Специалист за Синдром на дефицит на вниманието при възрастни

Сам ли се диагностицира?

Да. Само това обяснява затрудненията ми и въобще начина, по който ми работи мозъка. Не мога да си управлявам вниманието. Когато ми се налага да правя нещо изискващо умствени усилия и което не ми е интересно в този момент, не мога да се концентрирам за повече от няколко секунди. Дори да е нещо, което искам да направя. Дори да е нещо важно, като подготовка за изпит или изготвяне на проект. Единственото изключение е последния момент преди крайния срок, когато мога донякъде да се концентрирам (за по половин минута до 2-3 минути, с почивки пак толкова) и това ми позволи поне да завърша училище. Но в университета трябваше да правя проекти, изискващи поне няколко часа работа, а аз успявах да ги почна по-малко от час преди да трябва да ги предам.

Ако трябва да свърша нещо, измислям какво трябва да правя, подготвям се, но когато всъщност трябва да го направя, мислите ми отлитат нанякъде и аз просто седя като в транс или се разхождам наоколо докато се опитвам (безуспешно) да се концентрирам. Домашни, проекти, готвене, чистене - при всичко е така. Ако трябва да прочета нещо безинтересно, след 1-2 изречения спирам да следя какво чета и мислите ми отлитат към нещо по-интересно, но чак на десетото изречение се усещам, че не следя. И така пак отначало, и пак ми отлитат мислите, и пак отначало, докато не се откажа или не наближи крайния срок.

Интересен проблем е къпането - като пусна душа, след няколко секунди се отнасям в размисли и водата си тече с часове. Периодично стигам до някаква нова идея, която искам да запиша, сещам се че съм под душа, усещам се че трябва всъщност да се къпя, не да седя на едно място докато водата си тече, опитвам се да се концентрирам, за да се измия възможно най-бързо и да отида да запиша това което съм измислил, но след няма и половин минута пак застивам и се отнасям в размисли и забравям какво е трябвало да запиша.

Дори когато правя нещо интересно се разсейвам често, от собствените си мисли. Във всеки един момент нещо може да ме разсее, било то произволна мисъл, нямаща нищо общо с това което правя, било то някоя дума или изречение, което да ми напомни за нещо интересно. Случва се и когато правя нещо, върху което би трябвало да съм фокусиран, като изпити и шофиране. Дори на изпита за шофьорската книжка, от около 40 минути кормуване, към 30 бях разсеян и карах на автопилот. В такова състояние пропускам почти всички пътни знаци, затова не съм шофирал въобще след изпита, въпреки че го изкарах (от втория път) и си взех книжката.

Често се случва някой да ми говори, а аз да не следя и после да се чудя какво е казал. Случва се дори на писмени изпити, когато обясняват правилата в началото. А най-дразнещото е когато говоря по телефона и има какъвто и да е шум наоколо. Постоянно трябва да моля човека на телефона да повтаря и да говори по-високо, дори шума да е много слаб.

Освен това често забравям какво ли не, основно неща които трябва да купя или да свърша из къщи. Постоянно забравям какво съм мислил да направя преди няколко минути или секунди, сещам се дни или седмици по-късно, когато съответната мисъл изникне отнякъде.

Друг проблем е, че нямам въобще режим, защото рядко мога да заспя, ако не съм преуморен. Мога да лежа и да се въртя с часове, но не заспивам докато не съм ама съвсем уморен. Обикновено това означава примерно 18-20 часа активност след 7-8 часа сън. Най-неприятно е когато съм толкова уморен, че не мога да правя нищо с което да се уморя допълнително и просто искам да си легна, но не съм достатъчно уморен да заспя и веднага щом съм в легнало положение, умът ми почва да лети и изпитвам желание да стана и да правя нещо, или поне да запиша всичките идеи, които ми идват наум. Положението се усложнява от това, че ако правя нещо особено интересно, не мога да се отделя от него, за да си легна. Така мога да остана буден над 24 часа. Интересното е, че в такива случаи, ако след това остана буден, всъщност мога да се концентрирам, донякъде. За няколко часа, полу-заспал и преуморен, мога да свърша повече работа отколкото за седмица в "нормалното" си състояние.

Всичко друго настрана, когато ми се налага да работя, проблемите са най-големи. След няколко минути монотонна работа вече едвам се задържам на едно място. Нуждата да се махна оттам и да правя нещо по-интересно е почти непреодолима. Лекарствата са ми последната надежда - ако не помогнат, не ми остава друго освен самоубийство. В момента не мога да работя дори на половин работен ден, а ако нещата не се променят скоро, ще се окажа бездомник.

Питам за специалист, защото вече 3-ма лекари/терапевти не направиха нищо, за да ми помогнат. Всичките измисляха диагноза много бързо, едвам бях почнал да говоря, и после нагаждаха всичко останало, което казвах, към избраната от тях диагноза. И 3-мата не бяха въобще близо до истината, нито до мнението на някой от другите двама.

Не мога да си позволя да обикалям произволни лекари докато намеря някой, който да ме изслуша. Затова търся някой, който ще е достатъчно заинтересуван и/или запознат с проблема, за да не прави прибързани заключения. Или поне да направи прибързано заключение, което съвпада с проблема.

В НБУ- доц. Маргарита Станкова- занимава се специално с този проблем при деца. Може би консултира и възрастни.

Неврофийдбрк терапия - д-р Димитър Колев- невролог

Имам близък с подобни оплаквания - помага му Mentat, Ginko biloba, Омега 3 и 6, успокояващи български билкови препарати, орехи, мед, плуване, разходки.

Научни проучвания за Mentat - http://www.himalayawellness.com/research/mentat.htm
 Изключване на кафе, цигари, акохол, сладкиши, шоколад. Безсънието влошава състоянието. Хапче с мелатонин вечер ( напр. Dormigard) помага да се заспи в определен час.

Вероятно помагат йога, медитация, рейки, масажи, психотерапия. Къде в София има добър център по медитация и йога?

Дори се замисля и за чи-терапия   http://www.zhivaenergia.com/JU_1000.html
Нямам представа дали действа, но сайтът е определено интересен.

Здравейте,

натъкнах се на темата докато търсех инфо. Виждам, че е доста стара, но ако има други хора, които се интересуват от това състояние при възрастни, може да обменим информация.

Здравейте, при мен стана същото, докато търсех инфо ми изскочи тази тема. Със сигурност ще е полезно да обменим информация и вероятно да помислим дори за някакво community, за да си бъдем поне взаимнополезни, ако не друго

Междувременно намерих и специалисти, които се занимават по конкретно този въпрос, но имайте предвид, че процеса е доста дълъг. Както и трябва да бъде, всъщност..

Много се надявам момчето, което е търсило информация преди 7 години, да е намерил начин да се справи

Можете да се свържете с мен чрез апликацията дискорд.  user name: Solleryn#7387

@Solleryn


Здравейте!

Виждам, че сравнително скоро сте писали по темата. Аз от няколко месеца се опитвам да намеря повече информация за това как се подхожда при ADHD в България и търся специалист, който да има опит и да ми обърне внимание. Виждам само информация относно деца и сякаш възрастните не са на фокус тук. 😁
Бихте ли споделили, ако нямате против, какви специалисти сте посещавали? Аз съм ходила ввднъж при един психиатър и в момента ходя на психолог по други въпроси, но те не се занимават с такива проблеми. Не съм диагностицирана, имам само подозрения, че имам ADHD или поне доста от храктерните черти, така че бих искала да се посъветвам със специалист. ☺️

Харесва ми идеята Ви за създаване на community или група. ☺️

Привет!

Ето двата най-полезни линка, до които стигнах на този етап Лично аз, реших да се ориентирам към първия.

http://www.adaptacia.info//?page_id=47
https://zdravencatalog.com/julieta-ivanova-temnikova-psiholog-sofia/

Преди това и аз започнах с психиатър вместо клиничен психолог, когато се усъмних, че може да става въпрос за ADHD, поради което изгубих доста време. Да не говорим, че си тръгнах със страхотен букет от всякакви други разстройства, които изглежда нямат много общо с действителността, или поне.. не и на този етап. В крайна сметка попаднах и на добър психиатър, ако съдим по първите ми впечатления от нея: https://superdoc.bg/lekar/elena-mihaylova
Именно тя ме насочи към първия линк по-горе (Адаптация и по-конкретно към Анета Атанасова). Сега е момента да предупредя, че се чака над месец, за да се запази час.. Нищо чудно да отидат към 2 месеца чакане
И в този ред на мисли, най-добре да се запазват наведнъж съответните часове, защото са повече от едно.

От психиатърът (Eлена Михайлова), разбрах също, че е уместно да се направи и ЕЕГ изследване. В момента не разполагам със съответните контакти, но като тръгна да правя група, да речем.. вероятно ще си направя труда да ги публикувам и тях, направо със всичко останало събрано по темата до момента (в идеалният случай, разбира се..).

Определено бих се радвала на съмишленик за създаването на такава група, но учудващо.. , напоследък отново съм се заринала с какво ли не, и... все не й идва реда на тази група

Изпращам лично съобщение и дано се свържем. Нямам навика да влизам тук.. Минаха месеци докато се наканя да си направя регистрация в този форум, че да пиша по някоя от темите, ако трябва да съм напълно откровена По-нагоре съм оставила контакт за discord, където отговарям най-често, в случай че не се сетя пак да погледна какво става в бг-мама

Забравих да спомена, че преди това посещавах и психолог, вероятно около половин година, но без особен резултат. И да, в България изглежда, че специалистите, чиито знания по темата не са от преди 20 години, не вярват в митове и същевременно се занимават и с възрасти, явно се броят на пръсти. Все пак, добре че се намериха и толкова!

Пожелавам успех и до скоро!

Здравейте,
И аз май съм в тая група на поразсеяните меко казано 😀. Нещата бяха горе долу ок докато не спрях цигарите и настана ад, може би никотинът ми е помагал да си събера мислите и съществуването. Последният месец е трудно, а като поразрових за симптоми имам почти всичко, някои неща в по-лека, други в по-тежка форма. Да направим една ФБ група като за начало? Поздрави,
Вики

Хоп ) Само я направих, но ще имам нужда от помощ за разрастването/поддръжката
На този етап е private, защото доста ми втръсна от разбирачи, които дават непоискан акъл, за щяло и нещяло
https://fb.me/g/p_91T6Ep8rmf1pX3j3/VRrnQEGn

Присъединявам се към групата на разсеяните.
Solleryn, пратих request в дискорд и пробвах линка към ФБ групата, но изглежда не работи. Аз правих група за дами с ADHD и/или аутизъм преди време, но естествено не бях достатъчно постоянна за да я развия.

Обмислям център Адаптация за обследване, но наскоро случайно разбрах че лекарства за възрастни с ADHD в България не могат да се изпишат легално и се чудя има ли смисъл.

Някой може ли да сподели опит с Адаптация?

ПС: Нямам никакви съмнения, че имам ADHD от около 3-4г вече, но стигнах етап в който искам да пробвам медикаментозно лечение защото другите методи не ми помагат.

Вижте какво се получава и след колко време проверявам и отговарям по темата . Имам смътен спомен, че съм писала нещо в Бг мам сега като го видях. Енивейс, аз тръгнах на психолог, като ADHD-to ми  е последната ми драма, но последния път самата психоложка каза, "Доста си разсеяна и не събрана и не можем да обсъдим нищо в дълбочина" . Duuuuh. Та тази група във ФБ май не работи? На мен основната ми идея е как да се диагностициране дали НАИСИНА имаме ADHD, и ако да, какво е най-ефикасното лечение, подход, лекарсвто (бях чела за стимулати, но не ми допада, тъй като и без това сме хипер стимулирани вече, може би не разбирам механизма на действие). Другият аспект е, че като не сме деца, този проблем не се счита за проблем въобще в България особено. С две думи, ако има някъде общност, моля ви споделете за да се присъединя. Поздрави

@Solleryn Специално инсталирах дискорд, ама не ми праща съобщенията до теб защото не сме имали общ сървър или нещо такова.

Аз съм там кaто NotaBene#9670.

Няма ли някакъв по-лесен начин да се свърже човек с теб?

Господи през какви щуротии трябва да минаваме.

Имам чувството, че, едва ли не, вършим нещо незаконно.

Явки, пароли, пълна конспирация.