Юлски бебета - тема 33

Аз харесвам скитането. То е свобода.

Зависи от провинцията, и ние сме в провинцията, но е абсурд да я пусна да играе на улицата, то и зад блока не става.

Какво става с Гемавар, не е писала напоследък?

Пине, че кой не харесва скитането?
Дарче, не знам вече дали и в провинцията е спокойно. Още е пресен случаят в Лесидрен.

Скарлет,аз наричам провинция само селата и малките градчета.Не знам ти какво разбираш под "провинция",но за мен е много грешно всичко извън столицата да се смята за такова.

Джине,права си,но поне в повечето малко населени места е по-спокойно.Тук при нас,децата играят пред блока до късно-22ч.

С голямата се занимавах ужасно много. Тя беше брайт и бе истинско удоволствие да я слушам. Всичко помнеше. За какво обаче й бяха буквите и познаването на цифрите? За нищо. Какво като знае буквите, но не знае да чете с разбиране? По важно е четенето, за изграждане на речник и развиване на интерес към него, тичане по 2 часа навън минимум (според педиатър) и излизане на -20 градуса през зимата дори за 5 мин. , осъвършенстване на фина моторика - откопчаване, закопчаване, връзване на връзки на обувки, рязане, лепене, държане на молив, оцветяване, самостоятелно хранене.

Руми, цветовете са задължителни в определен диапазон (възраст) не си спомням точно на коя, но те се учат в движение.

Дарче, какво гладиш от простора?

Данчето, "Физиката.." ме хвърли в депресия направо. Добре че съм на кеф в момента.

ПС редактирах. Вярвам, че повечето са прочели.

Ники, а кога почна с английския? Племенницата на ММ, която е на 8,5 г и живее в Бостън, реално започна да учи английски на 5 г. в предучилищната и макар да има зашеметяващо произношение, речникът й е доста беден. Знае само онова, което са учили в клас, защото у тях се говори само на български и май започва сериозно да изостава в училище. Чете страшно бързо, но какво разбира не е съвсем ясно, защото не може да го преразкаже, а й липсват и български думи, за да го преведе.

От това, което съм чувала за нейното учене, няма нищо общо с вашето натоварване. Просто няма кой да се занимава с нея и тя си зяпа ТВ най-спокойно.

Бемол, първите книги бяха на английски - те са кратки с малко текст. От бебе направо, преди заспиване. В библиотеката след това също сме чели (има си детски сектор за игра и книги), но не особено интензивно. Тя си наваксваше на площадката като играеше с други деца.

Кирил ходи два дни на ясла по час и половина и днес се напика два пъти. Не беше го правил от седмици. Не ми се мисли какво предстои.

Дейзи, дано в временно.

Ники,за да се разсееш и засмееш мини на нещо по-така ,разказите на Чудомир примерно,а ако искаш нещо съвременно - "Дневници и нощници" на Иво Сиромахов  да кажем ))
Дейзи ,май е нормално бе ,случва се,емоции ,нови изживявания.Дано да е еднократно.Петьо сега ще е 3 група.Миналата година като започва 2 група ,първият ден в градината се беше напишкал.Това дете на 4 г.6м,което от бебе е без памперси  Просто адаптация ,случи се .А плаче ли там милото

Много благодаря за пожеланията за Адриан! Трогнахте  ме. Отново.

Много страсти са се развихрили. Преди година четох една книга,  писана преди около две хиляди години. В нея се говореше за това как е правилно да се обучава едно дете и нещо, което ми направи изключително впечатление беше, че децата не трябва да повтарят като папагали азбуката, това не носи нищо. Трябва да могат да осмислят буквите и да виждат смисъл в тях. Сигурно се впечатлих, тъй като това отговаря на моето усещане за нещата. Синът ми, на 6 години сега, чете прилично, знае буквите от доста време без да съм го написала да учи, той питаше, аз казвах. Та той сега чете, но още не знае азбуката. В първи клас ще я научи.

За психолозите, тъй като имам някои около себе си, мога да кажа,  че почти всички са луди, но се намират и нормални.  Мъжът ми и ще заобиколен от такива и е абсолютно сигурен, че повече са почнали да учат психология в стремежа си да решат свои, лични, проблеми. Не знам така ли е. Но съм сигурна, че има и истински психолози, които работят с хората и успяват да помогнат. Но са бели лястовици те.

Терп, честит имен ден на Адриян! Да ти е жив и здрав и да расте будно и умно момче!

Джина, мерси че питаш!   Добре сме. С деца на "море". На "почивка" сме за няколко дни с двете деца на Банско. Добре си изкарваме. Главно таткото го отнася, аз помагам доколкото мога. Двамата много добре се разбират - каката ни е много грижовна към Криси, а я наблюдавам, че е внимателна и към другите малки деца на площадката. Много им се радвам как си играят двамата - тази вечер заедно "рисуваха" на един лист и тя му рисуваше балони и камион - неговите любими неща.

Аз нещо съм станала много лоша, чак ме е срам от себе си. На обяд направих забележка на едно дете, че се предреди пред нас на опашката с манджите, а следобяд се озъбих на една баба, че опипа всички нектарини в кошницата с плодовете, докато аз чаках да си взема от тях. Ми гадно ми стана - знам ли я какво е пипала преди това с тези ръце... Но това е изцяло заради хормоните. В нормално състояние не бих постъпила така и после ми стана много криво. Особено за детето на обяд. Та това за хормоните го написах и за друго - знаете какви бяхме, докато бяхме бременни и как се карахме за глупости. Не искам да извинявам острото отношение на Ахи към Ники и все пак знам какъв огън от хормони бушува в момента в нея и искам да призова към малко повече разбиране и толерантност. Аз лично се опитвам да не реагирам емоционално и необмислено, но не винаги ми се отдава....

За четенето в ранна възраст искам да дам един контра пример. Имам една братовчедка - страхотен сладур е! Много нежно и възпитано "дете". Е, дете, вече трети курс студентка. Тя от три годишна ходеше навсякъде с книги и четеше! Всички си мислехме в началото, че прави съчинения по картинка, но тя действително четеше. И това по нейна собствена инициатива - никой не я е насилвал или се опитвал да и отнеме детството. Като попорасна, четеше по 5-6 книги наведнъж. Сега учи книгоиздаване по свое собствено желание, убеждение и от любов към книгите, редактор е на сайта "Аз чета" и се занимава с какво ли не в тази насока. Можеше да учи каквото иска - изкара високи оценки на изпитите, но искаше точно това. Та мисълта ми е, че няма нищо лошо с детето да се работи в една или друга посока от рано, стига да не се насилва и то също да проявява интерес и желание.

Майка ми се опитва да учи Криси на цветовете от съвсем малък, ама не знам колко успешно - не сме го проверявали на скоро. От числата май е стигнал до едно да може да го каже, но той по принцип не ползва много думи още. За сметка на това натиска копчето за петия етаж в асансиора в хотела, така че явно разпознава нещо.

Дарче и аз да питам - какво толкова гладиш още? Ние на Криси му градихме до 40тия ден и после си казахме - стига! Спри се, моля те! Не си го причинявай и това с тази малка хала на главата.

Каквото мога си спестявам,но не с всички дрехи се получава.Не обичам намачкани дрехи,не мога да позволя децата ми да излязат така.

О, никакви детски дрехи не гладя. Едва успявам да изгладя на мм нещата за работа. Спестявам си всичко, което мога и пак съм мършава, недоспала и накрая на силите си още от девет сутринта. С децата се занимавам само практически. Не ги карам да учат самопцелно, засега няма нужда според мен. И без друго мозъците им врят и кипят от цялата информация, която трябва да обработват. Уча ги на неща от практическия живот. Често броя на глас, доскоро повтаряха като папагали, но сега осъзнаха какво точно правя с броенето и моментално спряха броенето до десет. Сега броят до пет и след това казват осам-десам и се смеят. Знаят много цветове, защото ги моля да ми подават определен цвят щипки, докато простираме заедно. Включвам ги във всички домакински задължения, които са безопасни. Седят до мен на плота дори, когато готвя. Така хем ги уча, хем ги ангажирам и свеждам белите до минимум. Научили са всички плодове и зеленчуци, но не съм им показвала букви на картинки и нарисувани цифри. Обичат да играят на игри, имитиращи действителността, дори имитират как работя на компютъра. Сами разглеждат книжки и разказват приказките, вечер за заспиване изслушват по две цели приказки и питат за още. Английски слушат от бейби тв още от малки, но засега повтарят само някои елементарни думи, но пък знаят какво значат. Тъй като засега няма да емигрираме, мисля да започна лека-полека с английския от догодина. Ние с татко им говорим вкъщи на английски, когато не искаме те да ни разберат, така че това ще улесни възприемането на езика. Също, против правенето на бели гледам да сме дълго време навън. Спазваме стриктен режим по часове, доволна съм, дори съм върл фен. Сутрините ми са изцяло посветени на децата и къщата, а цялото време след това-на работата, като тях сега ги гледа майка ми, а от скоро - гледачка. Казваме им, че излизам, защото иначе те не признават чужд авторитет, нервни са, не искат да играят, а да се гушат в мен и правят мн бели. Когато мислят, че ме няма, са кротки и спокойни. Нарочно гледам да се отделям малко по малко от тях,защото забелязвам болезнена привързаност и война за това коя да ме притежава. Имам проблем с дисциплината на Д. и с тежкия й лидерски и силно емоционален характер, който ме изважда извън равновесие. Също и с ревността между двете, тръшкането, бибероните и реването до прегракване. Та така сме ние напоследък.

Да ти тропат в 3:40 по вратата на хотела - безценно! Хем те е страх да отвориш, понеже не знаеш кой е, хем те е страх да не отвориш, защото може да има пожар (примерно), при това докато си бременна и с малки деца...в крайна сметка ММ отвори - бяха някакви негри, търсещи си някого и тропащи по всички врати....не че съм расист, ама.....wtf!?!? Будят те по никое време, изкарват ти акъла, будят ти детето иакрая ти викат - сорри!