Забавни сватбени гафове

Когато святбарите ме чакаха долу и свиреха хоро ми беше много смешно. Съседките надничаха любопитно из прозорците. Точно когато с младоженеца, който бе дошъл да ме вземе, слизахме по стълбите, той ми настъпа роклята и я разпори яко. Умрях си от страм, защото ми се виждаха гащичките.... Не знам що за материя беше. Трябваше да се връщам, за да се преобличам и накрая бях с една тясна сатенена рокличка, която въобще не приличаше на сватбена, а на най-обикновена.
Другият гаф беше, че точно взимайки химикалката, за да се подпиша за граждански брак, кихнах тъй силно, че очите ми се зачервиха. Извиних се, но отново кихнах два-три пъти и докато подпиша чакахме доста време. След това в ресторанта поляха чаша червено вино върху бялата ми рокличка и се преоблякох за трети път, този път с най-обикновени резервни дрешки. На излизане шчупих токче... Не ми беше ден... 

Как е семейният живот след толкова препятствия?

Върви ни, разбира ме се и се радваме на две прекрасни дечица   

Значи си е струвало. Дано винаги да е така  

Гафът на моята сватба дойде от мен самата  - роклята ми беше малко дълга, макар и да бях на токчета. Та като се заизкачвах с кума по стълбите към ритуалната зала започнах да я настъпвам на всяко стъпало, мислейки че може би някакси ще успея да се измъкна. Но не ми се получи. В крайна сметка стъпалата свършиха, кума подритна роклята, а аз се радвах, че не останах по сутиен пред камерата, която документира всичко това.

И аз скъсах рокля. Как ги скъсяват не знам, а може и ние да не ги обличаме достатъчно високо, не знам, но явно е често срещано. Но имах резервна булчинска за ресторанта, което се оказа спасяващо. Най-смешното беше, когато вкараха сватбената рокля без нас. Аз тичам от тоалетната, младоженецът от градината, където пушел, за да се срещнем в последния момент преди да изгаснат свещите.  Ама и ние се бяхме изнизали като нинджи и от ресторанта не се бяха усетили.

Имахме много дълга перфектна  връзка .Бяхме говорили в началото ,че и двамата виждаме нещата с брак, дом и  деца,но с годините скъпия  все не се решаваше и накрая моето търпение се изчерпа.
Бяхме говорили и за него не беше тайна какво искам от живота си и един ден след години му казах че от тук нататък или ще продължим заедно или всеки по свой път, но ролята на ''приятелка'' в живота му повече не ме устройва.Не го притисках имаше пълната свобода да избира,но аз за себе си бях категорична.
Изобщо не се замисли.Не си  бил представял бъдещето си  без мен  ,а аз го чаках с години  .
Хвана ме за ръка и веднага отидохме да се записваме за подписване.Няма да забравя изражението на жената като я попита за кога им е първата свободна дата.Чакаше се с месеци,но се оказа че някаква двойка размислили и има свободна дата след 11 дни.
 Родителите ни бяха в шок.Сватба след 11 дни.
Забавен момент беше храненето с торта.Каквато съм си предвидлива му подадох малко от крема,но в замяна получих от онези огромни твърди цветя и то натикано така че не можех да си затворя устата .Естествено всички в мен гледат и камерата всичко  записва .
После като повеждах хоро воала ми се закачи за някаква украса и за малко да падна по гръб .Хванаха ме в последния момент. Тези пищни  рокли и воали си искат тренировки ,а аз нямах  никакво време да посвикна.
 Вечерта развалянето на сватбената прическа отне повече от час и бе доста изнервящо.Повече от четири пакета фиби ,много букли и завъртулки (преди 20 г беше модерно) и много несръчен  леко пийнал младоженец.Не помня колко пъти ме оскуба и със сигурност се чувстваше по-зле и от мен.Много глупаво се получи с тази  натруфена прическа.Уби цялата романтика на вечерта.
 Като се сещаме сега за тези моменти ни е смешно.

Наш гаф на чужда сватба. Отиваме в близък град  на сватба и ще взимаме от там и букета. Едвам намерихме гражданското, за щастие точно пред него и цветя. Понеже сме специални, няма да взимаме готов букет, а ще ни го направят. Е влезнахме натруфени и с букета, след като цялата церемония беше свършила и младоженците вече приемаха поздравления.
Добре че не го изпуснахме, че после и църквата трябваше да търсим, пък за ресторанта нямахме никакъв шанс.

Сватбата на сестра ми. Мъжа ми /тогава ми беше новоизлюпения приятел/ от друг град и идея си няма къде се намира църквата и къде колата му. Чашите за църквата в неговата кола - майка реши, че той е най-надежден и му ги повери. Аз на високи токове.

Та всичко живо е в църквата, младоженците нямат чаши. Тичам заедно с него през целия център да стигнем до колата, на всичкото отгоре вали дъжд. Взехме чашите и го пратих да тича по същия път обратно, аз си опънах чадъра и прежалих църковния брак. Реших, че никой няма да забележи, че ме няма. След достатъчно добро закъснение стигам пред църквата, а на вън сестра ми и нашите родители. Сестра ми се запънала и казала, че без мен няма да влезе. Майка се смее и вика - по принцип на сватба се чака булка, а тук чакаме сестра й. Не знам защо не са ми звъннали да се размърдам малко. 

На нашата сватба. Аз живея вече при ММ, в друг град. Моите роднини не познават града - очертава се забавно. Младоженеца сутринта беше натоварен с тежката задача да вози мен и майка на фризьор, че и да ни вземе. Просто нямаше кой друг, а моят план сама да се карам не беше одобрен от него. Прибира ни в къщи, аз почвам да глася роклята и става време да тръгваме за ритуална зала. Тук мъж, там мъж, няма го. Питам татко къде е Х, в отговор чувам - аааа той с видеооператора разхождат кучето. Дори са се снимали с камерата, та си ги имам за спомен как спокойно си пушат цигарки 

Закъсняхме за церемонията.
Нямаше точно гафове, но след гражданското, докато гостите се доберат до ресторанта, седнахме да пием кафе пред една бензиностанция - аз с рокля като сметанова торта, много зяпаха шофьорите дали не съм булка-беглец 
После в ресторанта при хвърлянето на букета стана ясно, че никоя от моите приятелки няма да се натиска да го хване и първият ми братовчед, който се беше скрил зад всички момичета, ги разбута, излезе напред и се метна да го улови във въздуха. 12 години оттогава, още не се е оженил 

Ооо нашата сватба. Все още познати се смеят като се сетят, а минаха десетилетия.
Имаше много гафове, но най-се впечатлиха всички от това, че служителя упорито ми викаше Милена.
Има си всичко там написано пред него, а все ми бъркаше името:

- Ти Милена, вземаш ли Н. за свой законен съпруг? Тъй нататък, тъй нататък... - пита служителя с вид на стар лъв с обратни наклонности.
- Ама аз аз Дорис - тухичко му подсказвам аз. И той се поправя.
- Ти Н., вземаш ли Милена .... - и мъжа ми пак тихичко му вика.
- Тя не е Милена, тя е Дорис. - и служителя пак се поправя като повтаря всичко, но с моето име.
А накрая приключва:
- Нека Н. и Милена бъдат двойка, коятос е обича и цени  ... - тогава повечето гости вече се хилеха и подвикваха, че съм Дорис.

Приключи церемонията и тръгнахме да излизаме, а мъжа ми нали си е цапнат през устата се провиква:
- Искам си и Милената! Току що ме ожениха за Милена и за Дорис и без едната си жена не тръгвам! 

Стария гейски лъв нямаше чувство за хумор и само изсумтя потъвайки в тайната стаичка зад герба
 

Хахаха Дорис наистина м жа ти накрая добре го е наредил. Ами то Милена и Дорис нямат нищо общо...айду да беше друго име с Д иди дойди...

И аз да се включа с един неточно гаф, но все пак.
Имахме проблем с пръстените. Нещо не бяха правилни мерките и на дясната ръка нито на мен, нито на мъжа ми станаха. Все пак ни ставаха халките, но на лявата ръка. Това го установихме вечерта преди сватбата   нямаше просто какво да направим. Та почва ритуала, идва момента с пръстените и аз подавам лявата ръка и всички гости /бяхме с изнесен ритуал/ започват да подвикват НА ДРУГАТА РЪКА, НА ДРУГАТА на което ние се подсмихваме и нищо не казваме естесвено, правим се че не чуваме. Идва мой ред да слагам халката и ММ подава и той лявата ръка, и пак целия ресторант започва да подвиква НА ДРУГАТА РЪКА, НА ДРУГАТА   . После който попита обяснихме защо ама ...

Аз нося на лява, а той на дясна. Така решихме още като ги поръчвахме. Всички бяха в шок и ужас.