Погледнах в сайта на Берковица - имат си соц. отдел и разни проекти за социализиране.
Но явно насила няма как да стане обучението и лечението.
Виж целия пост
Но явно насила няма как да стане обучението и лечението.
Новите вещи по времето на прехода
- Публикувана: 20 юли 2015, 03:28 ч.
- Последно мнение: 21 юли 2015, 20:47 ч.
# 255
21 юли 2015, 14:21 ч.
# 256
21 юли 2015, 14:22 ч.
Аз първото истинско Барби, такова с гъвкави крайници и отгоре с гумирано покритие, което съм виждала, всъщност беше Синди. Имаше едни дъвки с ваденки (стикери) Синди и който успееше да събере всички стикери Синди, да ги залепи на брошурката и да ги изпрати на посочения адрес, му изпращаха Синди. Една съученичка успя да ги събере и действително ѝ пратиха куклата. Бяхме някъде първи клас. Събирахме се през голямото междучасие и си играехме с тази кукла.
Виж целия пост
Не разглеждах подробно.
# 258
21 юли 2015, 14:25 ч.
Понеже скучая с кърмаче в скута, ще ме насочите ли как да търся темата за Пепи и Даниела?
Виж целия пост
# 259
21 юли 2015, 14:27 ч.
Понеже се чудите, Полина има план. След като родителите й си отидат от този свят, остава на грижите на сестра си. Ще й се Пепи да я гледа, ама май почна да се примирява, че няма да е той.
Виж целия пост
# 260
21 юли 2015, 14:28 ч.
На авторката снимката се намира с 2 клика. Не виждам какво общо има с темата това какъв човек е лично Полина.
Темата й е хубава и дава някакво поле за размисъл и разговор по принцип
Виж целия пост
Темата й е хубава и дава някакво поле за размисъл и разговор по принцип
# 261
21 юли 2015, 14:30 ч.
Едва ли сестрата е на същото мнение. Имах подобна съседка - жената на брат и много бързо я разкара в дом за увредени.
Виж целия пост
Понеже се чудите, Полина има план. След като родителите й си отидат от този свят, остава на грижите на сестра си. Ще й се Пепи да я гледа, ама май почна да се примирява, че няма да е той.
# 262
21 юли 2015, 14:31 ч.
барбитата не са ме вълнували никога, обаче си отиграх на лего и всякакви конструктори и пъзели с децата.
Хич не ми се спомня за онези времена на прехода. Единствено някакъв подсладител беше това, че бях млада и младежкият оптимизъм помага при справяне с трудностите.
Виж целия пост
Хич не ми се спомня за онези времена на прехода. Единствено някакъв подсладител беше това, че бях млада и младежкият оптимизъм помага при справяне с трудностите.
# 263
21 юли 2015, 14:33 ч.
Имаше си го материалното и през комунизма.
Особено надцакването кой какво има от Кореком
Виж целия пост
Особено надцакването кой какво има от Кореком
# 264
21 юли 2015, 14:36 ч.
Абе не ви ли е страх ей така от съдбата (Бога или в каквото там вярвате) да говорите толкова жестоко за това момиче?
Виж целия пост
# 265
21 юли 2015, 14:40 ч.
Разбира се.
На нас ни донесоха за подарък кафе-машина от Кореком и целия вход се изреди да идва да я гледа и да цъка с език.
А дядо ми като си купи форд (не знам си коя подред употреба) пак имаше тълпа в двора да го оглеждат...
Сега като разбрах каква е работата и млъквам. Момичето има нужда от помощ.
Виж целия пост
Имаше си го материалното и през комунизма.
Особено надцакването кой какво има от Кореком
Особено надцакването кой какво има от Кореком
На нас ни донесоха за подарък кафе-машина от Кореком и целия вход се изреди да идва да я гледа и да цъка с език.
А дядо ми като си купи форд (не знам си коя подред употреба) пак имаше тълпа в двора да го оглеждат...
Абе не ви ли е страх ей така от съдбата (Бога или в каквото там вярвате) да говорите толкова жестоко за това момиче?
# 266
21 юли 2015, 14:42 ч.
Ми нормално, достъпът до много стоки беше ограничен за мнозинството.
Такава е човешката природа, хората искат да притежават "уникални" и труднодостъпни неща с цел да се почувстват различни, избрани и ценни. Сега чета една канадска книга от 1900 г. - там уникалното и ценното сред децата в някакво селце са нови кройки за пола, нов начин за сплитане на коса и някакви гривни.
Сега достъп има до всичко, въпрос на пари.
Жалко е, че някои хора никога не слизат от тази въртележка на придобиване на личностна ценност чрез притежание на вещи.
Виж целия пост
Имаше си го материалното и през комунизма.
Особено надцакването кой какво има от Кореком
Особено надцакването кой какво има от Кореком
Ми нормално, достъпът до много стоки беше ограничен за мнозинството.
Такава е човешката природа, хората искат да притежават "уникални" и труднодостъпни неща с цел да се почувстват различни, избрани и ценни. Сега чета една канадска книга от 1900 г. - там уникалното и ценното сред децата в някакво селце са нови кройки за пола, нов начин за сплитане на коса и някакви гривни.
Сега достъп има до всичко, въпрос на пари.
Жалко е, че някои хора никога не слизат от тази въртележка на придобиване на личностна ценност чрез притежание на вещи.
# 267
21 юли 2015, 14:43 ч.
Редактирам. Сега прочетох първия й пост за слуховия апарат и пр. Била й е оказана доста сериозна помощ, имала е специалисти, с които да работи, щом е била в специализирано училище, а родителите няма начин да не са знаели, че трябва да се работи с нея, щом от малка е с увреден слух, колкото и да е, всеки специалист, работещ с деца с увреден слух поне е чувал за дислексия и дискалкулия и какви затруднения в ученето срещат децата с увреден слух, родителите сигурно са споделяли. Тя не е била изоставено на произвола дете, но ми изглежда, че е застинала в пубертета. Ако успее малко да се назори сама, може да проучи как да запише задочно или дистанционно в някой вуз (сега вузове дал Господ), за да влезе в релси и да се дисциплинира. Не разбрах доколко напреднала е миопатията, но щом може да пише постове, значи поне на ръцете не е толкова зле положението и тя може да извършва някои леки домакински дейности. С две думи, просто трябва да поиска, а когато поиска, винаги ще се намерят хора, които да й помогнат.
Виж целия пост
# 268
21 юли 2015, 14:44 ч.
С цялото ми уважение и в името на всички хора с увреждания - по-дребни, или по-сериозни, които ежедневно достойно се борят с живота и правото си на интеграция и съществуване, както и на техните отдадени семейства, същество като Полина няма как да очаква и заслужи друго отношение. Пък нека е жестоко.
Виж целия пост
Абе не ви ли е страх ей така от съдбата (Бога или в каквото там вярвате) да говорите толкова жестоко за това момиче?
С цялото ми уважение и в името на всички хора с увреждания - по-дребни, или по-сериозни, които ежедневно достойно се борят с живота и правото си на интеграция и съществуване, както и на техните отдадени семейства, същество като Полина няма как да очаква и заслужи друго отношение. Пък нека е жестоко.
# 269
21 юли 2015, 14:50 ч.
Не ми се вписва в общата картинка на интелигентност и възвисеност някои от хората с претенции, които отдавна знаят за състоянието на тази жена, още да се упражняват в остроумие и доказване на превъзходство на неин гръб. Какво да ви кажа, намерете си достоен съперник.
Виж целия пост
Препоръчани теми