Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

Ми тъй де, той боя изгражда, не е да разгражда 😉

Остави ги ти тия приказки, аз съм сигурна, че му е гадно, че са го били и че не си е бил своите деца.

Бътъркейк, работодателите, които си ценят кадрите, действат също с тази техника, но не с бисквитки и бонуси.

А има изследвания, които показват, че финансовата мотивация дългосрочно не е толкова ефективна, колкото раб.атмосфера, отношение и т.н
С това нямам предвид да се плаща МРЗ и всички да пляскат с ръце и да се обичат.
Става въпрос заплащането да е адекватно и когато трябва да се работи извънредно, то да се мотивират работещите с нематериални неща.
Аз съм го преживяла при български работодател. Но беше учил в Америка.

Не, аз имах предвид,  че наградата се дава за някаква заслуга, инак си губи тежестта. Неуместно и погрешно е да награждавам детето си, за нормални неща, които то би трябвало да прави и без награда. По същият начин, като възрастен би трябвало да си върши работата, за която е нает и получава заплата. Кой ще му връчи бонус ей така, без заслуги, само щото ще се разсърди ли ? Никой не му е длъжен да му покрива очакванията, дето мама тъй го е свикнала. Света няма да се съобразява с него. Той може да си очаква бисквитката, но едва ли на някой ще му пука. Не искам да възпитавам нарцис.

Бътър, можеш да работиш и да правиш това, което е записано в раб. ти договор и нищо повече.
Може да работиш, да даваш предложения как нещо да се прави по-ефективно, да подобряваш раб. процес и да оптимирам по този начин разходите т.н
И в двата случая си вършиш работата, но мотивацията е съвсем различна.
Има работодатели, които търсят втория тип, но за такава мотивация работодателят трябва да представи условия.

Същото е и с родителите: някои искат минимума, други искат самоинициатива. Затова и има различни подходи при възпитанието.

Значи, за да успееш в живота трябва да бъдеш вечно стимулиран от някой друг ? О, не, това не ми е ок, твърде опасно ми се вижда да чакам на другите. Предпочитам по- скромно, но повече да разчитам на себе си (без зависимости).

Не знам, може би аз съм сбъркан, но не ми е гадно, дори се гордея с това. Точно това ми е трудно да го обясня, но като докараш някой до истерия и до разтреперване, така че да си отнесеш шамарите, един вид след като си успял да го извадиш от равновесие си по-силен от него. Особено в училище се състезавахме кой е по-непокорен и до ден днешен се забавляваме с истории, в които някой от нас си е отнесъл боя. Кой разбрал, разбрал...

Аз те разбрах. Сега, когато погледна назад изтръпвам каква глупост щях да направя, като тийн, добре че беше якият шамар на татко. Толкова се изплаших, че не посмях и да си помисля повече за тая щуротия. Стана човек от мене. (не съм бито дете, иначе, но тогава си го заслужих)

Бътър, нали знаеш, че хората са различни.
И Слава Богу!

Абе, и да и не. Някои неща са си общовалидни.

Ясно ми е за какви хора говорите, но не ги харесвам, нито тези, които нарочно разтреперват и докарват другите до истерия и шамар, нито шамаросващите.
Дете, което разтреперва възрастен докато си изкара шамара и после е удовлетворено му липсва внимание и това му е начина да го привлече. Това са нефункционални отношения. Даже не ми се обсъждат.

И е безсмислено да продължавате да сравнявате работни отношения с отглеждане на малко деца. Освен ако считате, че възрастен израсъл индивид е нормално да има умствения капацитет на   дете в предучилищна възраст. Някои неща просто се израстват и тръшкането е от тях.

Ще възкликна като една българка - това ни е на нас проблемът във възпитанието - имаме само два подхода "трябва да си свършиш работата" и "санкция, ако не ми харесва". Наградата отсъства.  Децата по природа са невъздържани, а ние искаме да ни слушат. А слушането е всъщност изграждане на самоконтрол.  Самоконтрола можеш да го изградиш с пръчката, но само докато пръчката действа и детето го е страх от нея. А с поощрение, било то материално като бисквитка или морално като похвала (а със собствените деца идвете наведнъж, защото не е редно да се дава храна на чуждите деца), хем детето ще изгради приемливото поведение, щем ще е доволно. А и на теб ще ти е приятно.
Защо така негативно сравнявате с дресировката на животни? Животните да не са по-глупави от нас? Те също правят каквото е нужно, когато има награда, а не когато ги бият с пръчката. ПредставИ си дресьора на делфини или на косатки - как точно ще ги санкционира дресьорът като те са по-големи и по-силни от него и ако решат, хич няма да се завъртят или да скочат, той не може да ги накара насила? На всичко отгоре точно тези две животни са доста интелигентни. Затова дресьорът им дава рибка за награда.

Рф, и като са те били, ти си станал пасивен агресор, защото си бил в по-слабата позиция - не можеш да набиеш баща си и майка си, затова ги изкарваш извън нерви, за да изравниш силите. Доста често срещано при деспотични родители, особено ако имат синове - синът или в един момент физически надвива баща си, или чака и го вбесява. Хич не е за хвалба.

Аз материални награди не давам. Наградата е радостта от постигнатия успех. Примерно, че вече е голям и сам пиша в гърнето. Наградата е емоцията от успеха, а не нещо материално. Не е добра стратегия това с материалните награди, защото децата започват да правят нещата само заради наградата и се губи смисъла. Също съм и против всякакви физически посегателства, включително и психически тормоз, подигравателно и иронизиращо отношение. А това се среща доста често и редовно ставам свидетел на реплики "аа много си лош, ужасен си, ти тъп ли си, виж се какъв си смотан" и тн. Това са унищожителни реплики за детското сърце. Действат пагубно на детската психика и уврежда изцяло развитието в зряла възраст. Изобщо и двете крайности са вредни. Трябва да си откриеш златната среда, дето се казва.

Те и за възрастното сърце са унищожителни тези реплики.

А аз от доста време съм в размисъл относно малките материални награди като бисквитка, примерно, или някаква дреболия, която знаем, че е любима на децата ни. С какво възрастните са по-различни и по-заслужаващи материални награди от децата? Възрастните като спрат цигарите, започват да се самонаграждават съвсем материално, а не само да се самопохвалят или да разчитат на похвалата от партньора, приятелката или други хора. Най-чест пример  - днес не съм пушил цял ден, затова ще си купя шоколад. Става нещо като - за кучета и котки може, а за прасета не може.  Значи ние като възрастни държим ресурсите (парите и властта) и решаваме дали да наградим себе си (партньора), обаче не награждаваме детето, ако е сдържало импулсите си. Така излиза.

Ааа аз и себе си не награждавам с шоколад, че не ми е в режима
Всъщност е нищо не се "награждавам". Не приемам нещата така. Купувам си какво ми трябва и искам, защото ми трябва и го искам, а не за награда за нещо си, защото няма как някой да ми е съдник кое поведение ми е за награда и кое за санкция.
А за децата, ставаше въпрос за награда за нещо, което принципно трябва да си го правят - да си прибере играчките, да не се тръшка в магазина и тн. Това си е нормално повдение и няма защо да очаква награда за нормално поведение, което трябва да си има по принцип. Всъщност аз не съм възпитавана по такъв модел и може би затова ми е странно. Нашите всичко са ми купували и осигурявали без условия. Ако искам да уча, то си е за мен, идва ми от вътре потребността, защото са ме възпитали, че знанието е сила. Ама ако не искам да уча пак щях да си имам колело, ама нямаше да имам знания. Това си е до възпитание и модел на подражание, не до материални награди.