
Мен ме вълнуват повече чувствата на родителите към децата им, като цяло. Уж се радват, че са благословени с деца, а сякаш ги приемат за даденост. Не ги отглеждат като нас под крилото си, искайки най-доброто за тях, а сякаш просто ей така, за да има след време кой да им върне жеста. Имам чувството, че не живеят заради тях самите - като желания, мечти и т.н. , а заради обществото - какво ще кажат за тях, как ще ги приемат и т.н. А живота като житейски път сякаш на всички е еднакъв. Ако родителите са били търговци, нямат желание децата им да достигнат по-високо ниво от тяхното. Примиряват се с даденостите и не изявяват желание за развитие, та така до девето коляно.
Може би всичко отново е подложено на някакви принципи, традиции, касти и т.н. Както се женят без любов, както правят с.кс без любов, така могат да отглеждат и децата си без любов. Приличат ми на някакви програмирани машини, важното е работа да се върши и обществото да е доволно, а дали се върши с желание, няма значение.
Дразня се, че една Расмие може да изпокара всички в темата с празноумните си изказвания, на които обръщате прекалено много внимание. 
... ама и за манджи
