Защо напуснахте?

Работя още от ученичка през летата и повече през студентските години - напускала съм заради края на туристическия сезон, заради сесии и т.н. обективни причини.
Първата работа след университета беше учителска - моя сбъдната мечта. Само че направих "грешката" да забременея и договорът ми просто не беше подновен...
После започнах работа в частна фирма - HR, отг. лице по безопасност, лице за контакт с клиентите, правех поръчки за опаковки, етикети и други, занимавах се с всякакви институции - банки, РИОСВ, НАП, Бюро по труда, Метрология и стандартизация и най-различни други - просто в една семейна фирма с персонал 100 души няма как да назначат отделен човек за всяка от тези работи - беше изключително динамична и интересна работа, която напуснах със съжаление, защото сменихме местоживеенето. Беше интересно сама да си оформям документите за напускане и да си ги подпиша и да си подам уведомлението в НАП   С бившите шефове още се виждаме през лятото, когато ходим в онзи град.
Сегашната ми позиция е в международна фирма - спазват се правилата на КТ, отпуските и работното време са наистина регламентирани, осигуровките са върху пълната ми заплата. За толкова години нито веднъж не е имало забавяне на заплатите, въпреки, че кризата удари и нас. Имаме различни социални придобивки, колегите ми са свестни, пряката ми ръководителка ме цени и нямам никакви проблеми в това отношение. От друга страна, обаче, стигнах тавана, до който ще ме допуснат - за ръководител отдел не ставам, защото не умея да управлявам хора, а и не искам; освен това тези позиции се освобождават трудно. Мисля вече за промяна по хоризонтала - на друга подобна позиция в същата фирма. Стресът е огромен и безпощаден. Единствената причина да не се върна към даскалуването са парите.

каквито условията на труд, такова и качеството на работата  

Ами поне да чукна на дърво,че с забавяне на заплати не съм имал проблеми!Но дразнят др. неща,всеки работодател мисли че си му длъжен с нещо,и те експлоатира като роб!Имат пари да отидат на Малдивите,и да купи на сина си Алуди от витрината в кеш,а няма да ми вдигне заплатата с 100 лв.,или всеки иска да отиде малко да се почуства като нормален човек на море за 5 дни,ааааа ама то не може,защото тогава има мнг.работа,на море есента ще се ходи,а нали знаете че в България есента не става за море,а той си хваща жената и отиват на Испания,защото може да си го позволи,а ти се чуди за 5 дни къде да отидеш на море! хахаха това е гавра с българския народ!!

Ами то на човек как да му се работи,като знае че работи по 10-12 ч. и получава някакви 300-400 лв.,а някои си веят............по Малдивите и кръчмите!!!

Работя от тийн още, но истинското напускане на първата работа по моята специалност, беше след като шефката ми (общинска работа) по време на първото ми майчинство, един ден, след като дълго не ме беше виждала, бях отскочила до трз-то за някакъв документ, ме пресрещна с думите : "До кога ще го гледаш това дете? Или се връщай на работа, или ни освобождавай мястото!" После насаме ми обясни, че е обещала на една своя много влиятелна приятелка да вземе дъщеря и на работа И аз трябваше да проявя разбиране! И без това мислих да напускам, понеже от дистанцията на майчинството виждах, че тази работа е изчерпана за мен.....И без това имах вече друго предложение, нооооо не успях да простя на бившата си шефка, че ми се развика пред други колеги и най-лошото ПРЕД детето ми  Затова си изкарах майчинството до край, пуснах си насъбралата се през годините отпуска и чак тогава напуснах, та въпросната влиятелна особа трябваше да чака 6-7  месеца 

Еnidi, правилно си постъпила. Това изказване е абсурдно. 

Днешно време,всичко е с връзки,имаш ли е ОК,дори и за чистачка искат да имаш човек!! Това е кофти,защото не гледат някой да върши работа и да е кадърен,а гледат някой връзкар да вземат и боледуват заради него др. кадърните работници!

С връзки или без, кофти работодателят си е кофти работодател. Тази работа, в която ни забавяха заплатите, я започнах с връзки, и то директно с шефа. Едно на ръка, че отношението към мен не беше по-различно, ами и си отвори устата пред колежките, че се познават с майка ми от деца, съответно станах "връзкарката" и колежките ме намразиха. Рай. Накрая, отървах ги от това да ми плащат трудова злополука, а дори не ми изплатиха отпуската. И това фирма, с име, някои мами даже ползват услугите им (в ресторантьорския бизнес са).

Заради две колежки напуснах преди 10 дни- психотормоз, сринала се бях, а не съм такъв човек.
Работодателят е чужденец, всичко е изрядно. Помолих го да се върна. Днес пак започнах. Липсваше ми работата, която е доста мръсна,но ме устройва идеално като раб. време, отношение към работника, редовно плащане. Докато си търсех работа единствено той не ме попита имам ли дете. За него е важно да си уважавам работата, друго не го интересува. Вдига заплатите строго индивидуално, иначе всички започват с еднаква стартова.

Първата ми работа беше в ресторант. Пускаха ни отпуска, а спешно се нуждаех от неголяма сума пари. Работех там от години, само аз барманка, от 10 докато има хора, един почивен ден, малко пари. Харесваше ми колектива. Не ми дадоха заем, а имаха. Първия ден след отпуската имахме сватба. Дали отидох? Не ми е коректна постъпката, ама им бях ядосана.

Шефът ми е ненормален,казах му го в хирургията ,свалих си мантичката и си заминах.

Последната си работа напуснах преди 2 месеца. Решението да напусна беше много трудно. Толкова трудно, че като съобщавах на колегите, му дръпнах един рев. Харесвах си много работата, заплатата ми беше нормална, шефката ми беше бонбон, колегите също, работната среда - супер лежерна, приятелска и весела......и общо взето всичко беше перфектно, но работех на минимални осигуровки, а с мъжа ми планираме дете, а и ни чакат доста високи разходи за жилището, което си купихме. Изникна ми възможност за работа с високи осигуровки и доста по-висока заплата и се наложи да взема тежкото, но разумно решение, да напусна.

Иначе на първата ми работа /19-20г./ шефът любезно ме помоли да напусна, че "не вървяла работата". В превод - ако няма да спиш с мен, нямаш място тук. Беше първата ми работа в мечтаната от мен сфера и ми беше доста тежко, че ме уволниха. А на всичкото отгоре работех на добра воля за трупане на стаж и то напълно безвъзмездно.
На втората работа напуснах, защото си губех времето и нямах никакво развитие.
По време на третата ми работа дойде кризата и ме съкратиха.

Предишната си работа напуснах, защото синът ми беше много болен. Стабилизира се и тръгнах по интервюта, докато намеря сегашната. Беше много трудно, въпреки че причината да бъда, да речем, неработеща, беше уважителна. Аз и не очаквах, че ще е лесно, но не очаквах да е толкова трудно (намирането на ново място).
А може би е и въпрос на шанс, както с всичко останало. Днес - малшанс, утре - късмет 

Сетих се и за още едно място, което трудно бих могла да нарека работно - задържах се там 3-4 дни, беше магазин за кафе, цигари и алкохол.
Първо, че шефът беше някакъв коцкар, а жена му, очевидно знаеща си стоката, го вардеше като орлица. Само че вместо на него да набива канчето, си изливаше злобата върху мен. Ходех на работа с боти, дънки и блуза, съвсем нормално облекло - трябвало да ходя по анцуг и маратонки Сменяше си през 30 минути мнението за дневна ли, за нощна ли смяна да отида, последния ми ден ми заяви да си тръгна по обяд, вместо да стоя до вечерта, а да отида на следващия, който ми се падаше почивен. Казах й, че не ми е удобно и вече имам планове. Като ми се разкрещя тая ми ти жена, тя казвала аз кога ще отивам и кога ще си тръгвам.
Отделно, когато ми броеше касата и цигарите, аз нямах право да гледам какво ми се води в системата, нито имах право АЗ да си преброя парите, съответно все измисляше някакви липси. Нито ми беше първата работа с пари, нито последната и такова чудо не се повтори никъде, да ми липсват 40 лв от касата

Скрупули да напускам работа нямам. Сменила съм толкова работни места, работила съм по толкова проекти, че не ми достигат спомени да изброявам.
Напуснах последната си работа, заради кофти условия.

Първата ми работа беше точно това, което искам да работя цял живот, оставиха ме на трудов договор след стажа, професията звучеше престижно, но...заплатата беше 400 лв.  чисто. Става въпрос за София. На първо време търпях, казвайки си, че това ще е само първите месеци, че ще получавам бонуси, поемах все повече и повече работа, замествах колеги, а заплащането си оставаше такова. Същевременно имах ангажимент да завърша дипломната си работа за магистърската степен, която тогава изучавах. Подадох си 30-дневно предизвестие и с голяма болка, но и облекчение напуснах. Беше ми тъжно, защото това бе първата ми работа и то точно в сферата, в която исках да се развивам. Олекна ми, защото се подиграваха с труда ми и въпреки ежедневните жертви, които правех в името на фирмата, оставайки до късно, нямаше перспектива заплатата скоро да се увеличи.
Втората ми работа беше по заместване, една жена се лекуваше и аз знаех, че съм временно на позицията, затова целенасочено си търсех друга работа през цялото време.

Значи след като е с връзки значи е некадърен 
Нормално е човек да иска да назначи някой, върху когото има поглед и най-малкото, на когото има известно доверие. Била съм "връзкарка" и честно казано работех дори повече от останалите, защото все пак работя за близък и искам да оправдая доверието му. Иначе, че има такива, които злоупотребяват с познанствата си с началството, е повече от факт, но да се твърди, че като си с връзки не вършиш работа и си взел мястото на някой супер работлив, е несериозно.