Коя е любимата ви книга?

  • 21 988
  • 111
# 45
Досега никоя друга книга не ме е впечатлила толкова силно колкото "Гордост и Предразсъдъци", която прочетох в 8-ми клас. Това и досега ми е любима книга.
Ако темата не се ограничава до само една книга, ще спомена още няколко, които са милюбими.
"Отнесени от вихъра", "Война и Мир" , "Тримата мускетари " и продълженията им, "Другата Болейн" и поредицата на Джрдж Мартин "Игра на Тронове".
Виж целия пост
# 46
Истински любима книга още от детството ми е "Карлсон от покрива". Толкова я обичах и харесвах.  Heart Eyes След като я прочетох, продължавах да чета от нея, просто отварях на която и да е страница и зачитах. И се смеех с глас.
Много книги съм прочела, наистина много. За съжаление сега не ми остава много време, макар в момента да чета за втори път "Джейн Еър". Една от любимите ми книги е "Птиците умират сами". Вторият път като я четох /първият я четох в седми клас/, въпреки че знаех как свършва, пак плаках. И двата пъти остави една празнота в мен, усетих едва ли не физическа болка. Наистина много силна книга, поне за мен. Другата ми любима книга е "Отнесени от вихъра". Мога да изброя много книги, които съм прочела на един дъх и не исках да свършват - "Богат беден", "Вечната Амбър", "Кръстникът", "Знахар" от Тадеуш Доленга Мостович - невероятна книга, "Брулени хълмове" и още много други. От българските романи с голямо удоволствие изчетох трилогията "Железният светилник", "Снаха", "Тютюн".
Виж целия пост
# 47
Първата любима, по хронология, беше "Тримата мускетари" (втори клас).
Втората - "Властелинът на пръстените", аз на 14, тя - току-що преведена на български, дори трябваше да чакам между първия том и вторите два.
Третата, на 20 - "100 години самота". Някъде по това време споменавах като любима и "Пипи дългото чорапче". Оттогава е имало много книги, които са ми харесали и никоя, която да замести последния фаворит.

Някъде към 25 спрях да препрочитам каквото и да било - животът е твърде кратък, за да прочетеш всички хубави книги, затова е по-добре да се опиташ.

Виж целия пост
# 48
"Пан Володиовски". И да, препрочитам я Simple Smile. Всъщност аз доста книги препрочитам, някои от тях вече сте споменали.
Виж целия пост
# 49
"Пан Володиовски". И да, препрочитам я Simple Smile. Всъщност аз доста книги препрочитам, някои от тях вече сте споменали.

 Не думай. За първи път срещам човек, който да посочва като любима книга част от трилогията на Сенкевич. У нас не е чак толкова популярна. Обожавам я цялата, а любимата ми е "Потоп".
 Даже се чудех дали да не я посоча като любима книга изобщо, но си помислих - "Те хората не я знаят"  и избрах друга от любимите си Laughing.
Виж целия пост
# 50
"Майстора и Маргарита".

Ето заради такива пасажи, които в масовото съзнание фигурират като "лирически отклонения":

Богове, богове мои! Колко е тъжна земята вечер! Колко тайнствени са мъглите над блатата! Който е бродил сред тези мъгли, който много е страдал преди смъртта, който е летял над тази земя, понесъл на гърба си непосилно бреме, той го знае. Знае го умореният. И той напуска без съжаление земните мъгли, нейните блатца и реки, отдава се с леко сърце в ръцете на смъртта, защото знае, че единствена тя ще му донесе вечен покой.

Тази книга може и да говори за смърт, но всъщност става дума за инобитие, където любовта се случва/има надежда да се случи. Затова и не оставя тъжен привкус, тъкмо обратно, когато мисля за нея, ме изпълва с ведрост.
Виж целия пост
# 51
"Пан Володиовски". И да, препрочитам я Simple Smile. Всъщност аз доста книги препрочитам, някои от тях вече сте споменали.

 Не думай. За първи път срещам човек, който да посочва като любима книга част от трилогията на Сенкевич. У нас не е чак толкова популярна. Обожавам я цялата, а любимата ми е "Потоп".
 Даже се чудех дали да не я посоча като любима книга изобщо, но си помислих - "Те хората не я знаят"  и избрах друга от любимите си Laughing.

Много любими книги имам аз, трябва да почна да изреждам, а не ми се занимава, но по повод Сенкевич една от най- любимите ми книги по принцип и за всичките ми читателски времена е


"Защо?"- пита авторката на темата. Авторът е майстор на перото за мен. Обичам историческите романи. Тази книга успя да ме пренесе трайно в друго време и на друго място. Научих и нови за мен интересни неща. 
Виж целия пост
# 52
 Да, и "Кръстоносци" също. Много обичам Сенкевич, но трудно ще намериш някой, който да го е чел, което е жалко.
Виж целия пост
# 53
Към него преди около 20 години ме насочи едно... вещо лице  Simple Smile, което изчисляваше пенсии.
Колко сме го обсъждали след това...
И до днес с този човек поддържаме литературната си връзка. Наскоро ми носи една историческа книга и "Антирак".
Виж целия пост
# 54
"Пан Володиовски". И да, препрочитам я Simple Smile. Всъщност аз доста книги препрочитам, някои от тях вече сте споменали.
Не думай. За първи път срещам човек, който да посочва като любима книга част от трилогията на Сенкевич. У нас не е чак толкова популярна. Обожавам я цялата, а любимата ми е "Потоп".
 Даже се чудех дали да не я посоча като любима книга изобщо, но си помислих - "Те хората не я знаят"  и избрах друга от любимите си Laughing.
Цялата трилогия е прекрасна и си я чета и досега с удоволствие, но третата част ми е любима по две причини- най-земна и непосредствена е и самият Володиовски е най-любимият ми от героите. Сенкевич пък как успя да му я напише тази Баша толкова идеална за сладкия характер, не знам Heart Eyes

Въобще Сенкевич за мен е гениален, гениален класик, при това от тези, които се четат на един дъх на всякаква възраст.
Виж целия пост
# 55
Не знам защо, но на мен ми е много трудно да обсъждам книгите и авторите, които са оставили следи в мен. Твърде лично ми е.
Тютюн, Хайка за вълци, Железният светилник( цялата трилогия), хрониките на Ст.Цанев-това се препрочита поне веднъж годишно. Също с удоволствие препрочитам приказките на Ангел Каралийчев и Николай Райнов.
Виж целия пост
# 56
Не знам защо, но на мен ми е много трудно да говоря за книгите, които са оставили следи в мен. Твърде лично ми е.

Много добре те разбирам. И при мен е така. Мога да спомена книга и автор, да кажа съвсем накратко впечатления, но не мога да пресъздам усещането си. А то е уникалното.
Като с вярата е.

Асоциация с горепосоченото ми излиза веднага- "Фараон"- Прус.
Виж целия пост
# 57
От детството любими ми бяха и останаха - Роня - дъщерята на разбойника и Матилда - уникални са.
Вече на възраст, добавям и Преспанските камбани, Птиците умират сами.
Виж целия пост
# 58
Скрит текст:
"Пан Володиовски". И да, препрочитам я Simple Smile. Всъщност аз доста книги препрочитам, някои от тях вече сте споменали.
Не думай. За първи път срещам човек, който да посочва като любима книга част от трилогията на Сенкевич. У нас не е чак толкова популярна. Обожавам я цялата, а любимата ми е "Потоп".
 Даже се чудех дали да не я посоча като любима книга изобщо, но си помислих - "Те хората не я знаят"  и избрах друга от любимите си Laughing.
Цялата трилогия е прекрасна и си я чета и досега с удоволствие, но третата част ми е любима по две причини- най-земна и непосредствена е и самият Володиовски е най-любимият ми от героите. Сенкевич пък как успя да му я напише тази Баша толкова идеална за сладкия характер, не знам Heart Eyes

Въобще Сенкевич за мен е гениален, гениален класик, при това от тези, които се четат на един дъх на всякаква възраст.



Скрит текст:
Еми човекът е нобелист, все пак Laughing В нашата къща винаги е бил много популярен, а извън нея съм срещала само полонисти, които да го познават добре. В Русия е по-известен, но там предпочитат "С огън и меч", понеже сравнително скоро имаше филм с един от най-известните руски актьори.

  Пан Володиовски се смята за най-добра от трилогията и от литературна гледна точка, Джо Laughing
Виж целия пост
# 59
Всичките романи "Хари Потър". Уникални са. Никога няма да намеря толова любими книги  Hug Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия