Бихте ли притеснили съседите си с ревящо дете на терасата?

Наградата не само че не е задължителна, но и пречи да се усвои правилно поведение за в бъдеще. Ако човек непрекъснато се обръща и да гледа какво се задава, бисквитка или тояга, това значи че няма изградено поведение. Все пак хората сме по-интелигентни от животните и имаме възможност да действаме на други принципи, напоследък на това залага и теорията на детското възпитание, просто се оформят навици за неща които са допустими и такива които не са.

Ох, с това прибиране на играчките! Най-омразното нещо, което може да накараш едно малко дете да направи. Или голямо дете. Забелязвам, че възрастните се хващат за играчките само и единствено за компенсиране на някакви неща относно властта вкъщи. Не виждам някое дете да е останало ненаучено да прибира, но много родителски и детски нерви са строшени заради глупавото прибиране на играчки.
За прибирането изключение е в градината или някакво чуждо място - с каквото си играл, трябва да го прибереш, защото е чуждо място, а не домът ти.

Знанието си е знание, но е друго да ти пишат шестица. Тогава имаш знание и шестица.
Въъзрастните постоянно се самонаграждават за въздържане от лошо поведение или лоши навици. Награждават материално и околните - ако спреш цигарите за месец, ще ти подаря обувки/рокля,/вечеря...

Ааа,аз моите деца си ги глезя на макс, както и себе си, въобще не съм ги оставяла да реват, всичко сме си купували и угаждали. Ама да се разправям с хората, коя как си гледа детето и да и давам акъл, не е моето. Моите бяха нсй-разглезен, а големият и сред най-буйните. Според мен темата е защо ни пречат чуждите деца. На мен не ми пречат, даже не ги и чувам, но свекърва ми често се оплаква от съседските. То аз и нея не я чувам много много, та и тя не ме дразни

Между другото, при много често ревящи деца съседите съвсем спокойно могат да подадат сигнал до ОЗД и е твърде вероятно да следва проверка. Да не говорим, ако някоя майка като началната история си изведе децата на терасата да реват. Не си мислете, че никой не се интересува от ревящи деца.

Предполагам, че това за "твърдото" отношение се отнася за мен, защото написах, че "тежката" дума на майка ми е била достатъчна за да направя или да не направя нещо. Не можете да си представите, че някой може да бъде хем строг, хем справедлив? Задължително са ми внушили, че съм лош човек и поведението й е за мое добро, ти да видиш. А аз дори бях разглезено дете, което не е било лишено от нищо. Но когато ми се каже "не", това значеше не. Няма рев, няма молби и тръшкане от моя страна. Обяснява ми се защо не може и ако искам да си губя времето с рев и тръшкане, моя работа. А аз разбрах с времето, че когато майка ми е казала, че не може, значи ще бъде така. Когато направех някоя простотия ме наказваше цял ден да не излизам да играя с другите деца. В началото беше рев и молби, но тя устискваше. И после разбрах - сгафя ли, просто пропускам игрите с другите. И да рева, и да заплашвам, че няма да обядвам, вечерям и т.н., просто няма смисъл. Когато моите деца направеха някоя глупост забранявах за определен часови пояс от деня да гледат детски (а като по-големи да играят на компютъра). Обясняваха ми, че повече така няма да правят, може ли да гледат, но аз казвах не. Не ми беше лесно, ставаше ми жал, но как ще разберат, че така не се прави и има правила? Имам пример пред себе си - братовчедка ми само повтаряше на сина си (а той беше доста палав), че ако направи още веднъж еди какво си (единият път пускаше кучето на улицата, а тя тичаше да го гони и прибира), ще го накаже с еди какво си. Но наказание не следваше, а само същата реплика, повторена десет пъти, но с все по-истеричен тон. Детето й се заливаше от смях, докато пуска кучето за пореден път. Та това имах предвид под "тежка" дума. Като кажеше нещо майка ми го изпълняваше. И когато аз кажа на децата ми, че нещо не е позволено, значи не е. "Награди" давам по други поводи, но не за да се държат възпитано и да спазват определени правила. Просто казвах: Браво, че постъпи по този начин, така се прави, гордея се с теб. Това се учи първите седем години и без бисквитки.

На моите деца ще трябва и да обясниш защо чуждите места трябва да се поддържат чисти и разтребени, а домът, дето си е твой, може да е мизерия.
За съжаление, моите деца още в основното училище установиха, че знанията и шестиците нямат нищо общо и ми поставиха въпроса Кое от двете ми е по-важно. С петокласничката още се обясняваме по темата, хич не е прост казуса, особено когато социумът работи против домашното възпитание.

Моите няма да си легнат, докато не си съберат играчките и не си оправят стаята. Слуги вкъщи нямаме.

Чуждите места са чужди места, а домът е дом. Вкъщи човек може да прави каквото и както реши, затова се казва вкъщи, а не на гости или на училище, или на градина. Въпроса с играчките го зачекнах, защото прибирането на играчките е върховният повод възрастните да се докажат, че те командват. Не мислят, че децата на малката възраст нямат никаква идея от прибиране на играчки, защото за тях разхвърляното е някакъв ред, а ние си мислим, че е разхвърляно. Когато станем възрастни си измисляме едно много красиво определение - творчески безпорядък. Дори го смятаме за артистично. Никога не ми е бил проблем дали ще си легнат с прибрани играчки лично от тях. Има по-важни неща в живота на едно малко дете от това да си прибере играчките преди лягане.  Като цяло се оказва, че моите са гледани доста свободно откъм наложени правила - прибиране на играчки, време пред телевизора, наказване без това или онова. Дори не са наказвани за двайсет години. И не, не са разхвърляни или разглезени и некадърни. Съвсем нормални и самостоятелни са. И за оценки не е било нуждо да водим разговори за разлика между оценка и знания. Хубавите оценки имат дори естетическа функция - много красиво стоят в бележника и после в дипломата. И не, не са били идея фикс оценките, а нещата си вървяха заедно.
Фиксирането върху подредеността при майките много често е крещящ признак за тревожност и дори невроза. Както и твърде подредените деца за възрастта си са често доста тревожни  и като не могат да контролират големи неща, тръгват да контролират реда и предметите около себе си.

Не съм съгласна. Не може да прави каквото реши вкъщи. Като начало, не живее сам, а дори и да живее сам, не го пожелавам никому задълго, ако за вещите не се полагат грижи, те не могат да са ни полезни. Домът е мястото, където се влагат най-много усилия, и към вещи, и към хора. Играчките са само началото.
А оценките са отражение на взаимоотношенията на детето с учителя. Пак е урок за учене, но няма общо с учене и знания, повярвай ми. Много над 50% са случаите на еднакви тестове с различна оценка, дори по математика, където уж е по-конкретно.

Когато смениха директорката на ЦНСТ с друга, попитах след време едно от децата (с увреждане, умствено изоставане) харесва ли му сега?
Отговори "да".
- Кое ти харесва?
- Има правила.
Толкова за творческия хаос. Дори и малки, децата имат нужда да знаят къде е границата, кое е позволено и кое не. Да накараш детето да си събере играчките, не е доказване на власт. Учиш го да поддържа стаята си подредена и да си пази играчките, защото някой може да ги настъпи и счупи. Да си отсервира чинията след хранене, пак ли е доказване от страна на възрастния? Или му създаваш трудови навици и го учиш, че мама не е Пепеляшка, да ги обслужва до 30.
Или дай да му позволим да се и**ере по средата на стаята, понеже вкъщи може да прави, каквото си иска.

Вкъщи човек трябва да е по-свободен в поведението си, отколкото извън дома. Не е нужно да вилнее и да вършее. Не е нужно вкъщи винаги всичко да става по часовник и по график като в градината, училище или на работа. Има график, но той е свързан по-скоро с външни излизания и ангажименти. Вкъщи не е жизненоважно да си прибере играчките, и то точно веднага, иначе няма да си легне или няма да яде. Нито непременно да си измие чинията като обядва (ето, това е също едно от най-омразните неща, които никога не съм ги карала моите).

Разлика между тестовете и изпитванията почти не е имало, а училището е място, където децата трябва да научат стратегии за справяне - кой както се сети и както знае.

Дара, бъркаш двата щата. Работя с деца с проблеми, така че при тях правилата са доста по-нужни, отколкото на съвсем обикновените деца. На децата с интелектуални проблеми именно в организацията им е слабото място - те нямат капацитет или са с намален капацитет за самоорганизация, затова всичко трябва да им се казва, да им се показва.  Но дори тогава виждам как е необходим и творчески хаос, защото за детето това е неговата идея за подредба. Не е слязъл Господ на земята и да е спуснал всичко как трябва да бъде. Всеки човек има различна идея за организация и подредба на дейности и обекти. При възпитанието и обучението на децата ние им даваме наготово някакви правила и подредба, която те щат-нещат, трябва да усвоят, иначе биват порицавани. Но като цяло институции като ЦНСТ са съвсем друга бира от едно семейство, там имат съвсем други идеи и цели, защото работят с много хора, това е институция и е една машина, която трябва да върви с определен график и оперативни подробности. И като цяло, не ми давай точно такива примери с институции, защото играеш на мой терен и не си много наясно.

И защо един родител не може да бъде и строг, и любящ ?
Ще наказвам, когато трябва, ще изисквам, ще забранявам.
Моята задача, като родител е да ги възпитам, да ги подготвя за живота. Не е само да ги награждавам и да ги лигавя. Туй най-лесното и приятното, но не може само с това. Добрата майка не е тази, която не наказва. И това няма нищо общо с обичта. И не мисля, че е добре за децата. Ние се раждаме с 0 житейски опит и ни трябват 18 г, родителска грижа, за да порастнем, че да можем да се грижим сами за себе си.

Ако не се сещаш сам да си измиеш чинията, след като приключиш с нея, свобода е последното, от което имаш нужда. Между другото, говорейки за нуждата от правила вкъщи, описа незавидното положение на цяла една държава, за която свободата е висша и единствена ценност, докато правилата са ненужно ограничение.

Моите не съм ги наказвала. Никога не са били наказвани. За изискване не зная какво имаш предвид, за забраните също. Забрана от типа "ако не направиш Х няма да гледаш телевизия" никога не е имало. Забрани имаше дотолкова, доколкото са свързани с безопасност, примерно не съм ги пускала да излизат по тъмно на по 13 години. Изискванията са били свързани с ангажиментите, които имаха навън и да не се бият/карат.  Мислех, че съм била строга навремето, но сега децата твърдят, че не е било така, дори са гледани много по-свободно в сравнение с връстниците си.

Чисто рационално не виждам смисъл да измиеш една чиния - собствената си.

Е, всеки си гледа децата, както си иска, аз не мога да ти давам оценка. Аз говоря за себе си и моите деца и това, което аз смятам, че е най-правилното за тях. Много забрани и наказания прилагам, няма друг начин, иначе ще пострадат. И бира им се пие, и телефони нон стоп и на срещи с непознати от интернет ще тръгнат, и на у-ще не им се ходи, абе деца....не познават живота още и неговите опасности. Тъй ще е до 18.