поощрявай тази метОда
дърпа ме за ръката да ме води някъде, или да го нося, кви ли не щуротии му измисля главицата дойде ли ред за сън
ще измислям и аз нови работи, трябва все да го надцакам

бързо да се оправяте
трябва ми вече сериозна хомюпатия...


верно искаш да измориш Нати, представям си как се бори дятито

.
. За сега само се събува и си ги прибира в чекмеджето, даже едно вечер го направи без да му казвам
, носи ги като му кажа дай обувките, че излизаме. Днес си върна играчка на вън от там от където я взехме на друго дете и хвърля неща в боклука като му кажа че е боклук.
няма да се оплаквам повече от него
, но ще почна да го уча да готви
и готово, ще мога да си отдъхна и аз, пък нека се тръшка колкото си иска после
, няма да ми пречи 

Много са яки, аз съм супер доволна, че на Ралица още не ѝ е минал меракът, че с повечето неща е така - всяко чудо за три дни.
Първо като се прибирахме сутринта на разходката, Ралица се опита да скочи пред една кола. Добре че е майчината интуиция, та реагирах светкавично. После докато се преобличах (хем тя беше в същата стая), изтича бързо-бързо на терасата, качи се баш като маймунка на един стол, за да надникне отгоре (от петия етаж
И накрая, понеже явно лошотията на деня не беше постигнала "успех", малката се изтърси от дивана със задно салто и падна точно с главата надолу. Няма такъв крив ден просто... И всичко става за части от секундата, направо съм се ошашавила - все е до мен, на една ръка разстояние и въпреки това нещата си се случват, а ти не можеш да реагираш. Ужас просто. 





Препоръчани теми