Боледуване на децата ни - тема 27

Тета  дано всичко е наред скоро и не се обвинявай.

Тета,момичетата са ти казали не се притеснявай.
Яни,аз първо слагам капките за отпушване и после АБ.
Моя тази вечер ми изкара акъла на детската площадка.Люлееше се седнал на една люлка и като се беше засилил реши,че ще става прав и за малко да падне.Не знам понякога откъде му ги ражда малката главица тези щуротии.

Месечинка виторога, аз бях писала за вируса който започва само с Т, а след 2-3 дни кашлица и сополи. Откарва над седмица. Аз също съм в кюпа от 1 седмица и чак днес се чувствам сравнително добре. Тъкмо преди малко говорих със сестра ми (племеникът кара същия вирус)и вика приятелско дете било и то така и педиатърката казала, че много деца са с такива симптоми тези дни, а някои си го влачили по десетина дни.
Не се знае при вас дали е същото, но ако е така, да знаеш, че моето гърло си е червено вече една седмица и едва днес спря да ме боли Бързо оздравяване пожелавам на детенцето и дано наистина да е вирусче и да си отмине само

Леле,то и лятото не умряха тези вируси.Направо не знам какво е това чудо.

Те ако зависеха от сезона, най-смъртоносните нямаше да са в Африка...

Като гледам ако не същият вирус, то сме хванали брат му Вчера отново бяхме при педиатърката - сополите течаха като река и го давеха, кашляше нон стоп. Носих го до кабинета и то тъкмо беше се наял. В резултат явно от притискането на стомаха и кашлицата точно пред мед.център започна да повръща, ама на фонтани! Целия се оповръща, мен също, изкарахме акъла на едно семейство, което вървеше зад нас. В коридора на центъра също повръща. Оказа се, че е механично раздразване, слава Богу, а не поредното усложнение! Прегледаха го, преслушаха го, заключението беше вирус. Аман...
Тази сутрин сополите се сгъстиха и е една идея по-весел вече. Много го мореше тази река от носа. Аз също съм с щипещо гърло и запушен нос и подкашлям. Красотичка. Но при него вече е 6-ти ден, викам да почне да му минава 

Месечинке, право викаш-да ви минава вече...време ви е
 

ох, месечинке, как ви е изкарал акъла с това повръщане. дано бързо да минава!

Месечинке,да се оправя скоро Борето.Хайде,че предстои рожден ден.
Леле,това с повръщането и мен би ми изкарало акъла.

Момичета, влизам да разкажа за срещата ни с детския психолог - жената е много готина, кабинета беше обзаведен като детска стая и беше пълен с играчки. На моя очичките му светнаха, като видя толкова играчки и се хвърли да ги разглежда. Жената го предразположи много добре - толкова добре, че той съвсем спокойно отговаряше на въпросите й и не можа да прояви заекването пред нея, за жалост. Прегледа продължи час. Според нея детето няма проблем, мисълта му течала много бързо и не успявал да изкаже всичко... Попитах, че той винаги говори бързо и припряно, но не е заеквал до сега, а тя отговори, че той расте постоянно и затова сега се е появило заекването

Както и да е, детето е много по-спокойно, племенника си отиде в понеделник, заекването е много по-рядко...дано, дано да отмине.

Какво ме посъветва тя: Каза да не го спирам от детска градина, защото той трябвало сам да се справи с обстановката и да се научи сам да изгради стереотип на поведение - въпреки подигравки и забележки от децата, той трябвало сам да се сблъска с тези неща, за да се научи да се справя с тях. Не можело вечно да го пазя. Да си призная, този съвет ме изненада. Мислех, че ще препоръча спокойна обстановка вкъщи, докато отмине заекването
Попитах, ако от подигравките се затвори в себе си, тоест проблема се задълбочи, какво правим тогава. Тя отговори, че не можело да предвидя как той ще реагира и да не съм мислела негативно.
Да, ама ако стане точно така и се затвори в себе си - тогава какво правим, не разбрах

По-спокойна съм вече, но и объркана от част от съветите..
после ще пиша пак, че стана дълго...
ПС...посъветва ме, да му чета страшни приказки...а аз някъде бях чела обратното....

Тете, на мен тези съвети сякаш ми изглеждат адекватни. Аз съм чела, че страшните приказки са необходима част от изграждането на личността поради някои причини - напр. за разлика от страшните филмчета, където информацията се попива директно през очите и може да има трагични последствия за детската психика, то при страшните приказки интерпретацията е изцяло на разположение на детското въображение. Т.е. детето само преценява, колко точно са големите зъби на вълка, или точно колко е грозна бабата - един вид психиката не позволява изображенията да преминат границата на смилаемото и щадящото. Това помага на децата да си изградят добра стратегия за справяне със стреса и същевременно развива въображението.
Ако наистина се е уплашил от въпросната маска, няма как да я забрави за 2-3 дни, защото все пак е дете. Аз си спомням, че като малка се страхувах от някои неща с месеци (говоря за такива спорадични стресове, а не нещо глобално - като паяци, височини и тн). Щом вече се наблюдава подобрение, значи може да имате късмет и да премине бързо. 

Тете, това са много добри новини. бързо преодоляване на заекването! 
забелязала съм, че психолозите са доста смели, не така щадящи като майките. моя близка, детски психолог, още е обидена на майка си, че като била в детската градина, майка ѝ я била спряла, защото не се адаптирала, не участвала в заниманията и рисувала само в черно. и т.к. това продължило твърде дълго, майка ѝ я спрала от дг до училище. и моята близка още се ядосва, че майка ѝ не я оставила да се справи сама. 
сега се сещам, че нашата логопедка ни беше дала за задачка да рисуваме чудовища. аз рисувах кръг за лице и оставях малката да му направи очи, зъби, нос, уши. правехме и апликации, върху кръгчето лепяхме усти, криви зъби, едно гигантско и едно малко ухо, и т.н. после се смеехме на чудовищата. предполагам е упражнение за визуализиране на страховете и преодоляването им.
аз съм от щадящите майки. ако мога да спестя излишен стрес и подигравки, не се и замислям по въпроса. има време, ще се сблъска и с това, животът няма да е само рози, но е друго, когато е по-голямо детето, когато вече има по-ясни представи за себе си и за хубаво и лошо. мое мнение, де. може и да не съм права.

Тета, радвам се, че нещата изглеждат добре, аз на твое място бих харесала съветите на психолога, но аз, да си призная, не съм от чак толкова щадящите майки, ако използваме "щадящи" в смисъла на орлици и прекалено пазещи. В тази връзка - аз съм си я оставяла да си поплаква като бебе, никога не съм се хвърляла със зъби и нокти да угаждам, много държах да свикне да спи на загасена лампа, да може да ходи в тъмното без да се страхува и ей такива работи, които ми с струва, че в масовата си част родителите ги е страх да правят. Така, че мой съвет, съвсем приятелски, е малко да се отдръпнеш назад в стремежа си да контролираш всичко  И още нещо се сетих - говорейки за братовчеда, имам чувството, че върху него хвърляш голяма част от вината  Не смяташ ли да имат повече срещи двамата 

Привет на всички!

Много се извинявам, че така нахълтах онзи ден и после не писах.

В събота сутрин как отворихме очи и хукнахме към лабораторията. Не стига че ми е далеч ми не правили ЦРП в събота, отидох в друга - там пък на правили ДКК. В крайна сметка дупнаха детето и на двете места.
Резултатите са в норма и отклоненията говореха са вирусна инфекция. По съвет на педиатъра спряхме антибиотика (заради обрива) и не го заместихме с нов. Остана на фенистил капки за няколко дни.

Между другото трябваше да изслушам една тирада, че се назначават излишни изследвания. Що било пуснато ЦРП, ДКК и утайка било напълно достатъчно.

На другият ден голямото дете започна да повръща. Слава Богу за ден отмина, остана едно неразположение и отпадналост, но вече в форма.

Здраве желая на всички, благодаря на тези които се включиха. 

Много добре ми звучи консултацията с психоложката. Съгласна съм с нея.
От градина няма смисъл да го спираш, а единствено да бъде предупреден персонала да се държи адекватно.