Когато станеш на 40...

вървим към залез откъдето и да го погледнеш 
все пак първите 40 са доста по-трудни за преживяване , отколкото следващите 40. спускането из нанадолнището е някак си леко и неусетно.
при всички положения дано тези 40 са поне половината от живота ни. 

Дали? Като вървиш нагоре поне може да поспреш за малко, да се поогледаш да избереш "маршрут", надолу спирачки няма. 

Хей страхотни сте с оптимизма и светогледа си!   Може би нещо моя оптимизъм покрай РД отива да види родата нейде по света и тогава съм малко по-унила.

sophiemmaspencer, права си - семейството е най-важно.  

Down Under, не трий поста си моля те   Много тоно си го казала - липсва ми усещането, че мога всичко.

Desss, страхотно е, че приемаш така философски равносметката за превалината половина на живота /а дано е повече това дето следва/  

Vesana, именно равносметката за това колко упорито съм гребала и до къде съм стигнала ми е малко стряскаща. И не става дума само за пари и имоти, става дума за това какво постигнах със себе си, как си мислех, че се променям, а какво измайстори от мен живота. А за теб вярвам вече ще е по-леко да постигаш всичко, защото звучиш като целеустремен човек

Mama_Nana, силно се съмнявам да си над 50 даже  , но ти каза нещо което ми е любопитно при теб как е. Аз чувствам душата си поостаряла - не толкова готова за новото, не толкова лъчезарна, не толкова жизнена. Ти успя ли да останеш вътрешно млада? И ако да - как го постигна?

Жени Калчева, много хубаво пожелание - да видим децата си пораснали и щастливи, а момчетата си остарели /не казвам побелели, че моето с гола кратунка и няма и да видя  /. Скоро ходих на пенсиониране на познат - родителите му бяха там. Стана ми много мило.

Naddya, и за това се замислих. Дали ще е още по-гадно?  

Nefertarri, страхотно си го написала. Смо, че бъди оптимист някой хора карат варицелата два пъти в живота си /аз съм от тях/   /това не е пожелание, а шега   Наистина карах 2 пъти варицела, но през 24 години ралика, колкото бил и периода на имунитета и/

Благодаря ви, че споделяте!   Не, че се съмнявам че много от хубавите жени по-улиците са над 40 години, но за първи път през живота си се чувствам остаряла   Е добре де помъдряла съм, улегнала съм, но това не компенсира остаряването.

 

Навърших 40 преди две години и беше много неприятен период, но не заради възраста, а защото в личен и професионален план ми се случиха много неприятности. Точно за рождения ден бях в пълна дупка. Затова нямам хубави спомени от тогава.  Слава Богу, сега това е зад гърба ми. Иначе нищо не се е променило, даже съм по-самоуверена и смела, по-осъзната, по женствена и сексуална даже За моя изненада преоткрих секса именно на 40 години А имаше периоди( когато децата бяха малки)когато си мислех, че съм приключила със секса. Та хубава възраст е, няма страшно! Именно сега се чувствам в пълния си апогей. Дали съм вътрешно млада? О, да, със сигурност душата ми е същата като на 30, само че сега е по-мъдра и удовлетворена.

bongo_2007 ®, изненадана съм колко мило си го написал.  

Така и така си ми паднал в темичката ще ти кажа нещо - много ме дразни, че пишеш с червено. Разбирам защо го правиш, но ми е някак като кръв, но си викам "Карай, той нали си няма цикъл ..."

мамичка мекичка, много си права за секса на 40.  Възниква въпроса трябва ли да се пробва наученото върху необлагородени екземпляри на по 27? /шегичка/ 

подкрепям Бонго. Аз още не съм на 40 г., но за мен първите 30 г. бяха най-трудните. Надявам се всяка следваща да е по-лесна.
Не ме е страх от остаряването и смъртта.
Ако се разболея се надявам да умра бързо и да не се мъча.
Когато бях млада ми липсваха професионални умения и много страдах от некомпетентността си, с всяка следваща година задобрявам в това което работя и така се чувствам по-добре.

стискай зъби душко  
през първите 40 е трябвало  да научиш как да го правиш през вторите 40  

Нищо не пречи да се пробва поне. 

Нямах драми, при навършването, само цифрите се променят, чувствам се по същият начин.
По-мъдра, по-зряла, винаги съм вярвала в себе си, но сега още повече. Знам какво съм и какво не съм.
Май имам всичко, което съм искала.

Да сме живи и здрави, останалото са екстри.

Бабата на 88г. много ми хареса, това е тайната на дълголетието  + прекрасното здраве, не се оплаква и е положително настроена.

Времето е милостиво към мен, визуално не ми личат годините. Смешни са ми жени, които се вманиачават в корекции само, за да спрат времето.
Животът е прекрасен на всяка една възраст, всичко е в главата.
Понякога си мисля, как когато съм стара, ще имам време да прочета всички книги, за които сега не ми остава време ще се усмихвам знаещо и мъдро на младежите с един поглед ще са ми ясни

сега е така. с напредване на времето и от това ще те е страх. с още 1 ден , но ще искаш да е по-дълъг живота.

Бонго, това може и да важи за повечето хора, но не и за мен.

Аз ще искам ден, и час сигурно ще искам. Само, за да мога да си погледам още малко момчетата.
За друго едва ли.

Преди година ги подминах 40-те 
Не са ми били драма. Честно казано се чувствам в мир със себе си и това ми е най-важно. Не мисля, че ми е късно за промени и постижения, а и сега имам малко повече време за себе си, защото децата поотраснаха. Старая се да съм по-уравновесена и да поработя върху импулсивния си характер.

Нямах никакви терзания около тази възраст. Живота ми се промени, възнах се в родния си град, намерих си работа и трябваше да хвърля много усилия за нея. Точно на рождения ми ден беше на гости приятелката ми с малкия си син и в този момент него го почна летен вирус. Корема много го болеше и викаше, че умира. Голямата криза  в живота ми почна на 45.