Какво си мислят жените докато раждат

  • 9 727
  • 60
Дано няма такава тема и дано мястото и е тук ... Но ми е интересно за какво са мислели мамите по време от изтеклите води до раждането ....
Виж целия пост
# 1
Раждала съм два пъти секцио и мога да споделя какво си мислех, постъпвайки в болницата. И двата пъти мислите ми бяха едни и същи-дали ще родя здраво дете, дали всичко ще мине нормално  и дали ще се събудя след упойката.
Виж целия пост
# 2
Раждах нормално. И двата пъти се молих вътрешно да имам сили да издържа. Много ме болеше...
Виж целия пост
# 3
Раждах нормално , мислех си за детенцето ми, че най- после ще го гушна , дали всичко ще е наред ,дали ще се справя с раждането.
Виж целия пост
# 4
Главният ми страх беше да не се инвалидизирам от разкъсвания при нормално раждане. Най-много ме беше страх за мен самата. Исках да приключи и да изляза с крака от гроба, дето се вика, и с минимални последствия. Втория път- да не вземат да ми направят епизиотомия за спорта, без хептен да има нужда.

За бебето си мислех и представях повече през бременността, при самото раждане някак за момент загубих идеята, че ще имам да гушкам нещо.

И сигурно при всяка е имало момент да си каже- абе аз за какво не се съгласих на секцио по желание,
вместо тука да се мъча, вече бебето щеше да е на две седмици и да се гледаме у дома...
Виж целия пост
# 5
И при мен беше така. Сякаш не мислех толкова за бебето, а повече за себе си и всичко да приключва
по - бързо.
Виж целия пост
# 6
Родих нормално. Наложи се да ми предизвикат раждането, защото малката нямаше никакво намерение да излиза, а трябваше. В предродилна зала много ме болеше от контракциите, но стисках зъби и само си мислех, че колкото повече боли, толкова повече наближава моментът. Heart Eyes В родилна зала вече не изпитвах никаква болка и това ме притесни малко (защото навсякъде се тръби колко боли раждането и как едва ли не без упойка не можеш да се справиш). Confused Мислех си, че нещо не е наред. Не усещах и някакво развитие, докато напъвах и си мислех, че ей сега ще ме приспят и ще направят секцио. И докато напъвах и си ги мислех тези неща, видях как акушерката поема дъщеря ми и осъзнах, че съм я родила неусетно. И до ден днешен не мога да си обясня как точно се случи, защото наистина не усетих нищо. Blush Нямах и разкъсвания след това, абе все едно беше сън. Понякога се шегувам, че акушерката роди вместо мен. Laughing
Виж целия пост
# 7
И двата пъти си мислех "Най-после!". Бременността не ми беше от приятните периоди и исках само по-бързо да свърши.
Виж целия пост
# 8
Болката е прекалено силна, за да може човек да мисли нормално. Това е до момента, в който вече толкова много боли, че аз и двата пъти си мислех, че умирам. Съвсем сериозно и буквално. Втория път сънувах кошмари и вдигах кръвно само при спомена за раждането...  Sad
Виж целия пост
# 9
Едва ли има раждаща жена, която да си мисли за времето навън или за политическата обстановка в Гърция  Whistling
Виж целия пост
# 10
Защото единственото, което мисли една раждаща жена е дали ще роди живо и здраво дете и евентуално да се помоли и тя да излезе жива от акта. Няма друго.
Виж целия пост
# 11
А откъде знаеш, че няма друго?

Например обзалагам се, че доста жени си мислят "Раждам това и край, повече деца не искам!"

Или са ядосани на лекаря и го псуват наум.

А като раждах втория път, си мислех за времето, защото гледах облаците през прозореца и се чудех дали да го затворя, че идваше буря. Така че за всичко може да си мислиш. Като например "Кои повърхности в тази зала са стерилни и кои са потенциален източник на зараза". Или "Как е успяла тази акушерка да се нагримира толкова екстремно и какъв по дяволите е този парфюм!"

Изобщо, има много психични състояния, някои са почти напълно адекватни (с епидурална може да си гледаш и НВО сериали), други са като паникьосани животни.
Виж целия пост
# 12
Единственото което си мислех е кога ще приключи това мъчение.......
Виж целия пост
# 13
Аз раждах секцио и през цялото време си мислех как искам да стана да се разходя.
Виж целия пост
# 14
вече не помня  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия