Моята мечта да бъда..., а какъв станах?!

Някой преподава официално в универстиет хомеопатия??? Ужас.. съвсем ни отиде образованието 

Не, не е в университет. В БГ няма.

Днес бг мама ме скъса от рев и това е поредната тема , която ме  разрева  .БРАВО МОМИЧЕТА, НАПЪЛНИХТЕ МИ ДУШАТА !
Мечтата ми беше да стана медицинска сестра .Фамилията ме натисна и записах финанси .Е  до ден днешен не съм завършила,а минаха  доста години от прекъсването ми .

Аз завърших средното в Мадрид. Мечтата ми беше английска филология, а за достигна до нея имаше само един път - латински и старогръцки език. Завърших с отличен на матурите и двата предмета. Можех веднага да запиша филологията. Обожавах английския език, обаче мразех четенето на книги. Родена съм лингвист, а мразя да чета книги - нечии фантазии. Синтактичните разбори бяха за мен като фасулско судоку. Обичам да анализирам езици, тяхното усвояване, специфика и пр. История и култура не са ме вълнували никога специално и така се отказах аз да записвам филология, ами записах най-модерната и доходна по онова време специалност - Писмен и устен превод, единствената за която се полагаше приемен изпит във всички университети. Приеха ме в унито където исках. Имах фикс идеята, че ще ставам преводач, въпреки, че не ползвах родния си език (доста го бях позабравила). През цялата специалност любимия ми предмет беше Приложна лингвистика. Голям купон падаше в час с даскала, който беше запалянко по лингвистика. Другите колеги спяха и се чудеха как така се кискам на всеки коментар за език на не знам си кое африканско племе. Беше ми супер интересно. За жалост, в 3-ти курс се разболях от очите и това ми попречи да ходя на изпити и лекции. Прекъснах хубавата си специалност и се прибрах в България, за да си почивам. Изгубих една година в депресия, че не можах да осъществя мечтата си да завърша Превод и реших да се пробвам да уча в България след толкова години, по лесната процедура - да изкарам за една година две и после да си приравня дипломата. Записах Испанистика с модул Превод, помолиха ме да не ходя на лекциите по испански език, понеже поправях преподавателите. На държавните изпити нарочно ми писаха по-ниски оценки доцентките, че току-виж ще останат без работа бабите пенсионерки с изкривения латиноамерикански испански. Казах си, че няма смисъл да се мотам повече в мръсната столица и се прибрах вкъщи. Тук се сдобих с домашни любимци, заради които си промених както някои казват "живота" и, въобще, плановете да се връщам да карам магистратура в Испания. Трябваха ми парички, за да си храня животинките и така попаднах на настоящата си работа - отидох на интервю за Системен администратор (понеже компютрите и технологиите ми се отдават също много) и ме назначиха Експерт Маркетинг, понеже отдавна търсели човек с езици - щяла съм да превеждам фирмената комуникация и документи и да ходя по изложения и бизнес срещи. В началото ми беше супер тъпо. Колежките ми всички пред пенсия - нямаме общи теми на разговор. Супер скука, няма продажби, няма работа за мен. Отговарях само на някакви мейли и след третия месец бях решила да се махам, че това не моето място. Е, да, ама от нямане на работа си намерих работа. Занимавам се с уеб дизайн от доста време и разработвам онлайн магазини като хоби. И това и правех по цял ден, докато нямаше нищо за вършене, а си получавах заплатата. И ето че нещата с фирмата потръгнаха. Почнах да изпълнявам задачи, да ходя да превеждам на директорите на срещи извън България. Стана ми интересно. Личностите, заради които не ми се ходеше понякога на работа се издъниха и напуснаха. Атмосферата се разчисти. На тяхно място постъпиха нови и кадърни кадри. Станахме супер екип, а аз от преводач станах експерт по износ, по компютри, по документация и въобще в нашата фирма всеки работи на принципа на уменията си - няма значение на каква длъжност си назначен. Важното е да се развиваме и да не се затрие фирмата. 
Нещото, което винаги съм търсила в една работа е да научавам нови неща. Е, благодарна съм, че попаднах на тази работа и че се уважаваме много с колегите - които са на възрастта на родителите ми. Гледат ме като тяхно дете. Та... Все още не съм сбъднала желанието си да стана заклет преводач в Испания, но никога не е късно, стига здраве да има. 
Пък до тогава дали няма да стана нещо друго, да речем, ветеринарка, се не знае - другото което винаги ми се е отдавало, освен езиците е било биологията. В семейството всички знаят, че "аз е трябвало да стана лекар". 
 

Още като малка, когато гледах спешно отделение бях решила, че медицината е призванието ми. Готвих се 10, 11 и 12 клас явих се на изпитите, но тогава бившият ми приятел ми втълпи, че тази специалност е прекалено натоварваща и, че няма да ми понася кръв.. и естествено не се записах (най-голямата ми грешка). Записах в УНСС специалност, която също представляваше голям интерес за мен, но с времето разбрах, че въпреки всичко не е за мен. И така до април 2015, когато се запънах, че друго място освен МУ за мен няма. Сега съм в 1 курс и съм повече от щастлива

Бравоооо. На колко години си, ако не е тайна? 

За жалост в днешно време е трудно да правим това което наистина ни доставя удоволоствие и ни прави щастливи. Толкова много фактори оказват влияние върху избора ни и ни притискат и трудно чуваме вътрешното ни Аз какво всъщност желае. Надявам се колкото може повече хора да не оставят мечтите си и да намерят призванието си.

Не е тайна, на 24 съм

Имаш достатъчно време да се отдадеш на мечтата си, пожелавам ти успех и дай Боже да си един добър и кадърен лекар в България! 

Като кандидатствах за висше много се колебаех. Родителите ми не ме подкрепяха, и средата изигра роля и финиширах Стопанско управление в Софийския с много добър резултат. /Отличен/. За второто ми желание - психологията - ми стигаше бала, стига да го бях записала на първо място. В момента превеждам икономически софтуер. Когато родих сина си интересът ми към психологията процъфтя. Вече започвам да се замислям как да се преквалифицирам.  Магистърска степен, второ висше /само редовно обаче/ или просто хоби?

Винаги съм се чудела какво толкова ги влече хората към тази психология. Половината ученици първо за това си мислят да кандидатстват.
Да, като теория е интересна, увлекателна е за четене. Но пък практиката никак не ми се струва привлекателна - да се месиш в живота на хората, да ги манипулираш, някак си ми се струва леко нахално.

И аз все се чудя дали намират успешна реализация завършилите психология, философия и напоследък публична (или бизнес)администрация. Вярно,че и инженер може да си и пак да си безработен, но поне е нещо конкретно. А разтягането на локуми дали може да осигури приличен доход за съществуване тук в България?!

Едва ли са много специалностите, които могат да докарат приличен доход за съществуване в България. Грешката не е в образованието, а в потребностите на народа. Когато не можеш да си докараш насъщния, ти е все тая дали археологията, ядрената физика и философията се развиват добре като отрасли в държавата.
Иначе, "за всеки влак си има пътници".

Зависи за коя област на психологията говориш. Хората, занимаващи се с трудова и организационна психология, могат да си намерят работа относително лесно, обикновено като HR или нещо подобно. Факт е обаче, че голяма част от записващите психология имат идеята, че ще си открият частен кабинет и ще консултират, което вече е далеч по-трудно в нашата действителност, но не и невъзможно. Детско-юношеската също има поле за развитие и изява.
Аз, ако все пак реша да продължа да се занимавам с психология, имам желанието да работя в клиника и с по-тежки патологии. Така че варианти има, не е чак толкова трагично положението.

Присъединявам се към последното мнение    и благодаря за него   

Психологията категорично НЕ е нито разтягане на локуми, нито месене в живота на хората, нито манипулиране!

Аз съм завършила две магистърски програми: Социална психология и Възрастова /детско-юношеска/ психология. Благодарение на образованието си понастоящем работя като Психолог в Център за социална рехабилитация и интеграция на лица със зрителни увреждания. Работя по специалността си и се чувствам полезна на хората в Центъра. Допълнително придобих и квалификацията "Зрителен терапевт" и провеждам обучение по зрителна рехабилитация.

Така че поле на действие и реализация за психолозите има, дори и в България, дори и в наши дни