Юлски бебета - тема 33

Да си призная честно ми е първо дете и нямам и понятие кое е редно да знае на тази възраст и кое не. Не ме мързи да седна с него и да обяснявам каквото трябва. Но пък трябва ли още от сега да затормозявам акълчето му с всичката тази информация, която и без друго ще научи? Каква е разликата от това дали ще научи цветовете (просто пример) сега или след година, когато ще е на 3г.? С какво точно тази информация ще му послужи на него?
И без друго им остава още малко свобода за детска игра всеки ден. Като тръгнат на ясла, след това градина, след това училище, след това университет... И живота им все в учене минава. След време се обръщат назат и само ученето им е спомен. И то амбицирана предимно от родителите..

Rumi88 много верни неща са казала.Всеки си знае сам за себе си.Аз предпочитам да не се затормозявам сега,задачите са ми премного и без това.Да,знам ,че това не бива да е задача ,а дяа става от самосебе си,но аз си имам едно наум от опита ми с баткото.От много малък започнах да му чета книжки ,да му купувам такива ,всяко едно излизане беше с купуване на на книга ,иска та иска.Та ,възбудих му въображението ,докато беше още на 2 ,3 години ,приказки ,приказки до откат.Той беше много щастлив ,с малко помощ от моя страна разказваше дъъълги истории сякаш е от кукления театър - с подходяща интонация и т.н.Е,след тръгването на ДГ нещата започнаха да се объркват.Изведнъж му омръзна.Отегчи се.Днес четем пак ,но е имало периоди ,в които с месеци не иска да види книга. Тони сега също иска да му чета ,но с мярка.Например ,прочета му една приказка ,после го оставям да си разглежда сам книгата и не се напъвам да съм по- по- най-.Задачите ми не свършват.Руми хубаво е споделила,избягвам да говорим за битовизми ,но това е част от реалния живот ,защо не? Всичко е мърсно  и у нас,готвя всеки Божи ден,едноврменно с това ходя и на работа почасово.Някак си ми е по-важно да има какво да ядат

Поточе много правилно си го казала.
Всяко нещо с времето си.Аз не смятам,че е необходимо едно бебе (защото макар и на две са все още такива)да знае 2-3 езика,букви,числа и тем подобни.

Честит Имен Ден на Адриан на Терп! Да е жив и здрав и много щастлив! 

Аз съм „за“  едно дете да бъде занимавано, но когато е в границите на разумното. Няма нормален човек, който ще подкрепи родител, който кара двегодишно да наизустява азбуката /умишлено се изразявам така, защото нито Йоан, нито което и да  било друго дете на тази възраст знае за какво служат буквите/. То не е невъзможно, но е безкрайно излишно. Някой по-горе вече го написа: на тази възраст децата се запознават със света, те не бива да бъдат обучавани, камо ли дресирани. За съжаление болните амбиции на родителите не водят до нищо добро.
Ахи, да кажеш на работеща майка, която е изградила семейство, дом и социален живот на друг континент, че е мързелива, е голяма тъпотия. Отделен е въпросът, че Ники е грамотен и ерудиран човек /аз също много пъти не съм съгласна с нейното мнение/.
Както и да е. Един съвет към майките, които нямат по-големи деца- пазете си силите за по-натам. Голямото ми дете излиза сутрин в 7:45 и се прибира вечер в 21ч, като през целия ден е ангажирана с училище, тренировки, различни форми на обучение. От тази учебна година даже и в събота има ангажименти. Работим много с нея, всичко това е един голям ресурс от време и пари. Но това е нормално, не е само тя така. Марина я чака същото. За това, нека е жива и здрава и да си живее детството, когато стане достатъчно осъзната има да учи ехей…..
Дарче, въоръжи се с търпение. Да кажем, че в момента нищо не можеш да направиш. Скоро А ще тръгне на градина, ще имаш малко спокойствие. Дано с течение на времето тя се промени, все пак стават по-големи и по-разбрани, като цяло. Пък ако след година-две, промяна няма, лично аз обещавам, че ще дойда да гледам малката, за да може да и бъде обърнато внимание от специалист.

Изчетох всичко, че много бях изпуснала. Пак доста емоции са се излели. Браво!
Радвам се, че ви има за сверка на мнения и часовници.

Тъкмо си мислех, че никога не мога да се уплаша от цапане и прочетох за сутрешното творчество на А. Изпаднах в ужас, но Скарлет много добре го е казала. Всичко това ще бъде повод за смях след години. Аз през декември четири пъти събирах зехтина от пода. Не само, че му хванах цаката, а и съм адски стриктна да затварям вратата на шкафа и да се мятам като тигър, ако някой пропусне да го направи. Баща ми сложи такъв магнит, че аз я отварям с всичка сила от третия път. Даже няколко пъти се разгоби и самият шкаф. Вкъщи всички врати се заключват. Извършвам милион излишни движения, без да преувеличавам. През зимата си сложихме нещо като секции, където оставяме ключовете от съответната врата, но преди това се налагаше да ходим до кухнята, за да оставяме и взимаме ключовете. Секциите стоят съвсем празни, реално ползваме им плота, защото е висок. Преди няколко дни обаче К. реши да се изкачи по рафтчетата, за да си вземе заветния ключ. На секундата ги издърах и него и рафчтето, и той полудя от ярост. Явно отдавна го беше замислял това. Та, Дарче, аз акъл не мога да давам, освен да ти предложа да ги съберем, та да видим кой кого. Само че ние вървим в комплект с шляпане, къде с усмиква, къде без.

Аз съм против психолозите. Защо си мислите, че  изобщо им разбират нещо главите? Ходила съм на семинари за психолози. Ми те са луди за връзване. Честна дума! А от общи приказки, изпъстрени с чуждици нямам никаква нужда!

За ученето на чужди езици в едноезично семейство знаете мнението ми. За мен това е нелепо. Единствено Ники има основание да го прави, защото живее там.

За психолозите писах и го изтрих оня ден. На същото мнение съм. Общи приказки. Едва ли ще се заслушат и вникнат в дълбочина.
Аз се надявам и на 7-8 години детето ми да има време за игра, както ние имахме някога. От тъмно сутрин до тъмно вечер с ангажименти - не!   

Пине, а аз предпочитам детето ми да е ангажирано с нещо наистина полезно и конструктивно, отколкото да гледа телевизия или да играе с таблет/пс и пр. Отделен е въпросът, че никога не е била лишена от време за игра, нямам и намерение да го правя.
За психолозите сте далеч от истината. Изобщо как може толкова категорично да ги отричате, при положение, че не сте имали сблъсък с такъв човек? На базата на общи приказки ние тук седим и се съветваме, но със сигурност тези специалисти имат техниката и умението, с които да вникнат в конкретния проблем. Разбира се, не са магьосници, но то и кардиолозите не са. 

И аз не искам да виси пред телевизора или на компютъра, но все пак да има време за нищоправене. А твоето кога играе щом излиза в 7.45 и се прибира в 21 включително и в събота? В неделя ли? Малко ми се вижда. Всеки ден има нужда.

Имала съм сблъсък с трима такива лично, не по тв, и определено тези хора не са в ред с главата, но пък много обичат да говорят, да дават съвети, които според тях са миродавни, както е писала Пина, общи приказки наизустени в университета, но светът е шарен, хората са различни, и един с един не си прилича, не ги харесвам.
А това как ще си оползотворява времето след 5 години, не мога да го мисля отсега, то и аз мислех, че голямата ще го прекарва в полезни дейности, ама не, тя беше на друго мнение, а насила хубост не става. Така че каквото дойде ще е, ще го мисля в движение 

Е, то и аз не го мисля от сега за след 5 години, само си говоря. Кой знае какво ще е до тогава. И все пак искам да има свободно време.

Човешката психика е много крехка и индивидуална. Тези, които си мислят, че я четат като книга, се заблуждават. В интернет има много полезна информация, също и в книгите, дори в романите. А има и много информация за опитвалите психоанализата ("Страх от летене", "Синдромът Портной"). На мен ми е полезно да чета какво е прочела и извлякла от житейския си опит Сандалка или пък моите приятелки, или пък вие. Засега не мисля, че някога ще отида на психолог. На психиатър обаче може и да ме пратят, както е тръгнало...
 

като тръгна на работа със сигурност ще съм за там.

Честит имен ден на Адриан. С много гордост да си носи хубавото име.
Терп, честит празник.

От 8 до 13ч. е на училище.
След това я вземат /ходи на частна занималня/ и обядва. Пишат си домашните, след което следва игра- в хубаво време ги водят в парка, при лошо време играят в занималнята. Следва шах или английски. След това отива на тренировка. Прибира се, вечеря, гледа тв или си прави нещо.
В събота ще ходи на математика, след което ще правим обзор на седмичният материал, а неделята е свободна, както и ваканциите. Не виждам нищо нередно.  По-добре е пред другата алтернатива: да се прибере след училище, да си напише домашните и да излезне да хайманосва. То няма и как да стане, тук в София нещата са свързани с водене, вземане, не я пускам сама навън. Да, през седмицата  се прибира вкъщи само за преспиване, но не мисля, че е лишена от игри. Никой не „краде“ от времето и за детски забавления, а по-скоро от това  за безполезни щуротии. А през ваканциите „граби“ от живота с пълни шепи.  На мнение съм, че на тази възраст /8г./ навиците за учене и ангажименти трябва вече да са започнали да се изграждат, времето за забавление трябва да е реципрочно на времето за работа.
Дори доста често я наричам „търтей“ и Марина повтаря „тътей“.
Детето на наши близки беше  неконтролируемо, тръшкащо се, лигаво и бих казала противно. Вече осем месеца посещава детски психолог и разликата е огромна.Ходи веднъж в седмицата за по един час, сеансите са под формата на игра и разговори.

Едно от малкото хубави неща на провинцията е възможността на децата да си играят на вън-до късно и неконтролируемо.При това без майките да се притесняват за безопасността им.