Когато станеш на 40...

  • 118 733
  • 1 705
# 30
Не се смея на 80те, даже хич:peace: Баба ми е на 92 години, и си е жива, и здрава - чува, вижда и чете без очила, ама на - не й се живеело, тук я стягало, там я стягало... Ми те моите болежки са повече от нейните, ама няма да се оплаквам  Heart Eyes
Виж целия пост
# 31
С ръка на сърцето мога да кажа, че на 40 се чувствах най-обичана, щастлива, красива, абе това ми беше апогея! Heart Eyes
На 30 и аз бях много тъпа да си мисля, че вече остарявам! Mr. Green

РД на 40 не го правих на самия ден, заради поверието.
Но си го отпразнувах по-късно. Grinning

За равносметката - бях много доволна и горда със себе си. bowuu
Пожелах си да съм здрава и да мога да отгледам детето си. Praynig

За 80 - не искам да живея толкова. Naughty
Не ме е страх от смъртта, даже съм обмислила всичко как да бъде. Crazy
Виж целия пост
# 32
Цитат
author=the Дорис link=topic=860868.msg31283195#msg31283195 date=1437862751]
Как приехте този ключов момент - да станете дами на възраст 40+?


Изключително тежко и много зле. Не е вярно, че 40 са новите 20. И не, това не е само едно число, и там великата/и безлика/ глупост , че си на колкото се чувстваш. Ами аз може да се чувствам на 18, ама не съм Wink Една приятелка ме успокои, че ако си извадя липсващите първи 7, ставам на 33, което ми вкара вече малко  по-друго звучене Twisted Evil.
Кризата на 40-тте ми се стовари с пълна сила на главата.

Цитат
Какви бяха Вашите емоции и мисли около рожденния Ви ден?

Изобщо не го празнувах. Бях му обидена/на рождения ден Laughing. Честно, приех го като наказание, че вече ме прави адски стара.

Цитат
Какво си пожелахте и какви цели си поставихте?


Аз изключително рядко си пожелавам каквото и да е, и винаги е било само едно/ако го направя/ - късмет. Имаш ли късмет - имаш всичко.

Цитат
Какво решихте да промените в живота си?
Стилът на обличане. Качих се на още по-висок ток и /почти/ премахнах розовото в гардероба Laughing. Последното да се чете с огромна доза ирония/на съдбата/.

пс. това с примерите на баби , лели, и т.н роданини на колко са Laughing и колко са хепи ми се струва адски глупаво. Все едно да вкарам всички в един калъп. То и свекърва ми е на 98, кара кола и пляска белот, но аз не съм тя.

пс2 - нещо става с форума или не ми публикува мнението, или по два пъти и не мога да изтрия второто. newsm78
Виж целия пост
# 33
И аз изживях 30-я рожден ден много депресивно. Затова реших да си остана на 29 Simple Smile И ето ме, вече 10 години все на 29. така реших проблема с възрастта. И с глупавите суеверия за празнуването.
Виж целия пост
# 34
Нямала съм драми при никоя от кръглите годишнини,30,40,45+...приемам ги спокойно,нека се трупат годинките,само да съм здрава и с акъла си,не ме притеснява нито прошарването на косата,нито появата на още някоя бръчица Wink



пс2 - нещо става с форума или не ми публикува мнението, или по два пъти и не мога да изтрия второто. newsm78
и при мен е така
Виж целия пост
# 35
Никога не съм разбирала това с криенето на годините Simple Smile
Не се срамувам от възрастта си, дори се гордея с нея Grinning, обичам комплиментите, че не ми личи. Вътрешно обаче личи и още как - и без да е на 80, човек знае, че на 40 възможностите на тялото не са като на 30, на 30 не са като на 20.

За щастие, и акълът не е - поумнява се доста в този интервал. За добро или за лошо Simple Smile
Виж целия пост
# 36
Много хубава и приятна тема.Браво
На 40- приех ги нормално.
Рожден ден не съм празнувала.Пожелах си само да сме здрави.Имах пораснала вече дъщеря ,сега вече и внук имам.Хубави неща
Само едно ми прави впечатление.Годините след 40-много бързо взеха да минават да му се не види
Виж целия пост
# 37
Mama_Nana, силно се съмнявам да си над 50 даже  Heart Eyes, но ти каза нещо което ми е любопитно при теб как е. Аз чувствам душата си поостаряла - не толкова готова за новото, не толкова лъчезарна, не толкова жизнена. Ти успя ли да останеш вътрешно млада? И ако да - как го постигна?
Дори съучениците ми се съмняват за възрастта ми. Не съм била пораснала все още.  Crossing Arms Позитивно настроен човек съм, но и се съобразявам с реалността. Не съжалявам за грешките си, не се тюхкам, старая се да избягвам "ако бях направила това и това, щеше да бъде онака". Имам това и това, мога това и това, значи трябва да сътворя най доброто за момента, а после .... после пак и така.
Единственото, с което не мога да се преборя е, че с годините се изморявам по бързо, по бавна съм /вече не покривам норматива по физкултура за 10 клас, много ме е яд/, знам отговорите/последствията от много действия и ми липсва тръпката на изненадата, пък било то и провал.
Виж целия пост
# 38
С ръка на сърцето мога да кажа, че на 40 се чувствах най-обичана, щастлива, красива, абе това ми беше апогея! Heart Eyes
абе казано накратко - вървиш към залез  hahaha
Виж целия пост
# 39
Чувала съм, че 40-ият РД не се празнува? Защо е така?  Embarassed
Виж целия пост
# 40
Чувала съм, че 40-ият РД не се празнува? Защо е така?  Embarassed

Само в БГ или на Балканите Simple Smile
Виж целия пост
# 41
Чувала съм, че 40-ият РД не се празнува? Защо е така?  Embarassed
И аз знам че не се празнува
Четох някъде че числото 40 се свързва със зли сили
Затова според народните вярвания и суеверия бебето не трябва да се показва навън и пред чужди хора 40 дни
Прави се аналог и че най тежкия помен след смъртта е 40 дни.Смята се тогава душата се отделя от тялото .

40 е и библейско число.Постите обикновенно са по 40 дни Четиридесет дни Христос останал в пустинята, изкушаван от сатаната; от Великден до Възнесение Господне са четиридесет дни
Потопът е продължил 40 дни
Някак си се свързва с тежки,трудни неща с преломи

Всичко това са суеверия според мен но така съм чела
Виж целия пост
# 42
Не си спомням да съм имала някакви драми, покрай който и да било рожден ден. Всяка възраст си има нейното очарование и никога не съм гледала на възрастта, като нещо лошо.
Виж целия пост
# 43
С ръка на сърцето мога да кажа, че на 40 се чувствах най-обичана, щастлива, красива, абе това ми беше апогея! Heart Eyes
абе казано накратко - вървиш към залез  hahaha
Залезите също са красиви, имат своя чар и очарование, достойнства. Не са за подценяване. Wink
Виж целия пост
# 44
Смята се тогава душата се отделя от тялото .

Надявам се да се отделя преди това, например при умирането ... Но като цяло много логично обяснение си дала.  Peace

Аз да си призная празнувах, но с особенно мнение  Mr. Green Близките ми бяха в града, дойдоха си от близо и далеч за рожденния ми ден и някак бе тъпо да кажа "Мерси, дайде поаръците и чао"

Лично мен остаряването не ме плаши - то показва, че растат децата ни и като майки това ни радва. Но ми е криво, че вече не съм толкова хубава. Сетих се колко неща си мислех, че ще постигна в живота и сега като ги изправих за равносметка по-голямата част от тях стана ясно, че ще  останат неизпълнени. Давам си сметка както за успехите си, така и за провалите. Напоследък бая провали навъртях ...  Rolling Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия