Пролет, лято, есен, зима - тук е най-борбената дружина - 178

  • 27 300
  • 735
# 675
Сигме, какво да ти кажа - вярата крепи човека и като не можеш да си отговориш на въпросите търсиш готови отговори, пък ако ще да са писани преди хилядолетия. Иначе църквата последно е против донорството и унищожаването на излишните ембриони, но не е против инвитрото стига да е в семейството и да не се стига до замразяване/унищожаване на ембриони. Сладури.
Виж целия пост
# 676
То и прелюбодейството е грях, ама ей на - има библейски примери за прелюбодейство в името на това да има дете в семейството ...
Виж целия пост
# 677
А излишните ембриони тогава в чия глава да ги чукам  ooooh!
Не мога да ги ползвам, не мога да ги дам, не мога и да ги изхърля.
Виж целия пост
# 678
Имам едно питане, за какво се смята дарителството по роднинска линия. Например мога ли да даря яйцеклетки на сестрата на мъжа си или трябва да сме с кръвно роднинство?
Виж целия пост
# 679
Дори и при роднинското дарителство реципиента не получава материал от донора, а от друг дарител - разменят ги  Peace

ПП: Уточнявам, че това се отнася за дарителството на гамети, За органи е друго.
Виж целия пост
# 680
Пънче, според старозаветното право наложницата Е част от семейството, но без пълните права на съпруга. Да не говорим, че са имали и повече от една жена, та са си гарантирали рода (в случай на женски стерилитет). При мъжки си говорехме с моя мъж за практиката "заченато ли е в брачното ложе в присъствието на съпруга, всичко е наред", която е битувала в ранното средновековие. И не, знам как звучи, но не сме обмисляли тройки.

Пчеличке, сестра или братовчедка по кръвна линия.
Виж целия пост
# 681
Пънчи, май не е така. Имаме случай на донорство между сестри.
Виж целия пост
# 682
Пънчи, май не е така. Имаме случай на донорство между сестри.
Точно тя, ако правилно предполагам кого визираш, обясняваше веднъж, че Я на сестра и са отишли при друга жена  Peace Освен много сериозно да съм се заблудила, ама обикновено помня такива неща  newsm78

Редактирам се - заблудила съм се, явно е обяснявала за доноството по принцип.
Виж целия пост
# 683
Мисля, че се заблуждаваш.
Виж целия пост
# 684
Като осиновено такова, знам, че не всеки може да бъде родител на генетично чуждо дете. Винаги се усеща, особено при бащата.
[

Категорично не съм съгласна - моят баща е истински пример за това как кръвта/гените нямат нищо общо с това да бъде бсща... в нашия случай - и имената
Виж целия пост
# 685
Може ли, въпреки че съм нова и аз да се включа в темата за донорството?
Аз бих дарила и може би, ако проблемите ми с ЩЗ и тромбофилия, позволяват бих се решила на тази стъпка някой ден. Да дариш на някого шанс да има дете, да сбъдне мечтата си, според мен е нещо прекрасно. Но пък някак си не знам как бих реагирала, ако аз съм от другата страна и се нуждая от Я. Може би съм прекалено голям нарцис, но ми иска да предам собствените си гени /макар и не качествени/.
Виж целия пост
# 686
Сигме - май си права и аз съм се заблудила. Сега чета едно интервю с Таня Милачич по въпроса за донорството на яйцеклетки. Цитирам тази част от интервюто:
Цитат
- Какъв тип жени стават дарителки на яйцеклетки?

- Обикновено това са много близки на семействата с проблем - сестра, роднина или приятелка. Но пък законово е много трудно - единствено сестри и много близки роднини - първи братовчедки например, могат да си даряват яйцеклетки една на друга неанонимно. При останалите случаи процедурата изисква анонимност и става сложно - въпросната жена ще помогне на друга двойка, която не се знае коя е, а тя ще върне със същия жест. Така се чака между 3 месеца и 1 г., за да се намери акуратен донор, който да е със същата кръвна група, да има сходни показатели, за да прилича поне малко детето на това семейство. А и проблемът е, че трудно се намират дарители на яйцеклетки.

Оправих горния пост, за да не стават грешки.
Виж целия пост
# 687
Трябваше да допълня, в случаите, когато несасегнатият от стерилитет родител, и особено този с биологично поколение.
Виж целия пост
# 688
Като осиновено такова, знам, че не всеки може да бъде родител на генетично чуждо дете. Винаги се усеща, особено при бащата.
[

Категорично не съм съгласна - моят баща е истински пример за това как кръвта/гените нямат нищо общо с това да бъде бсща... в нашия случай - и имената

Моят приятел също е пример за това, че не е задължително да си биологичен родител на едно дете, за да го обичаш и да се грижиш за него като за собствено.
Разбира се, в нашият случай нещата са сложни понякога, защото малката никога не би го възприела като баща. Живот и здраве като (дано) имаме второ дете ще ние ужасно забавно...едното ще му казва 'тате', другото по име...Фамилните ни имена ще са манджа с грозде  Crazy
Виж целия пост
# 689
Според мен си е до човек, а не до проблем.
Аз бих приела и чужд ембрион, и майка с матка под наем. А както видяхме за някои от вас дори донорството е непонятно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия