Здравейте!
Повлияна от тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=864831.0;topicrefid=20, която бе пуната от моя приятел, пресъздадена по доста странен, негов си начин, реших да споделя повече за нас и нашите отношения с молба, който има време и енергия, да се включи с мнение за ситуацията ни.
Не съм фенка на изваждането на личните ми отношения с някого на показ, но тъй като периоднично ми се пускат коментари от сорта на "дори от беге мама ти обясниха да не се изживяваш като жертва
ако искаш, ходи ги питай", та ето - тук съм и ви питам за това дали и колко шансове бихте дали, ако бяхте в моята ситуация.
С него се запознахме преди година и малко, бързо се залюбихме (е, беше минал няколко колежки преди мен, та аз бях последната май )
Бързо той заживя, неофициално в къщи. Малко пояснение - аз съм на 30г., живея сама от 15 години. Той е на 27години и живее с мама и тате. Много му е добре, мама му прислугва до припадък. Жената работи държавна работа, доста свободно време има, обича си тримата сина и си им принася постоянно. Та...така е свикнало и моето слънчице. Да има кой да напазарува, да сготви, да изчисти, а той...ами той потребява. Нито си чисти стаята (това е работа на мама), нито мие съдове (също е за мама), нито си пере дрехите, нито си ги глади, нито пък си сменя сам чаршафите. Мама се грижи за всичко. Жената има доста свободно време и си се грижи за синчетата, сякаш са на 10 годинки. Както и да е - нейна работа.
В началото, когато "ми гостуваше" - от понеделник, до петък всеки ден, аз си поемах цялото домакинство. Та нали ми гостуваше. Нямаше как да очаквам от него каквото и да било. Приемах го, обичахме се и всичко беше прекрасно. А какво се случваше всяка събота? Ами, ставах, правех закуска и следваше коментар от него: "Слънчо, аз ще си отивам, че майка ми се е намъчила за мен. Цяла седмица не съм се прибирал." О, забравих да спомена, че майка му всяка вечер го пита дали ще се прибира и му обяснява какво му е сготвила и къде го е оставила. Че чак бележки на масата му оставя с пояснения къде и какво има в хладилника.
Та, така - една събота и неделя, втора, трета.... Започна да ми тежи - вместо уикенда, когато не сме на работа и сме отпочинали и за никъде не бързаме да сме заедно, то се получаваше обратното - през седмицата, изморени, изтощени, заедно, аз само гледам като се приберем да сготвя, да го нагушкам и пр. , а всеки уикенд - той с мама, братята и... така. А аз оставам в къщи и започвам - чистене, пране и пр. И при молбата ми да прекараме заедно някой уикенд, следват нападки, грубо отношение и един тон обяснения как сме били заедно цяла седмица (работейки, да не забравяме). А той, през уикенда си прави, както той ги нарича - тиймбилдинги с братята си - играят в мрежа компютърни игри до припадък. Че недай си боже да му звънна по телефона, 1. нито има шанс да вдигне, а 2. ако вдигне - прави ме на две стотинки, защото играе в момента. И ми се обяснява как ще чакам...докога? Ами - докогато се наложи. Откъде на къде ще го притеснявам с подобни тъпи въпроси. А на вопъла ми за разходка в парка - шамарче, овикване и евендтуално, ако се почувствам "зле" от отношението му, ми блокира телефонният номер, за да не мога повече да го безпокоя. Е, аз естествено се чувствам прекрасно, обичана и уважавана дама в този момент. Не се оплаквам - сама съм си виновна, че изобщо продължавам комуникация с него.
Когато започна да ми тежи тази ситуация, опитах да разговарям с него на тази тема. Но уви! Не седна да говорим. След няколко дни - втори опит, после трети... не, не пожела да коментираме. Ами, ако толкова му беше важно да си е при мама и братята, да си ходи през седмицата, а уикенда - да отидем някъде заедно, не е ли така.
Така започнаха проблемите. В един момент поставих въпроса с "гостуването" на масата, без да чакам повече да му дойде настроението за подобен разговор. И псотавих въпроса директно - или гостуваш, уикендите, или по моя покана или заживяваме заедно и започваме да делим ангажиментите. Този стил на гостуване през седмицата продължи около 3-4 месеца. Е, познайте - караници, проблеми, раздяла...
Незряла реакция. Защо продължих да съм с него ще попитате - ами, сгреших! Признавам!
В момента, бременна съм в 5-ти месец, той продължава да си е при мама (проблемът не е финансов. Доходът му надхвърля 3000лв.). Моментите, когато се виждаме се случва вечер, някъде към 11 - 11:30... абе - по нощите, с две думи, защото тогава той решава, тогава му остава време за "оная мрънкащата". Недай си боже да ми отдели някой уикенд (за последната половин година се е случило веднъж), то това е вече голяяяяма жертва. А недай си боже да сготвя - това се случва винаги, недай си боже да го помоля да ми помогне да сложим масата - ей тогава следва скандал - колко бил уморен (аз ходя на работа точно толкова, колкото и той), как това си било мое решение да готвя и тем подобни простотии. Той бил мъж, не трябвало да се занимава с подобни неща, неговата работа била да носи пари (само да поясня, че аз си се гледам и издържам сама и това ВИНАГИ, надявам се, ще бъде така).
Ами, да - така е. Мое решение е да "опитам" да създам уютна и нормална семейна среда. Но с такова отношение и мъж, който не си мърда пръста, на всичкото отгоре си позволява да крещи по мен, да ме обижда (реално, с обидни думи), да ми блокира телефона, когато сме се скарали и той просто не желае да си говори с мен (просто го блокира и това е).... То аз самата, разбирам, че смисъл няма НИКАКЪВ!
Ох, ще спра да пиша сега, в процеса на дискусия ще "доизяснявам" някакви неща. Този уикенд нито сме се чули, нито сме се видели. Аз със силни болки и леко отлепване на плацентата, си стоя в болницата, добре че, имам прекрасна сестра и родители, които ми дават кураж и сила в тозаи момент. А той цял уикенд си "цъка" игрични, при мама и братятата си, почива си и така.
За тези, които ще ме упрекнат, че съм с него заради пари, бързам да отговоря, че си се издържам сама, за разходите покрай бременността разчитам на родителите си и така. Карам си мойта кола (в неговия пост пише, че ми дал неговата....да - за един ден) ), живея в своя дом, плащам си всичко сама. Пера си, готвя си, чистя си....всичко правя сама. Все пак, живея самостоятелно от 16 годишна... Мога да се гледам
Е, това е от мен. Моля ви, отделете време и коментирайте
Благодаря!
Виж целия пост
Повлияна от тази тема: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=864831.0;topicrefid=20, която бе пуната от моя приятел, пресъздадена по доста странен, негов си начин, реших да споделя повече за нас и нашите отношения с молба, който има време и енергия, да се включи с мнение за ситуацията ни.
Не съм фенка на изваждането на личните ми отношения с някого на показ, но тъй като периоднично ми се пускат коментари от сорта на "дори от беге мама ти обясниха да не се изживяваш като жертва
ако искаш, ходи ги питай", та ето - тук съм и ви питам за това дали и колко шансове бихте дали, ако бяхте в моята ситуация.С него се запознахме преди година и малко, бързо се залюбихме (е, беше минал няколко колежки преди мен, та аз бях последната май
)Бързо той заживя, неофициално в къщи. Малко пояснение - аз съм на 30г., живея сама от 15 години. Той е на 27години и живее с мама и тате. Много му е добре, мама му прислугва до припадък. Жената работи държавна работа, доста свободно време има, обича си тримата сина и си им принася постоянно. Та...така е свикнало и моето слънчице. Да има кой да напазарува, да сготви, да изчисти, а той...ами той потребява. Нито си чисти стаята (това е работа на мама), нито мие съдове (също е за мама), нито си пере дрехите, нито си ги глади, нито пък си сменя сам чаршафите. Мама се грижи за всичко. Жената има доста свободно време и си се грижи за синчетата, сякаш са на 10 годинки. Както и да е - нейна работа.
В началото, когато "ми гостуваше" - от понеделник, до петък всеки ден, аз си поемах цялото домакинство. Та нали ми гостуваше. Нямаше как да очаквам от него каквото и да било. Приемах го, обичахме се и всичко беше прекрасно. А какво се случваше всяка събота? Ами, ставах, правех закуска и следваше коментар от него: "Слънчо, аз ще си отивам, че майка ми се е намъчила за мен. Цяла седмица не съм се прибирал." О, забравих да спомена, че майка му всяка вечер го пита дали ще се прибира и му обяснява какво му е сготвила и къде го е оставила. Че чак бележки на масата му оставя с пояснения къде и какво има в хладилника.
Та, така - една събота и неделя, втора, трета.... Започна да ми тежи - вместо уикенда, когато не сме на работа и сме отпочинали и за никъде не бързаме да сме заедно, то се получаваше обратното - през седмицата, изморени, изтощени, заедно, аз само гледам като се приберем да сготвя, да го нагушкам и пр. , а всеки уикенд - той с мама, братята и... така. А аз оставам в къщи и започвам - чистене, пране и пр. И при молбата ми да прекараме заедно някой уикенд, следват нападки, грубо отношение и един тон обяснения как сме били заедно цяла седмица (работейки, да не забравяме). А той, през уикенда си прави, както той ги нарича - тиймбилдинги с братята си - играят в мрежа компютърни игри до припадък. Че недай си боже да му звънна по телефона, 1. нито има шанс да вдигне, а 2. ако вдигне - прави ме на две стотинки, защото играе в момента. И ми се обяснява как ще чакам...докога? Ами - докогато се наложи. Откъде на къде ще го притеснявам с подобни тъпи въпроси. А на вопъла ми за разходка в парка - шамарче, овикване и евендтуално, ако се почувствам "зле" от отношението му, ми блокира телефонният номер, за да не мога повече да го безпокоя. Е, аз естествено се чувствам прекрасно, обичана и уважавана дама в този момент. Не се оплаквам - сама съм си виновна, че изобщо продължавам комуникация с него.
Когато започна да ми тежи тази ситуация, опитах да разговарям с него на тази тема. Но уви! Не седна да говорим. След няколко дни - втори опит, после трети... не, не пожела да коментираме. Ами, ако толкова му беше важно да си е при мама и братята, да си ходи през седмицата, а уикенда - да отидем някъде заедно, не е ли така.
Така започнаха проблемите. В един момент поставих въпроса с "гостуването" на масата, без да чакам повече да му дойде настроението за подобен разговор. И псотавих въпроса директно - или гостуваш, уикендите, или по моя покана или заживяваме заедно и започваме да делим ангажиментите. Този стил на гостуване през седмицата продължи около 3-4 месеца. Е, познайте - караници, проблеми, раздяла...
Незряла реакция. Защо продължих да съм с него ще попитате - ами, сгреших! Признавам!
В момента, бременна съм в 5-ти месец, той продължава да си е при мама (проблемът не е финансов. Доходът му надхвърля 3000лв.). Моментите, когато се виждаме се случва вечер, някъде към 11 - 11:30... абе - по нощите, с две думи, защото тогава той решава, тогава му остава време за "оная мрънкащата". Недай си боже да ми отдели някой уикенд (за последната половин година се е случило веднъж), то това е вече голяяяяма жертва. А недай си боже да сготвя - това се случва винаги, недай си боже да го помоля да ми помогне да сложим масата - ей тогава следва скандал - колко бил уморен (аз ходя на работа точно толкова, колкото и той), как това си било мое решение да готвя и тем подобни простотии. Той бил мъж, не трябвало да се занимава с подобни неща, неговата работа била да носи пари (само да поясня, че аз си се гледам и издържам сама и това ВИНАГИ, надявам се, ще бъде така).
Ами, да - така е. Мое решение е да "опитам" да създам уютна и нормална семейна среда. Но с такова отношение и мъж, който не си мърда пръста, на всичкото отгоре си позволява да крещи по мен, да ме обижда (реално, с обидни думи), да ми блокира телефона, когато сме се скарали и той просто не желае да си говори с мен (просто го блокира и това е).... То аз самата, разбирам, че смисъл няма НИКАКЪВ!
Ох, ще спра да пиша сега, в процеса на дискусия ще "доизяснявам" някакви неща. Този уикенд нито сме се чули, нито сме се видели. Аз със силни болки и леко отлепване на плацентата, си стоя в болницата, добре че, имам прекрасна сестра и родители, които ми дават кураж и сила в тозаи момент. А той цял уикенд си "цъка" игрични, при мама и братятата си, почива си и така.
За тези, които ще ме упрекнат, че съм с него заради пари, бързам да отговоря, че си се издържам сама, за разходите покрай бременността разчитам на родителите си и така. Карам си мойта кола (в неговия пост пише, че ми дал неговата....да - за един ден
) ), живея в своя дом, плащам си всичко сама. Пера си, готвя си, чистя си....всичко правя сама. Все пак, живея самостоятелно от 16 годишна... Мога да се гледам Е, това е от мен. Моля ви, отделете време и коментирайте
Благодаря!
