АВГУСТинче в корема се натиска, да излиза хич не му се иска! (13)

за спинкането по гръб - поне главичката трябва да е завъртяна настрани, иначе съм чела, че има риск от задушаване ако повърне. Аз проблеми със спането по корем не съм имала, дори силно вярвам, че по този начин са намалявали и коликите, на принципа - че като се притисне коремчето, и намаляват болките от коликите.

Има едни неща - бебешки, срещу обръщане - дунапрен с отстрани 2 издадени неща, за да се опират и да не могат да се въртят. Минавало ми е през ума да си купя такова, защото също прочетох - че понякога бебетата ги е страх от широките пространства, и че обичат да се опират в нещо ... все пак, последните 9 месеца са били натясно, и опрени в нещо. Та, една от теориите е, че тези неща ги карат да се чувства по-сигурни и по-спокойни.
Ако искаш, опитай с одеало/възглавница, нещо подобно?

Задължително я слагам настрани главичката. А за това, че обичат тясни пространства има логика, и затова аз я завивам с пеленката и пеленката я прищипвам за матрака от всички страни, хем да не се завие през глава, хем и да е по-тясно. В болницата я увиваха като пъшкулче с кърпи и се чувстваше много добре. вярно е това, че обичат да им е тясничко и да са сгушени.
Вчера ни дойде легълцето. Бяхме решили да спи до годинка в тези кошарки за пътуване които са и за игра когато им се махне матрака. Бяха ни го подарили и мислехме там да изкара известно време. Но кошарката е плътна от страни и висока и немога да я виждам като легна. Не съм сокойна така и поръчахме креватче. Кошарката ще я ползваме като пътуваме . Сега си чакаме матрака и ще го сглобим да видим дали ще и хареса на малката принцеса.
  Гръмотрън честит ти Васил, да ти е жив и здрав и ти да се възстановяваш бързо от секциото, да можеш да си го гушкаш и обгрижваш. На мен първите два дни след операцията много ме болеше, постоянно на болкоуспокояващи и ставах много трудно. Само можех да я кърмя ако някой ми я даде. Чувствах се ужасно, че немога да се грижа за нея ползотворно. Добре че тук позволяват таткото да е през целия престой с майката и бебето, та той набързо свикна с ролята на Татко.
Хубава и прохладна вечер, мами и спокойни бебечета! 

Гръмотрън честита рожба! Настръхнах като четях, расвам се, че сте добре! Господ си знае работата!

браво момичета, вие сте много смели, всички! аз съм от септемврийската група, но се шмугнах при вас, да почерпя малко кураж, за което ви благодаря 

Гръмотрън    Герой си! Това за разкритието по време на контракция и на мен ми го прилагаха 2 часа барабар с пукането на мехура и напълно те разбирам! Много боли!
Нашето пъпче не съм сигурна дали падна-значи падна едно, ама много мъничко ми се видя! После имаше нещо като гной, промивах със спирт и сега няма проблем. Като идем на лекар, ще питам.
 Крисиана я слагам да спи на възглавницата ми за бременни и седи без да мърда,даже си я местя с нея напред-назад, иначе в кошарата я намирам с краката на възглавницата, краката м/у решетките да висят и всякакви пози!

Гръмотрънче, честит син! Жив и здрав да ти е!
На теб бързо възстановяване. С голямата ми дъщеря така се получи - двата вида раждане. Никак не е приятно, но всеки с късмета си. Съжалявам, че си попаднала на такива акушерки. При кого се падна?

Привет, да пиша набързо докато малечка спинка...
Гръмотрън и пухкавелка - честити ви бебенца! )
Бубс - много сладки дечица имаш 
За пъпчето - нашето падна преди два дни, т.е. на 10 ден, от болницата ми изписаха всеки ден да го третирам със спирт и Неомицин- антибактериален спрей, и досега никакви проблеми с него нямам  т
Лохии - моите също още си текат, кога по-силно, кога по-слабо, но съм много доволна от шевовете, които ми направиха в болницата - още от първия ден си сядам на д-то и никак нищо не ме боли, за  разлика от първото ми раждане, когато след като ме шиха близо месец не можех да седя нормално.
Колики - засега има , понеже виждам да се присвива и да проплаква, давам Био гая - много помага за изхождането, моята ака по 5 пъти на ден, и Коликинд - за него незнам помага ли, но бая спинка, по 2-3 часа й е едно спане, будува най- много 4 часа и пак спи. Вечер съм мнооооого доволна - винаги си прави 6 часа сън, после амка, после 2-3 часа и пак яде.
Дано сме все така и да не плаче от колики, моля се 
Инак спим или по гръб с обърната настрани главичка, или настрани. Засега още не сме ходили на контролен преглед да я видим колко наддава, на смесено хранене е , че кърмата ми не стига , за съжаление, но все ми се вярва, че може и да се регулира лактацията и да почне да й стига
Недялче - слушкам я, ама и тя ме слушка

Здравейте и честито на всички мами. Няма да изреждам,че отдавна не съм писала и ще пропусна половината. 
гръмотрън разсмя ме малко ,но е е било тежко. Важното е че сте добре и всичко е минало.
red_violet ама как така се е скъсал  и аз първия път имах болки до втория месец и накрая спряха с компреси. То и аз като се гледам хич не съм красива там долу  ама нали съм раждала и не знам от кое точно е грозното патенце 
Малкия Виктор е добре,последните дни нещо с яденето не можем да се разберем. Гладен е през 1 час и не знам той ли не се наяжда или млякото е малко.За болките в гърдите и зърната няма да ви казвам - нетърпимо е,не знам докога ще изкарам така. Нашето пъпче падна на 5-я ден,но имаше раничка,която вече почти отмина. Сестрата ми каза да му слагам едно прахче-пудра на Веледа.
  И на нас ни казаха да спим по гръб,а когато има колики да го държа на ръце по коремче не повече от 10 мин.но тук гледат децата малко по различно от БГ.
Малко и зараждането:  Сутринта към 8:30 се събудих с контракции на около 8-10 мин. Веднага се обадих на ММ да се прибира , че и баткото си бе у дома. ММ се прибра към 10 изкъпа се,после аз,като не бързахме много,никой от нас не вярваше,че ще е този ден след първата ми бременност( 3 нощи подред ходихме в болницата,аз с невероятни болки и още първата казаха ,че ще родя,но уви) . Та към 11:30 бях в болницата и ме преглеждаха. Аз поисках болкоуспокояващи и имах правото да избирам да се разхождам или да лежа и да ми бият инжекция. Естествено не издържах на болката и избрах инжекцията,настаниха ме направо в родилна зала. ММ тръгна с детето,аз останах,но този път упойката не ме хвана и контракциите си ги усещах. Към 13 часа усещах и напъните на бебо,като оревах цялата болница за още упойка,но казаха повече НЕ. Имаше една стажантка през цялото време до мен,пратиха ми я след като повърнах, горката тя - какво ли не чу,добре че не разбира български  и така в  13:54 се роди моя прекрасен Виктор.
Баткото много иска да се грижи за него,носи кърпички,памперси,хвърля пълните памперси,постоянно му тика в устата биберона  но сме и много хора у дома сега (което май ме изнервя малко)  и не усеща липса на внимание,но след 2 седмици като оредеем ще видим как ще е .
Момичета това е от мен, е то май не е никак малко. Не ми остава време да пиша,но ви чета.

Здравейте момичета и аз да се включа набързо честито Гръмотрън  ..да разскажа за моето раждане имах болки няколко дни преди термин ходих последно на консултация в понеделник и док-то ми каза да си събера багажа и да влизам в болницата за предизвикване в деня на термина без основателна причина аз отидох на 20 след един ден преносване ,приеха ме без болки всичко отшумя решиха да ме оставят за следващия ден за индукция ,на сутринта на др ден ме включиха на система започнаха леки болки който ту бяха силни ту слаби с половин сантиметър разкритие т.е нищо според док-те ...мъчиха ме 5 часа на система а бебо не тръгна спряха ми всичко и ме оставиха в стаята ...след това два дни нито системи нищо уж да изчакаме бебето само да тръгне и така 5 дни преносване и лежане в болницата и на 6-я ме включиха отново сутринта и към 11 и нещо започнаха силните болки превивах се бях направила разкритие от половин до 3 см и ми казваха че има време няма да било скоро защото съм първескина и тепърва започвали нещата и че съм щяла да родя вечерта ..и така започнах да викам да се свивам от адски болки неможех да се контролирам и им казвах че много ме боли а те рано било почти не ми обръщаха внимание свивах се ходех до wc постоянно станах и започнах да обикалям по коридорите и една док.като ме видя се развика защо върви жената и в 12 и нещо имах разкритие вече 6 и половина см ,в 13 ми изтекоха водите сами през цялото това време ме проверяваха за разкритие което беше кошмарно бебето ми се беше смъкнало в малкия таз още в първите болки и така в 15 и нещо ме качиха да ме погледнат за разкритие оказа се с пълни 10 см бяха много очудени и се започна едни страшни болки а напъни никакви напъвах се насила крещяха ми виках от болко натискаха ми корема постоянно дори скачаха отгоре ми не се получаваше и не се получаваше напъвах а според тях не съм напъвала незнаех как уплаших се започнаха да ми се карат как съм щяла да уморя бебето си мъчиха ме час и половина дори 2 оказа се че абоката ми се запушил и нито обезболяващи нито окситозина течеше за напъните имаше момент в който лежах неподвижна без напъни без болка бебето в мен и нищо напъвах насила и накрая ме цепна акушерката и извадиха бебето ...и си казах всичко мина дадоха ми го за малко....след което започнаха да се спотайват питах как е бебто добре ли е къде е не ми казаха нищо...след като ме закараха в стаята минаха няколко часа и реших да си потърся бебето да видя как е че никой нищо не ми казваше ...оказа се че от прекаленото стоене в мен и търкането в малкия таз и късата пъпна връв бебето се връщало навътре и се е родило с хематом на главата и беше уплашен и постоянно трепереше и се стряскаше от преживяното вместо да се радвам аз го гледах и плачех беше целия с абокати и някаква маска на главичката целия син ...казваха ми че всичко е наред и ше се оправи лежахме още 5 дни в болницата изписаха ни на 6-я че уж било всичко наред ...отидохме на преглед направихме изследвания оказа се че има завишени стойности 177 жълтеничка и отново вместо да си се радваме че сме вкъщи ..искат да ни вкарат в болница аз отказах допитах се и до други док уж не били толкова завишени стойностите и сега се чудя какво да правя иначе си хапваме спим г/д ходи си по нужда незнам някой имал ли е завишени стойности на жълтеничка да ме посъветва ...

puhkavelka-89 - наистина много неприятно се е получило, но все пак добре, че всичко е наред Баткото беше с жълтеница. От изследванията мисля, че общ билирубин беше показателен - при него е бил 240 на 5я ден - не са му правили нищо в болницата (беше на АБ заради друго), а аз не съм му давала глюкоза след това, защото реших чр кърменето е по-добре от глюкоза. Отмина си сама след някоя и друга седмица.
Сега малкия също имаше, но била лека. Изследвания няма, така че нямам стойности.
Просто са по-сънливи и трябва понякога ние да ги будим за хранене. Доколокото съм чела се изчиства от пишото и акото, така че като си хапва добре ще се оправят нещата

Пухкавелке,

Разплаках се, като прочетох разказа ти. Аз, именно поради тези опасения, избрах секцио...

Здравейте мамчета!   
Не знам още дали има чакащи големия ден, ако има успех ! На всички останали , които вече са с малките пухчета честито и тук, живи и здрави и много щастливи! Следя ви във ФБ, че от тела не мога тук..
Пухкавелке ,и аз се разплаках като прочетох историята ти.. Дано забравиш бързо преживяното и се насладиш на малкия шушон пълноценно

Да се похваля аз и тук! На 27.08. в 18:48ч. се роди моята принцеса Деница, 3550гр. и 50см.
Раждането продължи доста дълго. Бяха ме приели за наблюдение на 25.08. и нямах нито контракции , нито нищо. На 26.08. ме провериха за разкритие. Бях с 2,5см и ми казаха, че ако не родя до другия ден ме слагат на система. Е,не родих и на 27.08. в 9:10 ме сложиха на система. Бях си със същото разкритие. По обяд имах 4см разкритие и ми спукаха водите. Продължавах да нямам контракции до към 16 и нещо часа.. След това започнаха доста болезнени и на често контракции като пред цикъл и някак ги понасях добре, тъй като цикъла ми е винаги с такива (е, не толкова болезнени, но се понасяха..) Броях си на ум на всяка контракция и така може би към 5 и нещо вече не издържах от болка. Проверяваха ме пак за разкритие на няколко пъти и все било рано за напъване. Накрая когато ме провериха казаха че имало напредък, аз вече имах напъни и ме сложиха на магарето. Биха ми упойка някаква, не беше епидурална, а отдолу ми я сложиха и усещах само напъните без контракциите. И така с 4 напъна излезе Дени за съжаление ме цепнаха, тъй като беше голяма за мен и така получих малко шев и кройка. Мога да кажа, че съм страшно доволна от отношението на лекарите и акушерките в Майчин дом, а не съм била с избор на екип. Всички бяха много мили и си свършиха работата както трябва.
Премериха и претеглиха принцесата и ми я дадоха. Тя веднага засука и сега сме само на кърма. Ядем с голям апетит.


Хубав ден на всички и много весели емоции!   

Здравейте и от мен. Пъпчето още не ние паднало мажа със спирт, слагам и пудра. Нещо от долу сълзи, мръсна кръв. Преди ми предписа спрей, но не мога да го намеря.
Колики май ни мъчат по често. Не плаче, но хленчи, ритка нервно и се мръщи преди да трътне. Капки още не давам само боринка. Кърмин се успешно на поискване. Иначе и на мен времето не ми стига да си свърша домакинска работа. Иначе хормоните май ми се наместват- не рева всеки ден. Иначе така ми се пуши и ми се пие кафе, ама няма. Когато сме навън спинка и по 4 часа. Жълтеницата почти я прекарах ме- давах й глюкоза и не си е намалявала апетита. Оле олях се.

Йоанка,аз пия по едно кафенце след като я накърмя,мисля че не пречи чак толкова. Цигарите все още не ме съблазняват.

И нашия пъп не е паднал, а сме и с медицински конец. Вече като го видя и подивявам  Не можем да я изкъпем като хората   

puhkavelka-89, Kioku - да са ви живи и здрави рожбите! Трудното вече да е зад гърба и само радостни моменти да ви чакат!

Момичета, пишете как е минало празнуването на вашите 40 дни - какво сте взимали, какви обичаи сте спазвали...