АВГУСТинче в корема се натиска, да излиза хич не му се иска! (13)

Бях решила да отложим с ММ интимностите поне до първия ми преглед при гинеколог, но като няколко дни нямаше и помен от лохии... не се сдържахме..  Вие кога възобновихте контактите?

На фона на историите които чета тук... да ви разкажа за едно прекрасно раждане...
Вечерта към 3 ставам до тоалетна и усещам нещо сякаш се разваля някакъв вакуум, но решавам, че си въобразявам и си лягам. Малко по-късно обаче усещам, че нещо ми мокри и вече съм сигурна, че ми изтичат водите. Събуждам милото, успявам да го убедя и него че са води и почваме да звъним по телефоните - първо на свекърва ми, която трябва да дойде да остане с детето и после на акушерката. Още нямах контракции и с акушерката се уговорихме да се чуем към 6 пак. Междувременно започват слаби контракции на през 10-7-5, че дори и 2 минути. Викаме свекърва ми да дойде и тя докато пристигне контракциите се разредиха на през 10-15-20 минути. Към 6 се обадихме на акушерката и тя дойде, а моите контракции продължават да намалят. Към 9 вече почти нямах. Изпратихме детето на градина с обещанието, че довечера тати ще я доведе в болницата да види бебето, а ние тръгнахме да се разхождаме в морската. Аз съм си сложила джапанките и едно огромно парче лигнин, че от време на време има едни изблици на води, които просто няма как да ги спреш, но пък за сметка на това съм много смешна като подскачам като ужилена всеки път. Разходихме се едно хубаво, стигнахме и до морето, а аз дори си натопих краката във водата. Времето навън беше разкошно и на мен не ми се прибираше, но започна да ми става горещо, а и трябваше да чуем тоновете на беба, та към 11:30 се прибрахме. Мъжа ми легна да поспи малко, а аз притеснена, че контракциите са спрели седнах да посвиря малко на пианото, но нещо не ме свърташе. Към 1ч. вече, по преценка на акушерката, с или без контракции, ще тръгваме към родилното. И аха да излизаме от къщи, мен ме хваща контракция, ама каквато си трябва, от което аз изпадам във възторг. Към 2ч сме в болницата вече, аз имам постоянни хубави контракции на през 20 минути. Преглеждат ме, разкритие 2-3см, потвърждават, че мехура е спукан, но за мой късмет е високо спукан, което означава, че няма нужда да се бърза с раждането. Все пак ми предлагат система за ускоряване на процеса, но аз съм твърдо решена, че искам естествено раждане и отказвам. Приемат ме към 3ч. и ме пускат да се разхождам в коридора. Мъжа ми не го пуснаха в предродилна, но в края на коридора е вратата за навън, а той седеше отпред, та правя си аз един тигел по коридора, отивам при него да си приказваме, после още един тигел и така... Междувременно контракциите ми зачестяват и стават все по-силни. Прегледа казва 6см., но мен вече много ме боли и не мога да се разхождам, а легнала е по-зле, така че седя облегната на леглото. По едно време усещам леки напъни заедно с контракциите. Казвам това на акушерката и тя вика докторката за да ме прегледа - още не съм готова за магарето, но пък вече не мога да стана от леглото и оставам така. Получавам много подробни указания от акушерката как да дишам през контракциите така, че да задържам напъна. Обясни ми подробно и как да напъвам, че после едва ли ще я чуя... Междувременно облякоха мъжа ми, който искаше да присъства и го оставиха да чака да го извикат. Но шефа на отделението се смили над него и го пуснаха при мен Малко по-късно аз вече усещам само напъни и се оказва, че съм готова за магарето. Придвижването до там ми се струва мисия невъзможна, но някак си успявам да стигна и да се кача. С 3 напъна в 18:40 детенце излезе. Сложиха ми я на корема да си я гушкам докато пъпната връв спре да пулсира. После мъжа ми я преряза. Малко снимки и дадоха детето на педиатъра да го прегледа, а мен ме позакърпиха, че раменцето било закачило малко перинеума. Но се отървах само с 2 шева. Ами това е... после малко реанимация и ни преместиха в стаята. По пътя пред асансьорите се беше струпала родата да види бебето (и мен) и така.... [\spoiler]