Ние тогава се сдобихме с фотоапарат "Полароид", никой нямаше такъв тогава, при това говорим за 1994 година. Същата година направихме ремонт - сложихме си радиатори и печка, сега си имаме собствено отопление блока си е наш, семеен), нашите купиха холно обзавеждане - един голям разтегателен диван, един по - мъничък, фотьойл, две табуретки и подвижна маса. Също и нови печка и пералня, а на първата ни мкровълнова със сестра ми и се дивихме с месеци - качваме се върху пералнята ( микровълновата е нависоко) и гледаме през прозорчето как туй невероятно чудо пука пуканки, топли мляко и притопля храна.
Малко по - рано се сдобихме с нов телевизор, при това с дистанционно, за което ставаха войни и се карахме, горкичкото, какво ли не видя от нас. Искахме да имаме модерни неща като по телевизията, взехме си маса за гладене, но се оказа много неудобна. А пък на модерните коли колко сме се дивили........Ние взехме една "Алфа Ромео" (оттогава не харесвам нищо италианско). Грозна кола, ама се кефехме, че имаме кола с часовник.
Някъде четох, че уокмените били лукс тогава. Хъм, не го знаех.
Иначе по - голямо нещо от чужбина - баща ми ми донесе червен касетофон "Панасоник". От Русия. Гледам по телевизията каква мизерия уж било там и се питам дали е вярно, предвид какви хубави неща имах оттам.
Като помня парите с многото нули отзад почвам да се чудя как хората сме се сдобивали с модерни неща, които са скъпи (за качество тогава никой не мислеше, сляпо вярвахме на рекламите), как това не е правило впечатление?
Правя темата, защото сега се замислям и си спомням, че тогава имаше хора, които не си пипаха домовете и нямаха модерни неща.




нищо не помня, което трябва да се запомни...хм.