влизам, за да се включа със съвет относно киселините. На мен единственото, което ми помогна е БиаНацид -хомеопатични хапченца за смучене(най-общо състава им е сода и захар, обаче при мен чудеса направиха)
Виж целия пост
ЯНУАРСКА мама скоро ще разбере дали панделки ще връзва или сини гащи ще пере
- Публикувана: 11 авг. 2015, 08:58 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2015, 12:29 ч.
# 736
25 авг. 2015, 11:21 ч.
Мен локацията ме довежда до истерия. На средна възраст, с бебе и на село 
е, как да не се депресирам. Отделно в къщите много ме е страх някой да не ми влезе в двора. А точно в тези райони май доста ги пребъркват. Иначе ще е голяма и това ми харесва. Свикнала съм да има място за всичко, но...може би, ако не бях такъв майстор на волана нямаше да е такава драма.
Виж целия пост
е, как да не се депресирам. Отделно в къщите много ме е страх някой да не ми влезе в двора. А точно в тези райони май доста ги пребъркват. Иначе ще е голяма и това ми харесва. Свикнала съм да има място за всичко, но...може би, ако не бях такъв майстор на волана нямаше да е такава драма. 
# 737
25 авг. 2015, 11:35 ч.
Абе дори и шофирането да не ти е проблем, животът с малко дете/деца извън града не е за всеки. Имаме две приятелски семейства, които живеят на около 15-30 км. извън Варна и не им е леко. Даже май едните (с 3 деца) са решили да се приберат в града. Майката се е превърнала в такси, цял ден циркулира да ги води, взима... И още за едно семейство се сещам с прекрасна къща с басейн и т.н. на около 15км. от Варна, които си купиха апартамент в града и сега живеят в центъра. Пак по същата причина. Но пък свободата за децата на село също не е за подценяване. Ние имаме вила на 10км. от нас, децата са цяло лято там със свекитата и си изкарват страхотно с една банда 10тина дечурлига. Някой ден може би ще живеем там... Но ако трябваше сега да съм там, едва ли бих се справила с 3 деца, къща, двор, работа и т.н. Та всеки си преценява приоритетите. 
Виж целия пост
Мен локацията ме довежда до истерия. На средна възраст, с бебе и на село е, как да не се депресирам. Отделно в къщите много ме е страх някой да не ми влезе в двора. А точно в тези райони май доста ги пребъркват. Иначе ще е голяма и това ми харесва. Свикнала съм да има място за всичко, но...може би, ако не бях такъв майстор на волана нямаше да е такава драма.
е, как да не се депресирам. Отделно в къщите много ме е страх някой да не ми влезе в двора. А точно в тези райони май доста ги пребъркват. Иначе ще е голяма и това ми харесва. Свикнала съм да има място за всичко, но...може би, ако не бях такъв майстор на волана нямаше да е такава драма.
# 738
25 авг. 2015, 11:58 ч.
Аз щях да стоя само на село, ако бяхме останали там. 
Не карам активно, ужасявам се, а и нямаме две коли. Той затова ММ искаше да си отидем в неговия си апартамент, цял живот в София, роден в София и изведнъж при мен на село. Ми ужасяваха го съседите, кокошките, улиците или по-скоро липсата им.
Може би щяха адски много да ме дразнят много неща. Не,че сега не ме дразнят, но като цяло ме дразнят много неща в БГ
Ние така или иначе мислим за преместване в UK, дано всичко е както си го планираме.
Свободата няма кой да ти я даде в апартамент, макар че при нас в момента в апартамент е по-тихо отколкото в къщата. Странно, но факт. Просто бяхме наистина на село, с много бесни кучета, животни....луди съседи. Не,че не ми харесваше. Това беше къщата на мечтите ми, която се превърна в къщата на Ада....за жалост я купихме с бившия ми мъж и след развода нещата не се развиха много добре за каквото и да било.
Виж целия пост
Не карам активно, ужасявам се, а и нямаме две коли. Той затова ММ искаше да си отидем в неговия си апартамент, цял живот в София, роден в София и изведнъж при мен на село. Ми ужасяваха го съседите, кокошките, улиците или по-скоро липсата им.Може би щяха адски много да ме дразнят много неща. Не,че сега не ме дразнят, но като цяло ме дразнят много неща в БГ
Ние така или иначе мислим за преместване в UK, дано всичко е както си го планираме.
Свободата няма кой да ти я даде в апартамент, макар че при нас в момента в апартамент е по-тихо отколкото в къщата. Странно, но факт. Просто бяхме наистина на село, с много бесни кучета, животни....луди съседи. Не,че не ми харесваше. Това беше къщата на мечтите ми, която се превърна в къщата на Ада....за жалост я купихме с бившия ми мъж и след развода нещата не се развиха много добре за каквото и да било.
Препоръчани теми