Аз съм прясно "завърнала се", макар и след едва тримесечно странстване. 
(сълзите са от щастие! ) Не бях сигурна дали това, което беше на път да ми се случи, щеше да ме направи щастлива, а при такива обстоятелства нямаше как да се обременя доживотно с въпросното нещо, с въпросните хора и като цяло с въпросния живот. Отделно, че в последните години ми се струпаха прекалено много "проблеми" на главата, от които отдавна се опитвам да избягам, тъй като изход от тях няма, та реших, че едно пътуване ще ми се отрази повече от добре, пък и нали в пирамидата на Маслоу на върха е самоусъвършенстването... 
Аз наистина вярвам, че всеки към това трябва да се стреми по свой собствен начин. Два месеца обикалях из България, запознах се с интересни хора, влюбих се в чужденец, както и той в мен, аз го разлюбих, той мен - не, и т.н. и т.н., след което реших да се отправя навън. 
Без посока. Надето ме отвее вéтро. Изненадата е, че не ми хареса. Може би вина за това имаха жегите 
или пък факта, че рядко случвах на човек, който да знае английски/руски/(малко) немски ... А бе, трагично си е без готина компания 
, 'ма честно казано аз и просто на "компания" щях да се радвам, без да е "готина". Колкото и да съм контактна, само с усмивки не се получават нещата. 
Затова ето един съвет - ако ще се отправяш нанякъде, не подценявай говоримите езици. При други обстоятелства решението на проблема щеше да е просто - смяна на дестинацията, което между другото възнамерявах да правя, но тъкмо докато си стягах багажа, умувайки де е най-доброто място за стопиране, намерих това, което търсих - преломният момент в живота ми - Великото Прозрение! 
Зададох си няколко рационални въпроса (рационалното мислене не ми се отдава особено 
, така че това беше първият знак за "Прозрението" 
), после водих люти полемики с дяволчето в мен 
, когато осъзнах, че въпросното "нещо", от което се отказах, е част от мен, без която не мога. 
Сега планувам да ида до Украйна на стоп, да поразгледам, след което да се върна с ферибот. И пак от нулата. 
Въпрос на време е пак да ми избият чарковете, силно се надявам да не е скоро. 
Дотогава обаче ще пътувам като турист, с нотка на приключенец. Дотогава - докогато не чувствам вина, че не постъпвам правилно. 
Книгата също е философска (казвам "също", защото няма авантюрист, който да не е философ и обратното ). Из нея се пише:
Но определено не ми е неудобно. Би ми било неудобно да навлизам в чуждото лично пространство и да задавам несъобразителни въпроси обаче. 
Кви са тез полово дискриминиращи заключения? Жените движение организираха, извоюваха си правата, при това векове назад, Нобелови награди печелиха и продължават да печелят, ти тук за една, две, ако се наложи и пет пропуснати години, дебати си седнал да водиш. В предния си пост посочих няколко линка, които обясняват и моята, и твоята позиция. 'Ма аз не те питам що водиш пенсионерски начин на живот на 39г., нали? 
и поздрав с една красота 
: Примерно... за gap year 
Плановете бяха лятото да я обиколя (доколкото е възможно), по-специално островите де, пък и като цяло самата Гърция, защото не е страна за подценяване и определено има какво да се види и научи. Целях се към Франция, дори !няколко месеца! учих френски и вероятно ако натам се бях отправила, нямаше да се прибера толкова скоро. Но мой приятел ми помогна с една организация във Финландия - курсове за доброволци, траещи 6 месеца, след което те разпределят някъде по света. Проблемът беше, че въпросните курсове почват септември, та затова реших да отскоча до Близкия юг, да пообиколя, след което да се прибера, да си сменя багажа и отново да замина. 
Като споменах багажа... това беше още една от неприятните подробности. , но тогава бях на мнение, че не искам да се съобразявам с никого и че би било пълен фарс странстването с непознат чужденец от срещуположния пол в непозната държава. Може би вина за това имаше и фактът, че предходните два месеца в България ги бях прекарала с непознат руснак, та май ми беше втръснало от непознати чужденци и компанията им. Както и да е - след кратък период от време жестоко съжалявах, че отрязах човека... но след дъжд - качулка. ...но нали Августин каза, че "светът е книга и който не пътува, чете само една и съща страница"?... Пътуването е обогатяване на личността, а без контакти няма как да се получи, не и при контактен човек като мен. 
Препоръчани теми
