Защо напуснахте?

Защото работодателят в темата твърди, че 1000 са много, щото опит нямало....трънки. Опитът не винаги е от първостепенно значение, те това много работодатели ако го проумеят, и пазара на труда няма да е толкова статичен.

Извинявай, но въртиш сучеш и все докарваш до това, че работникът трябва да проявява едностранна лоялност (поне аз така възприемам твоите постове) -  
Конкретен отговор на горния въпрос - ами аз развивам фирмата/организацията от първия ден, в който почна работа, естествено едновременно развивам и себе си.
Като стигна точно под шефа има 2 варианта:
- фирмата/организацията започва да развива нова дейност, за която отговарям аз. (бива ме в разработване на нови неща). И тази дейност остава при мене и след като е добре развита.
- няма развитие на нови неща и/или разширяване - след кратко време ме няма и мен.

За хоризонталното развитие - раздвоена съм. По принцип е добре, особено за творчески личности. Но пак зависи дали и доколко е искано и най-вече дали и кой ще бере плодовете.
Най-дългият ми стаж на едно място е 8 години. Както казваше една колежка, все ми даваха "куците магарета" - група продукти, която е в лоша позиция. След 1-2 години усилия (на целия екип, не само мои) докараме нещата да берем плодовете. И хоп оказва се, че са ми подготвили ново хоризонтално предизвикателство. А за моята позиция се намира подходящ връзкар, когото трябва да обуча.  Затова напуснах - писна ми от насилствено хоризонтално развитие.

 

На много места съм работила. На някои съм работила по няколко години на други за няколко месеца. Всичко си зависи от самата работа, парите, шефа, колектива и местоположението. Напускала съм заради лоши шефове, заради местоположение, ниско заплащане и кофти колектив. Последната работа я напуснах заради шефа, който искаше да му се правим на циркаджии, да го забавляваме и да му се кланяме, без значение дали си компетентен в сферата си. Но и заплатата беше минималната. В крайна сметка като завърших семестриално и ме хванаха бесните и им теглих една майна на шеф, колектив и ниско заплащане. За сега съм си сама шеф и ми е много добре!Иначе на интервютата си казвам как стоят нещата но разбира се в по-мек вариант, не мога да се обяснявам с просташки език.

Много правилно

Още повече,че с въвеждането на все повече и по-измислени куци специалности в родното висше образование,вярвайте ,че доста работодатели са сериозно затруднени а дже ба какъв е този специалист и какво може да работи...

Аз 2 пъти съм си сменяла работата досега.
Веднъж защото фирмата се сви и реши да ползва външен доставчик на услугите, които аз извършвах. Те ме препоръчаха на бъдещия ми работодател, та на практика не ми се наложи да си търся работа.
А от този пък работодател напуснах защото след второто изкарано майчинство там той ми оферира условия, които не ме устройваха. 

Първата си работа напуснах, защото имах други приоритети предвид - хем имах още година майчинство, хем трябваше да уча едни неща и не ме устройваше това, което ми предлагаха като работа.

Година по-късно, когато майчинството ми изтичаше, даже не съм си търсила работа - обадиха ми се и ми предложиха от друго място. И макар че предложението не го биваше и шефовете от раз не ми харесаха, изкарах там около 4 г. Междувременно се роди второто ми дете, имах разни идеи да почвам да уча нещо ново, не ми се пътуваше през цяла София вече, а и парите не бяха хич добри - отделно се обидих жестоко, защото беше фирма, в която уж никой не знаеше заплатите на другите, а аз случайно установих, че девойка, която ми бяха дали да обучавам, взима повече пари от мен... Натрупаха се ей такива неща, подсигурих си веднага място - в старата работа , която бях напуснала преди това (където междувременно се бяха сменили ръководство и т.н.) - напуснах (като естествено, не ми платиха толкова, колкото трябваше, но не съм се и разправяла, исках само да се махна!) и благополучно се върнах на старото място.

Вече съм повече от 8 г там (реално с изкл на 4 г целият ми стаж е на едно и също място) и не смятам да я сменям поне още 2-3 г - засега ме устройва всичко (близо ми е до вкъщи, не ми отнема много време, имам много отпуска, парите са прилични и колективът си го обичам много, а освен това ми дават възможност да работя на половин щат, което в момента ми е важно). Имах възможност и предложение да се развивам нагоре , но това не ме устройва никак на настоящия момент, предвид че смятам тотално да сменя посоката след няколко години и да работя нещо напълно различно. Ще ми е мъчно, като напусна - особено за колегите, пък и самата работа си я харесвам, но пътищата ми поемат в различна посока и затова полека си намалявам заетостта и ангажимента там.

Напуснах защото шефа и шефката ми бяха лакоми за пари.... един път ме разрева като ми направи проблем за 20 ст по малко които бе платил един клиент че аз съм объркала вързалката а накрая се оказа че я продавам на правилната цена и даже не ми се извини ... иначе върха настъпи когато се разболях и си взех болничен а шевката ми се разкрещя .. КАК МОЖЕЛО... да съм си земала болничуен никога повече нямало да позволи на някой от момичетата си да си вземе болничен ... (магазините са три от които в единия рабонян 3 момичета в другия две и аз сама)...... най гадното беше че съм работила в продължение на 4-5 часа във време на МЦ през лятото без да успея да изляза до тоалетната от народа който прииждаше ... та един ден явно съм отказала на някакви кокони да направя гривна и те са отишли в долния магазин и са се оплакали ... и оная звъни и вика как воже ти за колко време правиш една гривна  пак ще излезеш да почиваш ... замълчах си нищо не казах щото ми стана супер болно че давам толкова много от себе си (защото това беше работакта мечта за мен) а тя ме третира като робот ... дойде шефа по късно викам му напускам пък той ми се хили   ама не му беше смешно после като ми оправяше документите и .... и определено не му беше  смешно когато не можеше да намери човек  и накрая намери някаква дето щкато ходих да си вземам трудовата книжка магазина беше празен ... да злорадствам щото тея хора ме разболяха и ме превърнаха в една психическа развалина

Аз не знам какво се чудите толкова... НЕ виждам как човек може да живее в София с 500-600лв заплата,ако няма собствен апартамент... То наем да делиш с някой ще ти струва 250лв...,ами консумативи...,нищо не остава.. Прави са - 1000 лв е минимума! /за София/.

Аз пък мога да искам 1000 лв минимум и в провинцията, но стандарта е друг.
И да ти кажа, може да се живее с много малко пари, обаче човек който не го е правил, няма как да знае.

Аз напуснах,защото работодателя искаше твърде мнг. неща за 500 лв.ако може 1 човек да върши неща за 3-4 човека,а някои др.да си стоят цял ден и нищо да не правят и да им изкарваш парите + това като отидеш до тоалетна казваш му,телефон не може да ти звъни,не можеш да излизаш отпуска,не можеш да си правиш никакви планове за празничните дни,че не знаеш ще работиш ли или не,всичко го казва предния ден! Болничен не можеш да си взимаш,така едното момче му правиха операция и нямаше как без болничен и когато се оправи и завърна на работа беше му дадена заповедта,и мнг.колеги след мен напуснаха,и по едно време се наложи да си работи сам,защото няма кой! хаха

А на по предната работа,напуснах,че малко парите и там аз вършех за няколко човека работата,а не ми даваше 2-на заплата,когато вече не издържах говорих с него да ми увеличи поне с 100 лв.заплатата и той ми каза,знаеш ли колко мнг.пари са 350 лв.и тогава му казах да си работи сам тогава,а пък и в Събота все излизаше нещо,по принцип бях до обяд,където не ми го плаща разбира се,и замина целия ден

и при мене беше тъй  работа за 5 човека обеща да ми вдигне зааплатата и то едно увеличение ... един път дойде даде ми 500 лв и ми вика ТОЯ МЕСЕЦ ПОВЕЧЕ ЩОТО НА ДРУГИТЕ ДАДОХ ТОЛКОВА  и после почна да ми дава всеки месец (около 4 месеца преди да напусна) с 10 лв повече  да се смееш ли да плачеш ли

Ами не знам,защо реват частниците,като няма фирма,която да не работи в сивия сектор!На едно се осигуряват хората,друго получават като заплата! Частника иска,ако можеш да работиш цялата седм.и то за без пари,даже то ти трябва да му плащаш,един вид да си му благодарен,че те е взел на работа и не си на борсата! Хахахаха

Наистина е обидно подобно двулично отношение, несъответствия и забавяне в плащането. А да не говорим за забрани за болнични, отпуски, почивни дни и прочие ... Сякаш нямаш право на личен живот извън работата.