Но на мен ми е много мило и хубаво да си легнем и да го кърмя,не ми представлява проблем засега,даже е удоволствие. Изнервят ме нощните кърмения, защото той мрънка, но не се е събудил и е неадекватен. Не може да лапне, ядосва се, не мога да го наместя. Държи да съм го гушнала по определен начин и така може да спи цяла нощ. Аз го местя като заспи дълбоко в неговото легло. Най-вече като баща му си спи вкъщи,защито ми е тясно и ме е страх като го кърмя с дясната гърда да не падне от леглото. Като сме си сами си се гушкаме цяла нощ. Много ми харесва да спим заедно,не мисля че ще ми омръзне. Племенникът ми много рита и спи нервно,но и с него обичах да си спя.Бебетата и малките деца са едни мекички и миришат хубаво.
Вечерното и сутрешното кърмене(надявам се нощните да спрат в един момент) мисля да ги запазя и след като тръгне на ясла, за да свикнем и двамата по-лесно, да си имаме нещо, което си правим само двамата, като преди.
Днес на гости ми бяха майка ми, сестра ми и двамата племенници. Батко му дивя цял ден, бори го, гъделичка го...нашият пуфти и се смее.
Много ми се иска да си имам някакви приятелки с бебета в квартала и Оги да общува повече. А и ми липсва да си говоря с някой, да пием кафе,да обсъждаме разни неща.

Мимаса, Митко прави абсолютно същото през нощта. Само че аз си спя през цялото време и се събуждам когато той реши да измрънка, за да оповести събуждането си. Понякога, обаче, успява пак да заспи доста бързо.
Не знам дали защото му хареса ("ризото" с киноа и зеленчуци от книгата "По-здрави бебета") или е решил да бъде добър тези дни. Иначе са протести, рев, гърчене на стола... Но хляб му давам много рядко, предимно на попара (веднъж в седмицата) или в супата, а скоро не съм му правила супа, или ако съм му правила пастет/разядка. Вечерята е обикновено около 150 гр някакво постно ястие и ако си изпроси нещо от масата.