Булката, Кармата и Щастливи пътеки - разходка из индийските библиотеки ~Тема 18

Mомичетата, които влизат в руските сайтове им препоръчвам да гледат Мадхубала. Филмът е с много въпросителни и многопластов.

Симпатяга е, няма спор. Но и на мен ми прилича на някой Рикардо или Родриго от  латиноамериканските сериали.

Безспорно е така. Не исках да кажа, че всички слепи деца задължително имат и други увреждания. Ако е прозвучало така, се извинявам. 

За Индия да пиша не ми е проблем, но като не знам какво точно ще ти бъде интересно   

И все пак, специално за теб и за тези, които проявяват интерес, споделям някои неща...

За Индия не може да се обобщава. В някои щати и райони важат едни правила, традиции и обичаи, в други региони – други правила и т.н. В някои части на Индия стриктно се спазва правилото на съвместно живеещите семейства, като те са от три поколения – баща-синове-внуци, а в други щати все повече млади семейства заживяват отделно от възрастните.
В някои индийски щати важи патриархалната система, където главно бащите (и като цяло мъжете) вземат решения, а  в други – матриархалната система, където властта се полага на жените и те управляват къщата и членовете на цялото семейство.
Едно нещо обаче е еднакво за всички индийци – респекта  и любовта  към националната  им култура, към родината им. За тях Майка Индия не е просто заглавие на филм, но наистина Индия е тяхната  Майка, любовта им към нея е дълбоко и завинаги вкоренена в сърцата им. От детска възраст те са възпитавани в любов и уважение към националната им култура и всеки, който проявява същите чувства печели сърцата им. Тези обаче, които не проявяват уважение към културата им, остават на дистанция…
Въпреки, че много от нещата, на които учи и възпитава индийската култура  са трудно разбираеми за нас, всичко си има дълбок смисъл.
Много по-дълбок е смисълът например на поздрава Намасте (или Намашкар), отколкото ние мислим. Според индийската култура егото е в основата на проблемите в живота и във взаимоотношенията между хората, особено между съпрузи. Този поздрав  е не само проява на уважение към другите, но главно той означава: „Прекланям главата си пред теб” и „Поздравявам те без никакви предразсъдъци” – няма его, но показваш, че приемаш другия за равен.
Докосването на краката на възрастните пък е с още по-дълбок смисъл. Както и поздравът с ръце Намасте, така и докосването на краката на възрастните не е само в знак на уважение към тях, но според индийците „Раят е в краката на възрастните”. Което означава, че житейския път, който са извървели, всички мъдрости, които са натрупали в своя живот са много важни и ценни за бъдещето и живота на младите. И както при поздрава Намасте, така и докосването на краката на възрастните показва, че младите не робуват на егото си.
Гостите в живота на индийците са също много важни – те се посрещат с уважение и много щастие, защото според индийската култура „Atithi Dewo  Bhaw” - Гостите са форма на Бога. Когато гост посети дома им, те го посрещат така, сякаш Бог е влязъл в дома им.
Едно от основните неща, на което учи индийската култура е позитивното мислене, позитивното отношение към живота, към хората и животните. Според индийците негативното мислене е като болест за ума и тялото. Продължителното негативно мислене може да промени изцяло нашата собствена енергия и да я превърне в негативна… 
Друго основно нещо, на което възпитава индийската култура е уважението към всички хора – родители, роднини, съпруг или съпруга, приятели, колеги и т.н., без значение повече или по-малко близки. 
Въпреки, че по-голямата част от индийките живеят дистанцирани от обществения живот, според индийската култура жената е не само Майка, но и Богиня – Devi, към която всички трябва да се отнасят с уважение и преклонение.
Съпружеските взаимоотношения са много специални. Жененият мъж се отнася към съпругата си като към Ardhangini – (ardh – половина, angini – тяло), т.е. като към част от своето тяло – както ние тук казваме на съпрузите или любимите си „моя половинка”. Омъжените жени пък се отнасят към съпрузите си като към „Arya” или „Aryaputra”, което означава благороден или потомък на благороден род.  Ако индиец/индийка каже на съпругата си/съпруга си „Ти си мой Бог”, в това няма нищо странно. Това просто показва чувствата и отношението им към партньора им. Това за тях означава, че имат същата чиста, дълбока и силна любов и вяра в нея/него,  както в Бога, приемат го по същия начин и проявяват същото смирение и почит както към Бог…  Според индийците, когато усетят в сърцата си тези чувства към някого, това означава, че това предопределеният човек за тях.  За съжаление обаче, практиката на уговорените бракове пречи на събирането на двама, които са се намерили…
В Индия ролите на всеки в семейството са точно определени -  съпругът е отговорен за финансовата осигуреност и стабилност на семейството си, а съпругата – за домакинската работа, за грижите и вниманието към децата,  които отговорности жената не приема като тежест. Децата се възпитават най-вече чрез личен пример. В семействата родителите (съпрузите) се отнасят с изключително уважение един към друг, защото това е начин на възпитание на децата им. Както те днес се отнасят един към друг, така и техните деца, когато пораснат ще се отнасят към техните съпрузи/съпруги, което правило изключва конфликтите и прави семейните взаимоотношения спокойни и уравновесени…
Ако се появи дисбаланс в семейните взаимоотношения между младите, възрастните (родителите) веднага се намесват за възстановяването на баланса, а разводи не се допускат…
И нещо по-общо, но пък интересно –
В Индия са живели хора от много и различни раси, затова и те изглеждат толкова различно. Първо са се населели тези от негроидната раса, след това дравидианите, арийците, монголците, като в течение на годините те са се смесвали…
Повечето от индийците (тези, които са индуси) са вярващи в Бог, но тяхната концепция за Бог е различна от нашата. Според тях Бог е един, но той има много форми, като според формата в която се проявява, той има и различно име. Също така, според тях съществуват и божества – божество на водата, на въздуха, на огъня и т.н., но те са различни от Бог и съвсем отделно съществуващи.
Един от пороците на индийската култура, който  почти всеки индиец признава, с изключение на тези, които стоят най-високо и имат изгода от това, е кастовата система, но мюсюлманите и християните в Индия не спадат към нея и не следват нейните правила. Тя важи само за индусите, но пък те са най-много от всички – 80 % от индийците.
В Индия има 18 основни езика, повечето от които имат свой собствен скрипт. Освен хинди, който е най-важният от тях и на който говорят около 40 % от индийците – най-много хинди се говори в щатите Мадхя Прадеш, Раджастан, Бихар и Утар Прадеш,  другите основни езици са: Tamil, Bengali, Punjabi, Gujarati, Kashmiri, Nepali, Telugu, Konkani, Manipuri, Maniyalam, Urdu, Kannada, Narathi, Oriya, Sanskrit, Sindhi и Assanese. Всеки щат, всеки регион си има свои диалекти  – общо те са около 1500.

Благодаря ти, Андж! Това, което разказваш е много интересно.

Как се облича сари.
Специално за Бубето и Сунитра.

Сари е традиционна женска дреха, която се носи в Индия, Бангладеш, Непал и Шри Ланка. Представлява дълго парче плат (между 4 и 9 метра), което своеобразно се загръща около тялото. Името му произлиза от думата "сати", което на санскрит означава лента плат.
Съвременното сари обаче е цяло парче плат, дълго от 5 до 9, а понякога и до 12 метра, широко около 100 см, без нито един шев. Обикновено отстрани може да се види бордюр - долният край на дрехата, украсен с най-различни орнаменти, извезани или нарисувани, а при най-скъпите модели - обогатен и с полускъпоценни камъни. Подобни детайли върху плата може да са и два. Не е изключение и сарито, на което бордюрът напълно отсъства. Това се случва, най-вече когато целта на жената е да привлече вниманието на околните към бижутата си.
Краят на плата, който се прехвърля през рамо, се нарича палу или палав. Той също е богато украсен. Може да се каже, че това е главната част на сарито. При движението на жената палу красиво се развява отзад и така всички, дори и тези, които се намират по-далеч, имат възможност да оценят красотата на тази уникална дреха.
Съществуват 19 традиционни начина за оформянето на плата около тялото, както и безброй нетрадиционни, по-артистични, използвани както във филмите, така и за да се акцентира върху леката еротика или красотата на жената.
За под сарито ви е необходима къса блузка до под гърдите,  с къс или дълъг ръкав - на индийски се нарича Чоли, и фуста /обикновена, права и свободна/, която се връзва с връзки на кръста /или е с еластичен колан/ - на индийски се нарича Петикоут. Това е т.нар. бельо за индийките, което се носи под сарито. Но трябва да се отбележи, че сарито може да се носи и на голо, самостоятелно.
За да увиете все пак нежния плат около талията си, трябва първо да откриете края му и да разберете коя е лицевата му страна. Сарито се увива веднъж около кръста като пола, напъхвайки горния му край във връзката на фустата /или ластика/, за да го държи на място. Отпред се правят специфични гънки /плохи - обърнато плисе/ с помощта на ръката, като плисето се накатва от показалеца към кутрето и обратно, докато остане 2м плат. Накатеното плисе се втъква отпред в полата пред корема, а останалите 2м. плат се увиват още един път около кръста и края също накатен на плисе или свободен се премята диагонално през рамото, и се оставя да се развява свободно отзад. С него при нужда жената може да покрие главата си.

Андж, продължавай да разказваш за каквото се сетиш!  На нас всичко ни е интересно. 

Андж, ти само покажи, че знаеш нещо за Индия и ще видиш как и теб ще те изплашим като Бандитка. Шегувам се, разбира се. Със сигурност Бандитка пак ще се появи. Ще е страхотно и двете да разказвате и да се допълвате.

Като стана дума за диалекти, достатъчно ли е да знаеш основния Хинди, за да можеш да се разбираш и с другите, които говорят на различните диалекти, или трябва всеки диалект да се изучава по отделно? Имат ли като нас мъжки, женски и среден род, или езикът е като турския, където мисля има само един род и той се използва за всички? Интересно ми е в Индийския, дали ако например кажеш нещо от рода на обичам те, или нещо подобно, се превежда буквално, или се изговаря по различен начин, имам предвид както примерно в турския, където ако кажеш обичам те, трябва да кажеш аз обичам теб, или примерно ако трябва да кажеш кажи ми, ще трябва да кажеш кажи на мене. Винаги ми е било интересно в индийския как са тези неща.

Кики, благодаря ти за това подробно обяснение за саритата. Сега горе долу ми се изясни представата. Имам чувството, че бих се задушила в подобно нещо, но пък ако имам възможност с удоволствие ще се омотая, за да разбера какво е в действителност.

Бубе, зора е с долната част на сарито, защото е дълга до земята, не позволява да се правят големи крачки и да се тича свободно. Друго си е да си с панталонче. 

Относно спането със сари, на мен пък ми е интересно да знам, дали сутрин след като се изкъпят и преоблекат, си сменят ежедневно и чаршафите? Би трябвало, след като си лягаш с мръсно и вмирисано сари, с което цял ден си бърсала улиците, кухнята, потта и т.н., да си смениш чаршафите, понеже и те са се измърсили и вмирисали. Или не ги сменят, понеже вечерта пак ще лягат с мръсни дрехи.  Леле, като се замисля и направо си представям на какво ухаят домовете им.
Но спането със сари може и да не важи за всички щати, тъй като в Пътеките се преобличаха преди лягане с други дрехи или пижами, и аз не можах да разбера, като какво се водят.

Аз по никакъв начин не мога да си представя принципно да легна с дрехите, с които съм стояла през деня и без да се изкъпя, а какво остава, да си легна в тия тамошни жеги, омотана в такова нещо. Абсурд, та аз дори през деня не бих могла да стоя така.Както пък и не нося никакви рокли, поли и прочее, направо не се виждам облечена с такива дрехи. Аз съм си фенка единствено на панталоните и друго не признавам, но за любопитството бих пробвала ако имах такъв шанс, ей така, да видя какво е.

Андж, всичко за Индия ми е интересно. Интересно ми е дали незрящите имат аранжирани бракове като другите, задължават ли ги да се омъжват на сила, или ги оставят така и ако някой изяви желание да се омъжи за такова момиче, тогава само се женят? Замислих се също, дали там техническите помощни средства не са по евтини отколкото при нас имайки предвид тамошния стандарт. Това може би като въпрос е по трудно за отговор, но на мен просто ми стана интересно като стана дума. На колко рупии се равнява един български лев? Чувала съм, че рупията е много по малко затова си мислех че ако там нещо в рупии примерно струва 100 рупии, за българин отишъл там ще излезе много по евтино като се обърнат българските пари в рупии

Андж, благодаря, че отделяш време, да ни разказваш такива интересни неща за Индия !   
Живяла ли си там?

Езиците се различават един от друг. Ако от официалните езици в Индия знаеш само хинди, но посетиш щат, в който се говори на малаялам, ще бъде невъзможно да се разбереш с хората там. В такъв случай английският ще помогне много повече.
За два езика се смята, че са много сходни – хинди и урду. За тях казват, че са два варианта на един и същ език, въпреки че имат и доста различия. И двата езика произлизат от санскрит, имат много общи думи, сходна граматика, имат влияние  от персийски и арабски езици, но пък хинди е по-чист език, докато в урду се използват доста чуждици. Разлика между двата езика има и в системата на изписване. Хинди използва dеvanagari, а urdu – nastaliq, като писането става обратно на това при хинди - в посока от дясно на ляво. На разговорно ниво обаче двама – единият, говорещ на хинди, а другият на урду, ще успеят да се разберат.

В хинди съществителните имена имат мъжки и женски род, среден род липсва. Прилагателните са два вида – такива, които променят окончанията си според рода и такива, които не ги променят, независимо от рода на съществителните. При глаголите има единствено и множествено число, също и спрежение според времената.
Ето пример с „обичам те”:
Сегашно време:
Аз те обичам – Mai tumse pyar karti hu   (При „Обичам те„ в хинди има разлика в зависимост от това дали жена ще го каже към мъж или мъж към жена. Този вариант е от страна на жена към мъж, а от страна на мъж към жена ще звучи така: Mai tumse karta hu.)
Той обича – Vah pyar karta hai
Ние обичаме – Ham pyar karte hain
Бъдеще време:
Аз ще обичам – Main pyar karoonga
Той ще обича – Vah pyar karega
Ние ще обичаме – Ham pyar karenga
Минало време:
Аз обичах  - Main pyar karta tha
Той обичаше – Usane pyar kiya
Ние обичахме – Hamane pyar kiya

Ето и други въпроси с отговори:
Какво правиш?  Tum kya kar rahe ho
Аз правя …  Mai kar raha hu
Ние правим … Ham karte hain
Как си?  -  Kaise hai aap?
Аз съм добре  -  Mai theek ho


Преди време Friendina беше обяснила това доста подробно. 

Курсът на индийската рупия често се променя, като се движи между 32-50 инд. руп. за 1 лев. В момента се покачва към 40 руп. за 1 лев, т.е. 100 рупии са малко повече от 2 лева.

Lora, в Индия не съм живяла, но най-специалният и най-важният човек в живота ми (след децата ми) е индиец. 

Спомням си го това дето Фриендина го обясняваше но то се отнасяше за тези, които са богати и имат възможност да се излекуват. Аз имам предвид принципно които си остават така за винаги както ние. Всъщност честно казано не мога да повярвам че е възможно човек, който е сляп по рождение да има шанс да прогледне и не съм чувала за такъв случай. Та точно за такива случаи имах предвид защото примерно в България понякога се събират зрящ с незрящо момиче или обратно, а има и случаи, в които и двамата са незрящи и ако се харесват се събират. Но като знам техните традиции си мислех че не биха позволили примерно на някой зрящ да се омъжи за незрящ ако той си остава такъв, или пък да съберат двама такива. Може би ще смятат че двамата няма да са полезни един на друг, а нали за тях е много важно жената да се грижи за домакинството и за съпруга си. Може би това вече е доста детайлно и е трудно така човек да го знае, защото и някой българин ако попиташ как стоят нещата при нас, сигурно и той няма да е съвсем на ясно.