Не знам дали има такава тема, ако има ме преместете. Бих искала да прочета за вашия избор на професия. Дали тя е желаната от вас или по стечение на обстоятелствата в момента работите нещо съвсем различно. Интересува ме това, защото бакалавър завърших едно и работех по професията си 3 години, това е и моята детска мечта. Сега магистратира уча съвсеем друго-незнам дали бих се справила. Айде издайте вашия занаят:)
Виж целия пост
Моята мечта да бъда..., а какъв станах?!
- Публикувана: 1 авг. 2015, 01:58 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2016, 16:56 ч.
# 1
1 авг. 2015, 07:43 ч.
Завърших това, което исках и с малки прекъсвания работя по специалността си.
Обаче още преди да започна висше знаех, че няма дума "незнам".
Виж целия пост
Обаче още преди да започна висше знаех, че няма дума "незнам".
# 2
1 авг. 2015, 09:08 ч.
От 9-ти клас исках да стана лекар. Учих 10 и 11 клас всеки понеделник при учителката ми по химия по още 2 часа. И до сега се прекланям пред тази жена! 
На много неща ме научи, страшно много. Кандидатствах на доста места, приеха ме в СУ химия и педагогика - отказах, нещо не ми допадна.
В МУ по химия изкарах 5.10 и стигаше за фармация първоначално, но по биология не се справих добре.
В ТУ ме приеха с химията с 4,85 - отказах и там да вляза.
В ХТМУ с химията влязох с 5,30, интересна специалност.
Сега съм инженер, завърших ХТМУ, работя в техническа насоченост, но много дълго плаках заради биологията и оценката ми през 1997 година.
Харесва ми, че следвах сърцето си, химията е нещо невероятно /за мен/ и доста дълго се занимавах с това, висенето по лаборатории и правене на опити ми носят удовлетворение.
Виж целия пост
На много неща ме научи, страшно много. Кандидатствах на доста места, приеха ме в СУ химия и педагогика - отказах, нещо не ми допадна.В МУ по химия изкарах 5.10 и стигаше за фармация първоначално, но по биология не се справих добре.
В ТУ ме приеха с химията с 4,85 - отказах и там да вляза.
В ХТМУ с химията влязох с 5,30, интересна специалност.
Сега съм инженер, завърших ХТМУ, работя в техническа насоченост, но много дълго плаках заради биологията и оценката ми през 1997 година.
Харесва ми, че следвах сърцето си, химията е нещо невероятно /за мен/ и доста дълго се занимавах с това, висенето по лаборатории и правене на опити ми носят удовлетворение.
# 3
1 авг. 2015, 09:30 ч.
Много тъжен период за мен, по онова време.
Като второ желание ми беше да уча икономическа специалност, във Велико Търново. Обаче, за зла участ, понеже ходих на уроци, жената не подготвяше за Търново, аз отидох на своя глава да кандидатствам там. Естествено, падна се тема, която въобще не ми влизаше в подготовката за изпитите. Специфична за търновския университет! Три дни рев нон стоп. Дотогава незнаех, че човек може да плаче така.
После ме приеха във икономическия във Варна с 5,50 и в Свищов с 5,75.
Е, като е икономика, Свищов да е! Разсъждавайки сега, не съжалявам за икономическата си специалност, още повече, че наскоро ми се отвори възможност да работя по нея и съм много хепи. Сграбчих възможността без много да му мисля.
По-горе нарочно съм започнала с второ желание, защото това, което и до момента ми е най-най на сърце, е геологията. Исках да бъда по професия геолог. Но минусите по нея в България са прекалено много.
Виж целия пост
Като второ желание ми беше да уча икономическа специалност, във Велико Търново. Обаче, за зла участ, понеже ходих на уроци, жената не подготвяше за Търново, аз отидох на своя глава да кандидатствам там. Естествено, падна се тема, която въобще не ми влизаше в подготовката за изпитите. Специфична за търновския университет! Три дни рев нон стоп. Дотогава незнаех, че човек може да плаче така.
После ме приеха във икономическия във Варна с 5,50 и в Свищов с 5,75.
Е, като е икономика, Свищов да е! Разсъждавайки сега, не съжалявам за икономическата си специалност, още повече, че наскоро ми се отвори възможност да работя по нея и съм много хепи. Сграбчих възможността без много да му мисля. По-горе нарочно съм започнала с второ желание, защото това, което и до момента ми е най-най на сърце, е геологията. Исках да бъда по професия геолог. Но минусите по нея в България са прекалено много.
# 4
4 авг. 2015, 09:21 ч.
МамаХола, хубава тема 
Ти обаче нищо по-конкретно не каза за своето образование и професия?
Като малка исках да стана учителка. Бях закратко, точно след завършване на висшето ми образование. От три години насам работя по специалността си /психолог съм/ и съм доволна, че най-накрая се чувствам на мястото си.
Виж целия пост
Ти обаче нищо по-конкретно не каза за своето образование и професия?
Като малка исках да стана учителка. Бях закратко, точно след завършване на висшето ми образование. От три години насам работя по специалността си /психолог съм/ и съм доволна, че най-накрая се чувствам на мястото си.
# 5
7 авг. 2015, 17:12 ч.
Аз завърших , развих и до момента работя моята детска мечта - пожелавам го на всеки 
Виж целия пост
# 6
1 окт. 2015, 12:40 ч.
Мечта опредлена нямам. Искам просто работа, на която да ходя с истинско желание, в спокйна атмосфера.
Ако има значение-завърших Историческия факултет на СУ-АРХИВИСТИКА.Работила съм си по специалността, обаче не съм сигурна дали бих продължила, особно ако условията са такива, на каквито съм попадала до момента.
Магистратурата ми беше неудачен избор-Връзки с общствеността-нещо, което до преди години мислех, че ми е било мечта....но с оказа, че не е, а и за тази работа аз категорично не ставам и не искам опрделено да я работя.
Конкретна заветна цел нямам.Още търся себе си.Не мога да кажа каква искам да стана. Надявам се скоро да разбера. Бих работила с удоволствие нещо свързано с история, в библиотека също, защото обичам книгите.
Това, което съм работила до момента не е било свързано със образованието ми-освен две от длъжностите-в държавни институции.
Изобщо орбазование и работа тук са много размити понятия.
Много хора не си работят по специалността.
Аз обичам да пиша, харсвам историята и това са нещата, с които бих се занимавала в бъдеще.
Но след поредната напусната работа, разбити нерви и неоправдани очаквания сега отново започвам отначало....
Благородно завижидам на хората, които работят това, което обичат, които са открили себе си и ги поздравявам за което.
Виж целия пост
Ако има значение-завърших Историческия факултет на СУ-АРХИВИСТИКА.Работила съм си по специалността, обаче не съм сигурна дали бих продължила, особно ако условията са такива, на каквито съм попадала до момента.
Магистратурата ми беше неудачен избор-Връзки с общствеността-нещо, което до преди години мислех, че ми е било мечта....но с оказа, че не е, а и за тази работа аз категорично не ставам и не искам опрделено да я работя.
Конкретна заветна цел нямам.Още търся себе си.Не мога да кажа каква искам да стана. Надявам се скоро да разбера. Бих работила с удоволствие нещо свързано с история, в библиотека също, защото обичам книгите.
Това, което съм работила до момента не е било свързано със образованието ми-освен две от длъжностите-в държавни институции.
Изобщо орбазование и работа тук са много размити понятия.
Много хора не си работят по специалността.
Аз обичам да пиша, харсвам историята и това са нещата, с които бих се занимавала в бъдеще.
Но след поредната напусната работа, разбити нерви и неоправдани очаквания сега отново започвам отначало....
Благородно завижидам на хората, които работят това, което обичат, които са открили себе си и ги поздравявам за което.
# 7
1 окт. 2015, 16:21 ч.
Като малка първо си мечтаех да стана учителка по БЕЛ.
Когато станах 9 клас, имах специален, задушевен разговор с близък приятел.
Той изрече думи, които преобърнаха света ми. Сякаш с тях той ме удари право в сърцето, а именно:
Смятам, че трябва да станеш лекар. Но такъв специален лекар, който лекува душата.
Оттогава реших - ще стана психолог. Ще подкрепям хора в Пътя им. Ще им помагам със знанията и уменията си. Речено - сторено. След 11 клас кандидатствах за специалност Психология и ме приеха. Завърших с отличие. Следването изкарах въодушевена, учеща с голямо удоволствие.
Дълги години не работех по специалността си. Не се чувствах на мястото си. Но работех и от всяко работно място си взимах по нещичко. Благодарна съм за всяка една работа, която съм имала!
Преди три години и половина мисля, че намерих своето място под Слънцето. Психолог съм в Център за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в София. Най-накрая прилагам на практика наученото. Приеха ме добре, а аз се старая всеки ден да оправдавам доверието, с което ме посрещнаха.
От около година се обучавам и за зрителен терапевт в същия център. Дейността се състои в упражнения на хора с остатъчно зрение, като целта е максимално ефективното му използване и запазване.
Като цяло обичам и да преподавам, и да водя групови процеси. В настоящата ми работа мога да правя и това. Веднъж седмично провеждам беседи по обществено значими теми, стават много интересни и се включват активно доста от потребителите ни.
Виж целия пост
...Бих искала да прочета за вашия избор на професия. Дали тя е желаната от вас или по стечение на обстоятелствата в момента работите нещо съвсем различно. Интересува ме това, защото бакалавър завърших едно и работех по професията си 3 години, това е и моята детска мечта. Сега магистратира уча съвсеем друго-незнам дали бих се справила. Айде издайте вашия занаят:)
Като малка първо си мечтаех да стана учителка по БЕЛ.
Когато станах 9 клас, имах специален, задушевен разговор с близък приятел.
Той изрече думи, които преобърнаха света ми. Сякаш с тях той ме удари право в сърцето, а именно:
Смятам, че трябва да станеш лекар. Но такъв специален лекар, който лекува душата.
Оттогава реших - ще стана психолог. Ще подкрепям хора в Пътя им. Ще им помагам със знанията и уменията си. Речено - сторено. След 11 клас кандидатствах за специалност Психология и ме приеха. Завърших с отличие. Следването изкарах въодушевена, учеща с голямо удоволствие.
Дълги години не работех по специалността си. Не се чувствах на мястото си. Но работех и от всяко работно място си взимах по нещичко. Благодарна съм за всяка една работа, която съм имала!
Преди три години и половина мисля, че намерих своето място под Слънцето. Психолог съм в Център за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания в София. Най-накрая прилагам на практика наученото. Приеха ме добре, а аз се старая всеки ден да оправдавам доверието, с което ме посрещнаха.
От около година се обучавам и за зрителен терапевт в същия център. Дейността се състои в упражнения на хора с остатъчно зрение, като целта е максимално ефективното му използване и запазване.
Като цяло обичам и да преподавам, и да водя групови процеси. В настоящата ми работа мога да правя и това. Веднъж седмично провеждам беседи по обществено значими теми, стават много интересни и се включват активно доста от потребителите ни.
# 8
8 окт. 2015, 18:56 ч.
Да се запиша и аз, че при мен се получи отзад - напред. В трети клас учителката ми по рисуване каза, че съм "много над тия". "Тия" бяха останалите ми съученици, но аз бях трети клас и какво ли ми е разбирала главата тогава. Завърших езикова гимназия, а после - право. Със сигурност не ми беше на сърцето, да не кажа, че го мразех, но бях много добра по история и влязох с 5,80. След това започнах работа в община от селски тип, където се нагледах на корупция и номера и се отвратих. Докато работех там, започнах да рисувам детски книги и сега се занимавам с това професионално.
Виж целия пост
# 9
13 окт. 2015, 13:46 ч.
Много интересна тема! 
Аз винаги съм искала да помагам на хората. В 12 клас ме прищрака, че ще ставам лекар. Велика глупост, при положение, че завършвах паралелка с английски и немски, а подготовката за кандидатстване при медицина или фармация следва да започне година-две преди това. Но тръшнах се аз и казах, че това ще е. Кандидатствах, не ме приеха, логично, но аз реших, че така или иначе завършвам малко по-рано, на 17 години, мога една година да работя и да се подготвям. На следващата година пак не ме приеха медицина ( слава Богу, въпреки, че тогава така тежко го приех, сега от дистанцията на времето осъзнавам, че няма никакъв шанс да мога да практикувам тази професия, твърде жалостива съм). Влязох Биотехнологии, в ХТМУ, в момента работя работа, свързана с клиничните проучвания, харесва ми, мисля, че открих своето място. Дано е така.
Виж целия пост
Аз винаги съм искала да помагам на хората. В 12 клас ме прищрака, че ще ставам лекар. Велика глупост, при положение, че завършвах паралелка с английски и немски, а подготовката за кандидатстване при медицина или фармация следва да започне година-две преди това. Но тръшнах се аз и казах, че това ще е. Кандидатствах, не ме приеха, логично, но аз реших, че така или иначе завършвам малко по-рано, на 17 години, мога една година да работя и да се подготвям. На следващата година пак не ме приеха медицина ( слава Богу, въпреки, че тогава така тежко го приех, сега от дистанцията на времето осъзнавам, че няма никакъв шанс да мога да практикувам тази професия, твърде жалостива съм). Влязох Биотехнологии, в ХТМУ, в момента работя работа, свързана с клиничните проучвания, харесва ми, мисля, че открих своето място. Дано е така.
# 10
13 окт. 2015, 23:33 ч.
Имах голямо желание да стана ветеринарен лекар. Приеха ме в Техникум по ветеринарна медицина и бях много щастлива. След като завърших не продължих да уча за ветеринарен лекар. Няколко години се лутах в търсене на това, което ще ме направи истински щастлива и това което ще работя с удоволствие. Сега съм декоратор на торти (винаги съм обичала да моделирам и рисувам, с радост открих, че това има приложение в сладкарството). Обичам тази професия!
Виж целия пост
# 11
15 окт. 2015, 23:59 ч.
Във 2 или 3 клас имахме да пишем съчинение на тема "Моята мечта". Всеки писа за мечтаната професия, само аз за друго. В час госпожата ни кара да преписваме мечтите за бъдеща професия в една тетрадка, която да прочетем през 2010 година. От зор-заман написах нещо, нямах си и на идея каква искам да стана, но трябваше да напиша нещо. Е, когато през 2010 на наборната среща си прочетохме мечтите, аз бях единствената, която "е направила реалност".
Виж целия пост
# 12
28 окт. 2015, 11:30 ч.
Тук всички сте се събрали с много интересни професии. Аз от малка бях много подредена и организирана, справях се добре със сметките. Родителите ми казваха, че съм само за счетоводителка, може би още в 7 клас знаех, че ще стана счетоводителка. Завърших математическа гимназия, след това и висше образование специалност Счетоводство. За мой късмет веднага след завършването си намерих работа като счетоводител и вече 17 години работя това. Звучи прекалено праволинейно и наистина си е така. Смятам, че това е най-скучната професия на света. Работя я, защото само това съм работила, но много често се питам, дали съм удовлетворена от работата си и не мога да си отговоря еднозначно. Ако трябва да се върна отново в ученическите си години, бих си избрала друга професия.
Виж целия пост
# 13
28 окт. 2015, 13:13 ч.
vesssrusss, все едно аз съм го писала това с малко разлики, не съм завършила математическа гимназия, а за счетоводството разбрах в 11-ти клас, когато имахме ЗИП по счетоводство. Исках да се занимавам с програмиране, даже ме приеха първата година след завършването в ТУ, но се отказах. Втората година ме приеха в УНСС, счетоводство и контрол и така, та до сега.
На мене също ми е скучно общо взето, усещам, че това не е за мене, но и аз като тебе не знам с какво друго бих могла да се занимавам. Всъщност имам идеята, но съм се оставила на рутината и така...
Виж целия пост
На мене също ми е скучно общо взето, усещам, че това не е за мене, но и аз като тебе не знам с какво друго бих могла да се занимавам. Всъщност имам идеята, но съм се оставила на рутината и така...
# 14
2 ноем. 2015, 09:56 ч.
Моята мечта беше да стана космонавт, археолог или барабанист
Сега съм молекулярен биолог, магистър по Вирусология. Много ми беше интересно. Работя с желание по специалността, но за съжаление не точно във формата, в който съм си представяла. Дори и докторантура подкарах, пък ще видим после тези дипломи какво ще ги правя...
Иначе, НАСА е и понастоящем несбъднатата ми мечта
Виж целия пост
Сега съм молекулярен биолог, магистър по Вирусология. Много ми беше интересно. Работя с желание по специалността, но за съжаление не точно във формата, в който съм си представяла. Дори и докторантура подкарах, пък ще видим после тези дипломи какво ще ги правя...
Иначе, НАСА е и понастоящем несбъднатата ми мечта
Препоръчани теми