Сладкарничка за книги - тема 50

Задължително ще пиша по-рано.

Привет!

Ох, и аз докато стигна, то станало обяд, че даже и минал. 

Евилан, аз също имам Стоунър и ми е напълно свободен!  Ако го искаш за четене, ти или някой друг, казвайте!

Лис Блю, да кажа и аз за Джон Грийн. "Къде си, Аляска" ми е супер любима, дано ти хареса и на теб. Тя ми беше първа среща с автора и след нея не успях да се впечатля толкова много от другите му книги. Ако обичаш тийн книжки, ти препоръчвам и трите книги на Стефъни Пъркинс, като първата - "Целувка за Ана" ми хареса най-много, но все още не съм прочела третата.

Ох, само това се сещам в момента. Айде бягам, че много работа. 

Алекс, твоят пост ми усмихна деня    Щастлива съм, че племенникът на мъжа ти е вече добре! Желая здраве и много усмивки!

Чудна срещичка имах днес 
Лис Блю, минахме и ние през Алеята и фонтаните, но те нещо правеха там и не бяха пуснати за разочарование на децата, но още малко, за празника на града задължително ще са в целия си блясък 
Лоти, да, на "Куфарът на брат ми", чудесно представяне направиха, предполагам, че на емигрантите или тези, които имат такива в семейството, ще им е интересна. Аз мисля да си я чета в странство.

Ааааааа, оподарена съм, оподарена съм, на живо ....е няма такава емоция, никога не съм си мислела, че може да ми се случи и тайно ви завиждах...Маришка, прекрасната Маришка е моето другарче, тя ме понесе днес в облаците и още летя...като се събера ще дойда да разказвам....

Хайде, бе, Мариетка, от кога те чакам
Откакто Вени получи, наредих оставащите неоподарени

Мариетко, полети още малко из облаците и идвай да показваш снимки.
Аз днес си взех книжките, които Лоренка ми изпрати. С Кати си хапнахме и от сладкото допълнение. Ако тази вечер си събера вече мислите и главата се захващам с четене.

Мариет, честито 

Ули, и аз ги наредих ... 

Чак сега ли 

Нееее, ама тая сутрин даже и на лист го написах, да ги свържа  Да знаеш, че ще викам в понеделник щото утре ме няма 

Да знаеш как ме е яд, че не ти взех да оцветяваш  ама даже не ми хрумна като вариант 

Ами щом сте подредили другарчетата, тогава моето да вземе да мине утре сутринта през пощата ли 

Тъкмо се чудех дали си струва да ида утре или да потърпя по понеделник

 Ха ха ха, а аз си мислех, че Ули ще подарява на Мариетка. Пък то Маришка й подари. 

Ето ме, ида, подгответе си кърпичките, моля ...

Та така, тази сутрин се разшетах рано, че нали чаках позвъняване. Звънна телефонът в 11 и нещо и един толкова нежен глас ми каза "Мариетка, аз съм Маришка" - бях в магазин, чак продавачките се загледаха в реакцията ми...Каза ми, че ще нахрани Гушко и тръгват към мен. Прибрах се набързо, разтоварих покупките, драснах ви един ред и полетях от щастие...в 12 часа, след като 15 мин чаках да се освободи маса в заведението, най-сетне седнах и си поръчах кафе. Непрекъснато отбивах атаките на разни хора, които търсеха свободна маса, ама аз - с достойнство - "Не, заето е, чакам приятелите си..." След час дори управителката ме гледаше под вежди, а пък аз вече не знаех какво да мисля...сутринта погледнах в пощенската кутия, видях, че е празна и отписах Точ като мое другарче. Вече на 99% бях сигурна, че ще получа пакетче от Ули. Въпреки всичко нещо ме човъркаше и докато седях над празната чаша от кафе си мислех "Ей сега ако дойде Маришка и поръча айрян - значи ще е тя...". Към 13,20 не издържах и ѝ се обадих - приспала Гушко, за да не ни смущава и тъкмо тръгваше. Обясних ѝ откъде да вземе такси и къде да слезе и взех да дишам една идея по-спокойно. Вече броях минутите и отмятах минаващите таксита или автобуси. Виждала съм я на снимки и знаех кого очаквам. Към 14 без 10 от едно такси мернах с крайчеца на очите си жена, която приличаше на нея и ми се стори, че държеше нещо в ръце...обаче тази жена не пресече пешеходната пътека към мен, а се изгуби зад сградата и реших, че не е тя. В това време ми звънна телефонът. Унесена в разговор, съвсем с крайчеца на окото си зърнах една забързана Маришка да профучава край мен и да оглежда масите в далечния край. Зарязах и телефон, и чанта и хукнах да я гоня...срещнахме се и се запрегръщахме като стари приятели точно в средата на заведението, прави, сред цялата му белота...от всички маси погледите бяха вперени в нас, а ушите - заслушани в смеха ни - с една дума - сензацията на тривиалния иначе, жежък и душен пазарен ден в малкото градче...Със сядането Маришка ми подаде прекрасен комплект за сервиране

и веднага си поръча...мелба . Такаааа, рекох си, Ули е моето другарче и се улисах в разговор. Познавате я и знаете какъв слънчев човек е нашата Маришка, колко заразителна усмивка има и как словото и се лее като река ...минаха сигурно 20 мин и както си говорехме чувам зад гърба си глас "Вие ли сте Мариета" и с обръщането - в лицето ми една прекрасна кутия
-
някаква непозната жена ми говореше, половината не чух и не разбрах, гледах ту кутията, ту Маришка и ... плачех...чувах ударите на собственото си сърце, сигурно и защото всички около нас бяха притихнали и наблюдаваха сцената с нескрито удивление, Маришка се смееше с такава заразителност, аз плачех и треперех, и я прегръщах, и стисках кутията...имах чувството, че не седя в белия ратанов стол, а на бял пухкав облак и около мен всеки момент ще избухнат аплодисменти...сигурно вече се носи от уста на уста мълвата за две жени, спрели времето в жаркия августовски следобед в един иначе толкова скучен провинциален град...

...Ами сега? Как да отворя, как да се докосна до толкова много радост? Престраших се, а вътре - всичко опаковано грижливо и старателно, с много любов - любов за мен !

Веднага видях най-отдолу формата на опакованата книга и ми идеше да изпищя от радост - книгата, която желаех толкова много, която държах в ръцете си цяла седмица и изпратих с цялата си любов на моето другарче Лотхен - тази вълшебна книга лежеше на дъното на кутията -

Видях плик с картичка, отворих го и ми се усмихнаха малки слънца, също като усмивката на моето другарче. Посланието в нея е прекрасно, но ще го запазя за себе си!

После погледът ми бе привлечен от торбичка за бижута - отворих и я отвътре се показа ...едно истинско алено и живо сърце - колие от стъкло от Мурано - Маришка, не мога да ти опиша колко ти благодаря за този безценен дар, за който само съм чела и едва ли съм си и мислела, че мога да притежавам някой ден. Веднага си го сложих и усетих на гърдите си топлината му!

...после пипнах друго пакетче - бонбони Тофифи/Мариш, почти са унищожени, мъжете ми ти пращат много здраве, хихи  /

Дойде ред на следващото пакетче - когато лекичко откъснах крайчето - о, каква радост - не една любима, още една много, много желана книга ми е взела тази прекрасница - вече бях останала без думи...сложих двете книги пред мен и повече не ги прибрах...

Някъде в този момент мина сервитьорката и ми каза "Винаги така да сте усмихната!" - представете си само как съм греела, щом хората са го забелязали. Впрочем, момичето повтаряше това всеки път, като минаваше край нас...

И накрая още един скъп подарък, защото изобразява нещо, което кара душата ми да лети с вятъра - рамка за снимка с мотор

И целия прекрасен, невероятен, зареден с толкова много смисъл, обич, топлина и приятелство подарък:

Не мога да се изразя, не мога да облека в думи ритъма на сърцето си/да, точно като книгата е, знам, но това чувствам.../...не ми се разделяше, не ми се пускаше това топло и любящо същество ! Мариш, благодаря ти, благодаря ти за невероятното щастие, което ми дари       ...а хората, ех, хората в нашия град се чудеха на едно момиче, с развята от горещия вятър бяла пола, което крачеше в душния следобед с най-голямата усмивка на света, гушнало до сърцето си една синя кутия, пълна с обич ....