Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

Ами моите са от кротките, особено големия. За него директорката на яслите казваше, че е най-кроткото дете, което въобще някога е посещавало тази ясла. Ама не мисля, че се дължи само на моето правилно възпитание  До дете си е. До ген също. Ние с баща им също сме кротки хора. Което не значи, че не се е случвало и те като всички деца (при това момчета) да тичат, да се скарат един с друг, да поплачат.
За мен хората с твърде категорични изказвания (тук имаше даже брутални - майката беше наречена "малоумна" и пр.) по-трудно ще възпитат съобразителни деца. Защото тези хора твърде много наблягат на егото си, на своето право. Децата ни се учат най-вече от личния ни пример, не от думи, призиви и шамари. Така че е нормално децата на тези родители също да гледат първо собствените си желания, след това да се замислят дали пречат на другите.

Има всякакви дечурулига. Аз лично като бебе съм била толкова кротка, че не се разбира, че има бебе. Почти никакъв рев. Само като съм била гладна ми разказваше майка ми, че съм проплаквала леко. Като съм се подмокряла съм мълчала. Дива станах като поотраснах, но не съм пречила много на съседите. С твърда ръка ме възпитаваха, въпреки че такъв инат бях и често и това не помагаше. Виж обаче брат ми беше голям ревльо 
Трудно се научих, че между 14 и 16 трябва да се пази тишина. Като дете живеехме в къща на втория етаж.Отдолу роднини. Разбирахме се, ама все разправии, че тичаме, скачаме и дивеем.
Стоплях, че преча, ама дете си бях и не винаги успявах. Но постепенно след като цялата рода ми се изреди да ми чете лекции се научих с времето да ходя тихо и да не шумоля много.
Често даже в тия часове като не исках да спя ме пращаха на улицата да играя с който намеря.

кое те претеснява в реакциите?

Преди три месеца бяхме в една стая в болницата с дете на седем години. От сутрин до вечер мрънкаше и хленчеше. Ако не може да сглоби играчката я тика в ръцете на майка си и започва да хленчи "ти си лоша майка, не можеш да правиш нищо, не можеш да я сглобиш, а и аз не мога". После вижда играчката на моето дете "не искам да играя с нея, искам да ми купиш същата". Моето дете вдига пръчка от земята и следва "дай ми я, тя е моя". Детето ми се качва на люлката и пак "Искам аз да се люлея, искам да слезе, той сега ще се люлее цял ден".   Майката води борба да му сложи капките за нос, гледат се детските, които то иска, защото по думи на майката иначе "ще се разстрои". Вечер до 11 часа се смее без причина и задава въпроси на майката, което ни пречи да заспим. Майката не може да го накара да млъкне. То и като му казваш: "Гено стига мама, другото детенце не може да заспи", "Гено ще се обадя на баща ти ако не спреш" /тук следва пак с рев "моля те не се обаждай на тате, ще слушам" и "слуша" цели две минути!/ с равнодушен тон, голям опит правиш, няма що. Търпях от възпитание един ден, на втория й казах, че доста го е изпуснала и явно има здрави нерви да издържа това тръшкане и хленчене по цял ден. А тя ми заяви "какви здрави нерви, разби ми нервната система това, добре че пия деанксит".
Преди седмица бяхме на почивка. До нас младо семейство с две деца /момиче на около седем и момче на около 10-11/ и баба. По едно време момчето дойде и хленчейки заяви, че му е скучно във водата и иска да си вземе таблета. Бабата предложи да отиде до квартирата и да му го донесе. Тогава детето, вече с рев, заяви че иска всички да отидат. Майката започна да нарежда, че за последен път тръгва на почивка, че й писнало да я излага пред хората и т.н. Бащата беше мълчаливо присъствие. В резултат всички си тръгнаха, въпреки че момиченцето не искаше.
В цитираните случаи става дума точно за лигави и невъзпитани деца, които системно постигат своето с рев и тръшкане. А родителите са неспособни да се справят с това им поведение и е по-лесно да вдигат ръце, че децата са си такива. Много ми е смешно като видя дете, което не слуша, не могат да го овладеят и да го накарат да спре да вика, скача или хвърля разни неща, а родителите вземат да обясняват, че е много ... палаво.

Ами като не ги "възпитават". Бий дупе за да не биеш дупище...има такава поговорка.

Бъдещ завършен емоционален манипулатор. И не е виновно чак толкова детето, а родителите му.

Съседите ми редовно го правят...но в 7:30 часа сутринта или към 1:30 през нощта.А и ние имаме бебе ,не се ли сещат ,че и аз мога да го изкарам да реве на поразия и да им развали съня... Те имат и малко момченце,хиперактивно,бебето пък вместо да го успокоят,му викат...недопустимо е това...Терасите ни са буквално една до друга и съм сигурна,че не будят само мен.Писна ми вече...партита до 4:00 сутринта (а имат и деца даже,както казах) ,после ме будят в 7:30,когато моето дете таман е заспало...

абе нали боят като средство за възпитание го отрекохме. Мен моите така са ми изпилили нервната система, че чуждите нито ги чувам, нито ги виждам.

Не става въпрос за спукване от бой, а възпитателен шамар или ритник по дупето

Понякога и боя не помага...при нас майката на двете деца,за които говорех шамаросва по-голямото,а на бебто крещи  ,кара се,не му дават на голямото май вкъщи да вика и да тича,но то си прави каквото си иска...Всяка сутрин се събуждам с тропане (тичане напред-назад разбирай),което продължава с часове  ,събуждам се и с бебешки плач и бебешки крясъци,крясъци на майката,която се опитва да ги озапти ,а бащата не се чува. Всичко това ,без тичането се случва на терасата,заедно при кучето и папагалите.Най ме дразнят обаче купоните до ранни зори на семейството.Да не забравяме пускането на прахосмукачка в 6:00.Направо им се чудя на някои чешити...То не казвам,че ние не се чуваме,че ние сме много тихи,ама направо съседите като отидоха на почивка,май аз си починах повече,отколкото те.

Намерете някой да ги "сплаши" в тъмното

Шегуваш се, нали?

Имам роднина, която "възпитава" с крясъци и бой, но в крайна сметка децата й винаги получават това, заради което са набити или са им крещели. А пък голямото като го удрят и започва да припява: "не ме боли, не ме боли", т.е. на него вече му е все едно и с бой не може да го уплашат. А когато майката крещи, децата се смеят и тичат около нея. В резултат на това гледаш две смеещи и забавляващи се деца и истерична майка, за която си мислиш, че е избягала от психиатрията. Определено грозна гледка. Мен майка ми ме е удряла /шамар/ само веднъж, затова още го помня.   Вероятно е била ядосана за друго и си го е изкарала на мен. Моите деца също не са удряни. Не мисля, че с бой можеш да си възпиташ детето. Аз прилагах същите възпитателни методи, каквито прилагаха върху мен. Лишавах от телевизия, после от компютър, повишавах тон /не крясъци, просто ставаше по-строг/ и най-вече държах правилата винаги да са едни и същи /а не днес може да скачат по леглото напр., а утре - не, защото не съм на кеф и ме изнервят/, както и да знаят, че като кажа "не", значи не. Не ми хленчат в магазина, като сме на гости и кажа да си тръгваме, оставят играчките и си тръгват. Не молят за "още малко" и пр. Положих усилия да нямам ревящи и хленчещи деца, затова когато моя позната ми заяви, че съм имала късмет, а на нея видиш ли какво дете й се е паднало й отговорих: "Да не мислиш, че моите ми паднаха такива от небето?". Интересното е, че се обиди и започна да ми обяснява, че е чела д-р Спок и не знам си кой, но нейното "просто си е такова".

Законът не може да се променя според всеки индивид.
Нормално е всички да са будни след 07h.
И е нормално едно дете като се разплаче, да не бъде вкарвано в " карцер"!
Ако си зад общата разделителна стена, ще отидеш да накараш родителите да го изтикат на терасата ли, че да не го чуваш?

Не може да се променя. Но има нещо като възпитание, уважение, култура, които са небходими, когато хората живеят под един покрив/блокове/
Не е нормално всички да са будни след 7. Защото хората имат различен начин на живот и режим.
Не знам защо ме нападаш. Къде съм казала карцер?  Хайде да не ми пъхаш думи в устата, които не съм казала, щото е грозно.
Може да прочетеш отново поста преди да пишеш. Ясно съм се изразила. Трябва съобразяване. Често ми се случва да спя през деня и обикновени шумове издържам, но няма човек, който да издържи висок шум нали? Било през нощта или деня.  И защо само аз трябва да се съобрязавам. Не може ли процеса да е взаимен.
И отново ще ти кажа, че е НЕНОРМАЛНО да се изкарват на терасата пищящи деца. И то редовно. Ако не го разбираш, твой си е проблема.