Август вече наближава - скоро бебо ще се гушка в мама (11)

Става дума за неизвестният за мен, до преди няколко седмици http://www.igra359.bg/ - уточнявам, че нямам нищо общо с него, просто споделям опит. Та, както ви бях споделила, като ходих в мебелните магазини из София и търсех гардероб, като този на сина ми, за да имат еднакви със сестра си - ми сервираха, че вече не се произвеждал и се продават до изчерпване на количествата (разбирайте мострени модели). Но и нашият цвят го нямаше... Започна едно търсене по онлайн магазини и складове. Единственото, което що-годе ме устройваше - от фирмата производител щяха да ми го изработят за срок от 1месец, но с не-знам-си-какво оскъпяване... Гледах, гледах и попаднах на горепосоченият сайт - пише че го има на склад въпросния гардероб в желания цвят, и то на цена с поне 30-40лв по-ниска от други магазини... Обадих се, поръчах го веднага (че да не го изпусна) и го взехме, като го докарахме със собствен транспорт... При плащането ми казаха, че имам 10% отстъпка за следваща покупка... Огледах сайта им - и леглото го има в желания цвят, пак доста по-евтино отколкото в другите магазини, смятам с отстъпката - супер. Обадих се да попитам за доставката (нали сме извън София, та не бях сигурна колко ще ми излезе, иначе за София е безплатна) - проявиха страхотно разбиране - 18лв доставка, 37 лева отстъпка... Куриера помогна на свекър ми със свалянето на кашоните (над 170кг),  беше изключително спокоен и приказлив човек, който ми обясни, че реално ако се смята доставка извън София (което за нас е смешно, понеже ни делят едва 700м от столицата), се смята на килограм на доставката + процент от стойността - общо към 100-тина лева само доставка  даже едвам го убедих да вземе 1лв отгоре, че да се почерпи - каза "Шефовете ни са жени и много държат на точността и не обичат да ни се оставят такива допълнителни пари"  Та така, пак си имам талонче за 10% отстъпка и живот и здраве ще поръчвам пак, когато ми се наложи нещо. Не знам другите стоки как са като цена, но ако знаеш какво търсиш - пазаруването оттам определено си заслужава. 

Това, което всички знаете, е че всяка помощ е неотменна! Дали ще е от майка, свекърва, леля, сестра .... Друг е въпроса доколко е нужна, поискана и правилно предложена... Моят опит: Свекърва ми си взе 1 седмица отпуск, след раждането на сина ми (както ви бях споделила, на ММ му отказаха полагащото му се бащинство, но пък за сметка на това се разболя заразно и трябваше да стои далеч от нас с малкия или да ни "посещава" с маска).. Жената переше, готвеше, чистеше, помагаше с приспиването (когато може, че не винаги ставаше) и през нощта е спала на пода при нас, защото мен ме беше страх, че няма да се събудя като се разплаче  (напълно необоснован страх, но...). Та, чувствах се много добре, че има кой да помогне, да си взема душ, да хапна като бял човек и т.н. Резултатите обаче бяха два - в неделята преди да се върне на работа бях пред нервна криза ("Какво ще правя, сама не мога?!"), и първите дни ми беше много слъзливо. Разбира се бързо свикнах с бебчо и нуждите му, създавахме си заедно рутина, пробвахме нови пози за кърмене, и все повече се отпусках и разбирах, че всичко ми идва отвътре. Ежедневно някой идваше на "визитация" - дали свекър ми, дали свекърва ми, дали бабата на ММ, дали майка ми - всеки в опита си да помогне с нещо. В един момент усетих, че присъствието на другите, повече ми пречи, просто нямаше с какво да ми се помага - само ми се светеше и ми се задаваха напразни въпроси и се създаваше излишно напрежение. Тогава започнах да се депресирам - хем ми е неудобно да им кажа "Махайте се, оставете ни да се гледаме", хем ми се ще да мога да си свърша нещо, докато са там, хем ММ го няма по цял ден и не мога да разчитам на никой друг... На няколко пъти съм ревала със сълзи на ММ, че ми е писнало докато кърмя детето в едната стая да чувам топуркане из къщата и да не мога да се подам, че да не смутя някого от вида на извадената ми гърда (все пак ако е свекър ми, би се притеснил вероятно). Съвсем скоро малкия започна да спи през нощта без да се буди, което ми даваше достатъчно време да си свърша всичко в края на деня и да се наспя дори и тогава вече помолих ММ да вземе инициативата и да поговори с майка си, за да не се карам с нея и да й каже, че не е нужно вече да идва, че се справям. Почувства се много обидена жената.. известно време след това продължи да идва при всяко изреваване на малкия, но като видя, че вече не я отразявам, а си оправям детето, постепенно спря да идва и да се меси. Това, макар че изглежда дълъг разказ е в най-общи линии каква беше ситуацията при нас. Което само може да потвърди тезата, че излишното суетене около майката и бебето влошават състоянието на следродилна депресия...