На море в Гърция 2015 - V

КЕФАЛОНИЯ

Пътувахме с ферибота Captain Aristidis от Василики до Фискардо. Целта ни беше Кателиос, в най-южната част на острова.
Послушахме съвета на Таня67 и от Фискардо отидохме първо до Асос – заради пропадналия път от Асос до Миртос (в края на юни все още беше затворен). Асос е китен и кокетен – радвам се, че го видяхме. Видях и моята миналогодишна мечта – „прасковената къща”, която се оказа не дотам прасковена. Сви ми се сърцето – когато отидохме изглеждаше запустяла и занемарена. Никой не живееше в нея. Сигурно я притежават хора, които не я ползват целогодишно, а и явно не се дава на туристи.
След Асос се върнахме на север до Василикиадес и оттам потеглихме по пътя в посока Агия Ефимия, Каравомилос, Сами и т.н. Природата в участъка между Agios Nikolaos и Tzanata е невероятно красива – зелено, зелено с много кипариси. Чак си казах, че не Тасос, а Кефалония трябва да бъде наричана „зеленият остров”.

Отседнахме тук: https://www.booking.com/hotel/gr/peristera.bg.html?sid=743e002e1 … 3807b07ff5;dcid=5
При избора на място за настаняване приоритет ми беше басейнът – заради сина ми, за чието добро настроение това е важен фактор.    В този хотел басейнът беше безупречен – нов и много чист. За прекрасните ни домакини – майка и двамата й синове – и за домашната вечеря, на която поканиха нас и три италиански семейства - писах в предишната тема. Не съм се радвала на такова гостоприемство никъде другаде. Хотелът е встрани от всякакъв шум – ако изобщо в Кателиос има такъв – денем се чуват петли и тук-там някоя овца, а вечер – щурци. Всичко друго е тишина. Пълен релакс.

Кателиос е прекрасно селце – къщите са разпилени нашироко в равнината. Има приятна крайбрежна улица с десетина таверни и барове. Най-най-добрата според нас е Cozy Bar & Restaurant - http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g736288-d4436457-Re … nian_Islands.html  – най-крайната таверна на запад по крайбрежната уличка. Предлагат creative greek cuizine - много, много вкусна храна, приготвена с повече фантазия и поднесена в огромни количества – на напълно нормални за острова цени. Точно до нея е другата таверна, която харесахме - Maria's Taverna - http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g736288-d4298370-Re … nian_Islands.html Веднъж, когато вечеряхме там, мъжът ми съзря нещо необичайно в морето – нещо, което ритмично се показва над водата и после изчезва – със сина ми изтичахме на един малък кей наблизо да видим какво е това и се оказа, че е костенурка Карета Карета. Голяма радост беше. Така че – не изпускайте морето от поглед.    Третата таверна, която мога да препоръчам, е Jerry's Elliniko - http://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g736288-d1885007-Re … nian_Islands.html - намира се на централния път, не на крайбрежната улица. Точно до нея е и т.нар. Музей на костенурката (има си друго име, но това не е важно), който така и не успяхме да видим, защото все си беше затворен, въпреки обявеното работно време.

Плажът пред таверните в Кателиос е пясъчен, водата е много плитка, заливът е много закътан и в морето няма нито една вълна. Предлагат чадъри и шезлонги срещу заплащане. На изток, извън селцето, има друг плаж – сигурно не съм оставала на друг толкова неприятен. Занемарен, с пясък и остри камънаци – на плажа и във водата. Пак с чадъри и шезлонги срещу заплащане, но без никакви удобства. Не бих плажувала на това място, ако синът ми не се беше уговорил с две италиански момиченца от хотела ни да се видят там. Тръгвали сме си от къде-къде по-читави плажове.

Плажът Мунда (Каминия). Пясъчен, плитък, но….. нищо забележително, честно казано.   Там – някъде по средата му – беше единственото място, където не плащахме за чадъри и шезлонги. Има плажен бар и таверна наблизо, но никой не обикаля да взема поръчки (което да оправдае ползването на чадърите). Хората сами отиват да си вземат разни неща. Ако отидат – добре. Ако не отидат– здраве да е.  

Аргостоли. Лишен е от чара на Фискардо и Асос. Минахме оттам на път за Кси. От Аргостоли към Ликсури пътува ферибот на всеки половин час (нещо като 12,50 евро за автомобил и тримата). Едното фери тръгна буквално под носа ни и решихме през оставащия ни половин час да се разходим край пристанището. Това си беше чист късмет – ако не бяхме изпуснали ферито, нямаше да видим костенурките. Покрай крайбрежната алея спират рибарски лодки и рибарите продават улова си. А край лодките им плуват костенурките Карета Карета! Сигурно бяха десетки. Аз бях във възторг. За сина ми – да не говорим.

Плажът Кси. Бях гледала снимки на едни водни атракции и заради тях се вдигнахме до Кси – за да доставим удоволствие на сина ни. То пък в морето нямаше нищичко. Иначе – пясък, плитко, чудесно за деца, с чадъри и шезлонги в изобилие. Цветът на пясъка, както знаем, е много характерен. От време на време минават двойки зомбита – точно така изглеждат тези, които са се омазали целите с нещо, остъргано от размекнатите сиви скали.  

Миртос. Едното от момчетата от хотела ни каза да отидем там преди 11ч., защото след това морето става бурно. Добре че го послушахме. Бяхме там към 10ч., което изобщо позволи да влезем във водата. Около 11 морето беше превзело няколко метра от сушата. Плажът е нереално красив, но маааалко зловещ. Не съм изпитвала такъв респект от морето никъде другаде – сякаш вълните искат да те изтеглят навътре и да не те пуснат да излезеш. Напълно съм съгласна с мнението на Параход, че това не е плаж за всеки ден. Бях замаяна от мястото, бях хипнотизирана от цветовете на морето, не ми се тръгваше – но не видях деца във водата, не че такива нямаше наоколо. Къпеха се само двама храбреци. Всички останали съзерцавахме на безопасно разстояние. (чадър и два шезлонга - 7 евро, чадър и 1 шезлонг - пак 7 евро).

Пещерата Мелисани. След Миртос отидохме там. Магнетична е. Падна ни се много атрактивен лодкар – разказваше, разказваше, пя, свири с уста – за да доловим акустиката. Явно не случихме часа, в който слънчевите лъчи падат отвесно, но въпреки това – очаровани сме.

Плажът Трапезаки. Не го одобрихме и си тръгнахме. Даже вече и не помня какво точно не ни хареса, при все че не сме особено придирчиви.

Плажът Лурдата. Пясъчен, плитък, с чадъри и шезлонги срещу заплащане, но….. нищо особено.

Скала. Симпатично градче. Отскочихме да го видим, мъжът ми съзря в далечината камъни по плажа и го отписахме за по-нататъшни посещения.

Манастирът Агиос Герасиму. Мисля че Veka беше писала – преди да тръгне към Кефалония, човек трябва да прочете „Мандолината на капитан Корели”. Аз си доставих удоволствието да я чета и да препрочитам отделни пасажи на острова. Дори и да не сте успели да прочетете книгата, отворете на Глава 12 – „Чудесата на Светията” и вижте кой е Св. Герасимус, защо кефалонийците го обичат толкова и какви празненства организират край манастира в негова чест. И тогава вижте самия манастир.
 Съвсем близо до него – на няколкостотин метра, има винарска изба (табели посочват в коя посока е) – оттам си взехме от местното вино робола (много го одобрих!) Манастирът се намира между селата Valsamata и Michata, ние пътувахме към него от юг и при пълна липса на указателни табели налучкахме пътя малко трудно – давам GPS координатите му, които свалихме на място – в случай че може да бъдат полезни на някого за по-лесно стигане до там: N 38^о 09.964’ E020^о 35.269’

Вятърът. Към 14ч. излизаше такъв вятър, че имах чувството, че ще ни отнесе. От Мунда ни изгони по обяд. Първите 3-4 дни духаше и вечер и хапването в таверните край морето си беше вид изпитание. Следващите дни пак излизаше по обяд, но - за щастие - някъде към 17-18ч. утихваше.

Пътищата. Кръстосахме острова надлъж и нашир няколко пъти. Централните пътищата са прилични, локалните - не съвсем, често са тесни, тук-там са неасфалтирани,  и не може да се кара много бързо. Пак тук, в темите, някой беше писал, че на острова разстоянията се измерват не в километри, а в часове. Така си е. Не съм вярвала, че моят мъж, който е повече от добър шофьор и не се плаши нито от завои, нито от стръмнини, и стилът му на шофиране е „газ до ламарината” ще вземе 80км. за 2 часа.

Обратният път. Пак пътувахме от Фискардо до Василики. Направихме резервация за ферибота тук - http://westferry.gr/ , което бих препоръчала. Ферито беше пълно. Не че някой остана на пристанището– всички ни качиха, но колите бяха наредени абсолютно плътно една до друга и можеше да се съберат не повече от още две. Датата беше 30.06. Не знам как ще е в по-силната част от сезона.

На връщане нощувахме в Кастраки и посетихме манастирите на Метеора. Но това е една друга тема.  

Казано накратко – влюбена съм в Кефалония и в хората му  . Сигурно няма да се върнем там, защото толкова много други места чакат да бъдат открити….. но този остров винаги ще си остане едно много специално място за нас.