
и аз това все повтарям. Ако знаех колко е лесно щях да го направя много по-рано. Но пустите му приказки и всякакви търговски трикове - ел. цигари, лепенки, таблетки и т.н. ме уверяваха колко е трудно, невъзможно, и без помощ няма да се справя. Викам си, явно е наистина много страшно, я по-добре да не пробвам 

Слава богу съм сама вкъщи та няма с кой да се карам - мъжът ми го няма.
Ама спирам да рева и да се оплаквам и се надявам скоро да ив се похваля с успех.
Слава богу съм сама вкъщи та няма с кой да се карам - мъжът ми го няма...
Много по-добре се чувствам. Проблема е, през по-голямата част от живота си съм пушила. Трудно ми е да функционирам...нормално. Разходка на кучето(без цигара), сутрешно кафе(без цигара), работа(без почивка за цигара), излизане на по бира(без цигара) и още, и още...Малко по малко свиквам да правя всяко едно от тези неща, без да пуша. Откривам мащаба на пристрастяването си и се плаша.
Браво! Добре де, като разхождаш кучето не ти ли е по-приятно да дишаш с пълни гърди, да усещаш въздуха, вместо да придърпаш няколко цигарки 
Ако се сетя, че не пуша, то е с радостно чувство 
Препоръчани теми