на автора. Много често се чува напоследък от разни псевдосветци "Който не обича животните, не обича и хората". Този смисъл на поста ме ядоса.
На такива обикновенно отговарям "Който не може да живее с хората, живее с животните". Днешното предаване "Съдби на кръстопът" го доказва.
По много малко въпроси съм крайна, а в случая и двата постулата са двете крайности. Колкото единия е верен за едни, толкова другия за други

Обожавам котки, мога с часове да ги наблюдавам колко са грациозни и ловки, харесва ми как се протягат, как мъркат, как се мият между ушите. Харесвам оранжеви, черни, тигрови, бели на черни петна, сиви, всякакви котки....но никога не бих вкарала това умно и свободолюбиво животно в дома си. Убедена съм, че котките имат повече интелект от нас, хората. Уважавам много животните и ги приемам като равни на хората.

Заради космите килими в нас няма, кучето се тримингова, но в месеца, в който се подготвя за това у нас е ужас - вълма от косми има навсякъде, не е острокосместо и космите не се забиват, но се образуват едни вълми все едно от тополи - два пъти годишно е това, по месец - два. По-големият ми проблем е, че на дърти години започна да мирише, няма справяне с миризмата, предишното ми куче не миришеше, но и то живя до десет години, наложи е да го приспим, голяма мъка, още не мога да го прежаля и да свикна с новото, нищо че вече единадесест години е с нас.
Децата приемат загубата по-различно - на есен умря хамстера ни - беше изгризал стълбичката на клетката и се беше набучил на останалото стърчащо - окото му го нямаше, опитахме се да го лекуваме, но умря. Децата го приеха нормално. Още говорят за нея все едно съществува. А преди три седмици се наложи да махнем аквариума - правим ремонт и се оказа, че не може да стои върху шкафа, който направихме за празното място под него. Рибите отидоха в близкия магазин, но ситното се заинати за сома... сърце не ми даде да го дам и него и сега е у снаха ми, а ново малко аквариумче вече  формира азотен цикъл в къщи и скоро ще си приберем обитателя му. За останалите риби никой не е жалил.

против всякакви животни съм, обаче живея в обща къща с двор с роднините на мъжа ми и в крайна сметка синът ми ползва за домашни любимци техните животни. Мразя ги - котки и кучета, но пък мъжът ми от дома си не мърда, и трябва или да се разведа или да търпя котките и кучета.
Детето имаше нещо като псориазис - водих го на един хомеопат, които го преглежда с някаква машина - може да беше и шарлатания, но ми каза, че екземите са от паразити, които са предадени от животни - котки и кучета- не уточни какви паразити. Лекувахме го, сега изчезна, не съм сигурна дали е от лечението или защото го водихме на минерален басейн, но плаките изчезнаха. Така, че имайте едно на ум, по отношение на домашните любимци.

Честно???? Съвсем сериозно????

Защо? Ти за нещо повече ли се вземаш от един лъв, примерно?!

Явно е сериозна...

За Янтра не знам, но аз се имам за повече от доста видове животни 

Добре. Значи един лъв иска да те изяде - той е гладен, немощен, стар, обикновено хищниците, които ядат хора не могат да ловуват по-бърза плячка. Ако не те хапне ще умре от глад. Тъй като ти не си с нищо повече от него логиката казва, че той има право да те изяде. А от моята гледна точка - аз съм повече от него и не се оставям да ме изяде т.е. убивам го, горкинкия.  

Да не говорим, че съм много повече от всички хлебарки, бълхи и прочие гадинки - скоро виках да пръскат, сигурно съм унищожила легиони от тях. И комари изтребвам със замах. И мишки и плъхове тровя. Изобщо съм един звяр-унищожител.

За животните не знам, но съм чувала да изкарват много майки "лоши" поради особено страни за мен причини. Например отказ да се дава обща храна на 6-месечно бебе.

Равни в какво?
След като ги ям,не мога да ги приема за равни.Иначе са сладки ,умни неочаквано за повечето от нас,разбираха ме ,по-добре от хора понякога.Но  си ги ползвах ,доях ,хранех ,ядох -каквото  поисках. И те се чувствам виновна,човекът е  на върха на хранителната верига и  господар на света за сега.Мисли ,планира ,осъществява дейност ,друг е въпросът,че изпростява и си вреди.Но  един лъв не прощава на никаква плячка,не разбира,че унищожава живот,човек може поне да преценява  и  ако поиска да прости.да запази. Да  умре от глад,но да не нарани. Нещо,което животното не може.Имат инстинкти ,скоро спасиха една крава от кланица,че реве като човек ,те разбират какво ги чака. Имах една, ужасна ,рита ,минава през мен ,и  когато я  подкарахме за клане се държа като човек-сякаш  съжалява и повече няма да прави така.Обичах си животинките ,всички имаха имена,но в тенджерата няма имена.В природата кой  на когото навива ...Едно е да си отглеждаш  животинче за радост ,за приятел,друго са всички животни и целият животински свят.То  и растенията доказано чувстват.Например реагират  с импулси някакви на постановка -убиец влиза ,те са единствени свидетели и  реагират  точно на него.Да не режем  салата.Имаше преди време и такива  данни ...

Не ме интересува как хората гледат децата си, себе си и пр.
Нямам деца, но аз съм отгледана с домашен любимец, откакто имам спомени изобщо. И вкъщи с баща ми, и в дома на майка ми имаше поне котка . Единствено куче никога не съм имала, но птички, таралежи, костенурки сме гледали + постоянното присъствие на котка - оцеляла съм и също отглеждам котка към днешна дата и от близо 8 години. Изобщо не мога да си представя да няма животно около мен.
Никога не съм се интересувала или обръщала внимание дали хората обичат животни, но след последната година на равносметки, не бих допуснала повече близо да себе си хора, които имат отрицателно отношение спрямо животните.

То прекален светец и Богу не е драг. Много обаче смятат, че да обичаш всички животни е много възвишено и на таза база се смятат именно за такива. Позволяват си даже да определят другите по този признак. Това обаче е невъзможно и дори те не обичат всички и всякакви животни.
Даже възвишените към някое животно изпитват ужас/страх/неприязън но пък не го признават.
Лицемерно е.
Обичам повечето животни, гледала съм също така почти всякакви домашни любимци. Даже домашни животни гледани именно за храна, не ям ако съм виждала животното живо. Има от къде да ми пращат домашно месо, но го отказвам поради факта, че като ходя там, много обичам малките животни и все в тях се вра.
Това не значи например, че пак ще гледам куче. Никога няма да взема.
Друг домашен любимец също няма да взимам, казах вече, че е заради това, че трудно приемам загубата им.
С рибите не знам как ще е, година ги гледаме и още всички са налични.
Не мога да определям обаче хората по този признак. Особено родителския им капацитет, защото няма абсолютно нищо общо.

А дивите животни изобщо не са по темата. И не могат и да се сравняват с домашни любимци.
На мен например едни от любимите ми животни са змиите. Задавала съм и много пъти вапроса "Защо собствениците на такива животни да нямат право да ги извеждат и разхождат на местата определени за това" дори тук във форума. Тогава обаче, така възвишените, обикновенно кучкари, веднага забравят, че другите животни също са животни, и че до преди малко са претендирали да обичат и тях.  В повечето случаи кучетата са над всички животни, и като се говори за права на животните се има предвид именно тези на кучетата. Че и над хората, че и определят родителски капацитет на някого по това дали обича животни, уж като цяло, пък кучетата има предвид

Израсла съм с котараци. Но си бяха на майка ми и тя се грижеше за тях. В къща са родителите ми и животинките си ходеха навън до тоалетна, вътре иначе си спяха и живееха. Единият само беше много проклет и като се разсърди за нещо акаше точно по средата на спалнята  
Като се роди детето ги настани в едно външно помещение, нейно си беше решението, не съм имала претенции.
Но си признавам, че никога не ме е привличала идеята за животни. Не че не ги обичам, но не ми се занимава, а и съм много страхлива. Не мисля и че не тях им е кой знае колко добре да са заточени м/у 4 стени. В двор - да.

Дъщеря ми по едно време се беше присетила, че иска нещо пухкаво. Ама така, ако може някак да мирише на теменужки и да си чисти самó акото не успя да намери такова 

Мъжът ми е гледал риби и папагали. Сега казва, че не би взел повече нищо (което не се яде ).

Не давам акъл кой какво да си гледа вкъщи, очаквам и на мен да не ми дават