Песен за огън и лед 21 There is a tool for every task, and a task for every tool

ИТ
Глава – Едард
Лиана бе едва шестнадесетгодишна, все още почти дете и с ненадмината хубост. Нед я беше обичал с цялото си сърце. Робърт я бе обичал още повече. Щеше да бъде неговата съпруга.
— По-хубава беше от това — отрони след дълга пауза кралят. Очите му се плъзнаха по лицето на Лиана, сякаш можеше да я съживи с волята си. Накрая се изправи тромаво. — Ах, проклятие, Нед, точно в такова ли място трябваше да я погребеш? — Гласът му прозвуча дрезгав от старата рана. — Тя заслужаваше повече от този мрак…
— Тя е от Старк на Зимен хребет — отвърна тихо Нед. — Мястото й е тук.
— Трябваше да е на някой хълм, под плодно дърво. Със слънцето и облаците над нея. И дъждът да я къпе.
— Бях с нея, когато умря — припомни Нед на краля. — Искаше да я върна у дома, за да почива до Брандън и татко.
Понякога все още я чуваше. „Обещай ми“, беше изплакала в онази стая с мирис на кръв и рози. „Обещай ми, Нед.“ Треската й бе отнела силата и гласът й излизаше почти в шепот, но когато той и даде думата си, страхът изчезна от очите й. Нед още помнеше как му се беше усмихнала, как пръстите й бяха стиснали здраво неговите в мига, когато се предаде на смъртта. Листата на розата, които се изсипаха от дланта й, бяха мъртви и черни. След това не помнеше нищо. Бяха го намерили все още да държи тялото й, онемял от скръб. Дребничкият Хоуланд Тръстиката, родом от крайморските блата, бе издърпал ръката й от неговата.
— Нося й цветя, когато мога — промълви той. — Лиана… обичаше цветята.
Кралят я докосна по бузата. Пръстите му погалиха студения камък нежно, все едно бе жива плът.
— Заклех се да убия Регар за това, което направи с нея.
— И го уби — напомни му Нед.
— Но само веднъж — отвърна Робърт с горчивина.
…
— Ела на юг с мен и аз ще те науча отново да се смееш — обеща кралят. — Ти ми помогна да спечеля проклетия трон, сега ми помогни да го удържа. Обречени сме да управляваме заедно. Ако Лиана беше жива, щяхме да сме братя, свързани кръвно и с обич. Е, и сега не е късно. Аз имам син. Ти имаш дъщеря. Моят Джоф и твоята Санса ще свържат домовете ни, както можехме да го направим с Лиана.
Това предложение наистина го изненада.
— Санса е само на единадесет.
…
Глава – Бран
— Ох, не отричам, че е верен на Робърт, това е очевидно. Но какво ще стане, когато Робърт умре и Джоф вземе трона? А колкото по-скоро стане това, толкова по-сигурни ще сме всички ние. С всеки ден мъжът ми става все по-неспокоен. Като дойде и Старк до него, ще стане още по-лошо. Все още обича онази негова сестра — малката, блудкава, мъртвата на шестнайсет години. Колко ще мине, докато реши да ме изостави заради някоя нова Лиана?
…
Глава Едард
Нед не се престори на изненадан. Омразата на Робърт към Таргариен граничеше с лудост. Още помнеше гневните думи, които си бяха разменили, когато Тивин Ланистър поднесе на Робърт труповете на жената на Регар и децата им като знак за своята вярност. Нед го бе нарекъл убийство; Робърт го нарече война. Когато той възрази, че невръстните принц и принцеса са още бебета, новият крал отвърна: „Аз не виждам бебета. Само драконови изчадия.“ Дори Джон Арин се оказа безсилен да укроти тази буря. Същия ден Едард Старк беше напуснал, обзет от леден гняв, за да довърши сам последните битки във войната на юг. Друга една смърт ги помири. Смъртта на Лиана и общата им скръб.
…
— Другите да я вземат твоята чест! — прокле Робърт. — Какво ти разбира един Таргариен от чест? Слез в криптата си и питай Лиана за драконовата чест!
— Ти отмъсти за Лиана при Тризъбеца — каза Нед и спря до краля си. „Обещай ми, Нед“, бе прошепнала тя.
— Но това не я върна. — Робърт извърна очи надалече към сивата шир.
…
Глава Едард
Още кънтяха в ушите му молбите на Санса, както Лиана се беше молила толкова отдавна.
…
Глава Аря
— А, той и име си има? — Баща й въздъхна. — Ех, Аря. Много необузданост има в теб, детето ми. Вълчата кръв, така го наричаше баща ми. Лиана притежаваше малко от него, а брат ми Брандън — доста повече. И това ги вкара и двамата рано в гроба. — Аря долови тъгата в гласа му. Рядко й беше споменавал за баща си, както и за своите сестра и брат, загинали преди тя да се роди. — Лиана можеше да носи меч, ако лорд татко ми й беше позволил. Понякога ми напомняш за нея. Дори приличаш на нея.
— Лиана е била красива — каза Аря стъписана. Всички го твърдяха. Никой досега не й беше казвал, че приличала на нея.
— Беше — съгласи се Едард Старк. — Красива и опърничава, и загина преждевременно. — Той вдигна меча и го протегна между двамата. — Аря, какво мислиш да направиш с този… с Игла? Кого се надяваш да съсечеш? Сестра си? Септа Мордейн? Знаеш ли първото правило в боя с мечове?
…
Глава Едард
Вътре имаше изящна статуетка, боядисана в ярките мирски цветове — миниатюра на младо момиче с очи на кошута и водопад от меко кестенява коса. Ренли много настойчиво искаше да разбере дали момичето му напомня за някого и след като Нед му отвърна със свиване на раменете, като че ли се разочарова. После му призна, че била Марджери, сестрата на Лорас Тирел, но според някои много приличала на Лиана.
— Не — бе му отговорил замислено Нед.
Възможно ли бе лорд Ренли, който толкова приличаше на младия Робърт, да изпитва страст към някакво момиче, въобразявайки си, че е младата Лиана? Струваше му се крайно извратено.
(за сравнението между статуетката-Мардж и Лиана изобщо не си спомнях)
…
Глава Едард
— Тая жена се опита да ми забрани да участвам в боя. Сега се цупи в замъка, проклетницата. Сестра ти никога нямаше да ме посрами така.
— Не си познавал Лиана като мен, Робърт — каза му Нед. — Ти виждаше в нея само красотата, но не и желязото под нея. Щеше да ти каже, че нямаш работа в схватката.
…
Нямах никакво желание да се женя, след като ми отнеха Лиана, но Джон каза, че властта се нуждае от наследник.
….
Глава Едард
— Робърт няма да се задържи в една постеля — казала му бе Лиана в Зимен хребет в нощта, когато баща им обеща ръката й на младия лорд на Бурен край. — Разбрах, че някакво момиче в Долината му родило дете. — Нед беше държал Мия в ръцете си. Не можеше да отрече съществуването й, нито да лъже сестра си, но я беше уверил, че това, което е правил Робърт преди годежа, е без значение, че е добър и верен мъж, който ще я обича с цялото си сърце. Лиана само се усмихна: — Любовта е сила, скъпи ми Нед, но не може да промени мъжкия нрав.
…
Това беше проклятието му. Робърт можеше да ти се закълне във вечна обич и да го забрави до вечерта, но Нед Старк държеше на думата си. Спомни си за обещанията, които бе дал на умиращата Лиана, и за цената, която трябваше да плати, за да ги спази.
…
Глава едард
Сънуваше стар сън — за трима рицари в бели плащове, за отдавна срутена кула и за Лиана в плувналото в кръв ложе.
…
И докато се сблъскваше с двата пороя от стомана и сянка, чу писъка на Лиана.
— Едард! — извика тя. Вихър от розови листенца повя от прошарените с кръв небеса, сини като очи на смъртта.
— Лорд Едард! — извика отново Лиана.
— Обещавам — прошепна той. — Лия, обещавам…
…
 Аз го убих, Нед, аз забих шипа през черната му броня и черното му сърце и той издъхна в нозете ми. От това направиха песни. Но въпреки това победи той. Сега той има Лиана, а аз — нея. — И пресуши чашата.
…
Глава Едард
— В нощта на нашето венчило, първия път, когато легнахме в едно ложе, той ме назова с името на сестра ти. Беше върху мен, в мен, вонеше на бъчва и шепнеше „Лиана“.
Нед Старк помисли за повехнали рози и за миг му се доплака.
…
Глава Едард
Най-сетне стигна до гробницата, в която спеше баща му с Брандън и Лиана до него. „Обещай ми, Нед“, прошепна статуята на Лиана, Носеше гирлянд от повяхнали сини рози, а от очите й капеше кръв.
…
— Поднеси глигана на погребалния ми пир. С ябълка в устата, кожицата му да е хрупкава. Изяжте го копелето. Да не ти пука, и да се задавите с него. Обещай ми, Нед.
— Обещавам. — „Обещай ми, Нед“, отекна гласът на Лиана.
…
— Добре — каза той с усмивка. — Ще предам на Лиана обичта ти, Нед. Грижи се вместо мен за децата ми.
Думите срязаха Нед през корема като нож. За миг се обърка. Не можеше да се принуди да излъже. Но после си спомни за копелетата — малката Барра на гърдата на майка си, Мия в Долината, Джендри в неговата ковачница и всички други.
Глава Едард
Нед си спомни мига, когато всички усмивки замръзнаха, когато принц Регар Таргариен пришпори коня покрай собствената си съпруга, принцесата на Дорн Елия Мартел, за да положи венеца на дамата на красотата в скута на Лиана. Все още го виждаше: венец от зимни рози, сини и покрити със скреж.
Нед Старк пресегна и сграбчи цветната корона, но под светлосините цветенца се криеха тръни. Усети как те се забиха в кожата му, остри и жестоки, видя как капките кръв бавно потекоха по пръстите му и се събуди разтреперан в тъмното.
„Обещай ми, Нед“, бе прошепнала сестра му в кървавата си постеля. Тя бе обичала мириса на зимните рози.
Глава Бран
 — Вече бяха почти в края и Бран го обзе тъга. — А това е моят дядо, лорд Рикард, когото обезглавил Лудият крал Ерис, с дъщеря му Лиана и сина му Брандън от двете му страни. Не са имали право на статуи, те са само за владетелите и рицарите, но татко толкова ги обичал, че заповядал да ги направят.
— Момата си я бива — закима Оша.
— Робърт бил сгоден за нея, но принц Регар я отвлякъл и насилил — обясни Бран. — Робърт повел война да си я върне. Убил Регар при Тризъбеца с чука си, но Лиана умряла и той така и не си я върнал.

ВМ
Глава Аря
—   Яздите като същински северняк, милейди — каза Харвин, след като я спря. — Леля ви беше същата. Лейди Лиана. Но не забравяйте, баща ми беше надзорник на конницата.
…
Глава Денерис
—   Но това е бил турнирът, когато той е короновал Лиана Старк за кралица на любовта и красотата! — каза Дани. — Принцеса Елия е била там, неговата жена, но брат ми е дал короната на момичето на Старк, а по-късно я отвлякъл от годеника й. Как е могъл да направи това? Толкова зле ли се е държала с него дорнската жена?
ТД
Епилог
Лиана Старк. Северното момиче имаше дива красота, помнеше той, макар че колкото и ярко да гори една факла, не може да се сравни с изгряващото слънце.

— И никога ли не ти е пяла песента за зимната роза?
— Не познавам майка си. Нито такава песен.
— Биел Барда я е съчинил — каза Игрит. — Преди много време той бил крал отвъд Вала. Целият свободен народ знае песните му, но вие на юг сигурно не ги пеете.
— Зимен хребет не е на юг — възрази Джон.
— На юг е. Всичко под Вала е на юг от нас.
Никога не бе разсъждавал по този начин.
— Предполагам зависи откъде го гледаш.
— Да — съгласи се Игрит. — Винаги е така.
— Разкажи ми — подкани я Джон. Щяха да минат часове, докато Корин стигне дотук, а разказът й поне щеше да го държи буден. — Искам да чуя тази твоя история.
— Може да не ти хареса.
— Нищо, искам да я чуя.
— Каква храбра черна врана — подигра му се тя. — Е, добре. Много преди да стане крал на свободния народ, Биел бил велик разбойник.
Каменната змия изсумтя.
— Убиец, крадец, изнасилвач — това искаш да кажеш.
— И това зависи откъде го гледаш — каза Игрит. — Старк на Зимен хребет искал главата на Биел, но така и не можел да го хване, а вкусът на поражението го задавял. Един ден в горчивината си той нарекъл Биел страхливец, който ограбва само слабите. Когато Биел чул това, се зарекъл да даде урок на владетеля. Прехвърлил се през Вала, спуснал се на юг по кралския път и една зимна нощ влязъл в Зимен хребет с лютня в ръка, като се нарекъл с името Скигерик от Скагос. „Скигерик“ означава „измамник“ на Древния език, който говорели Първите хора и който великаните говорят и до днес.
— На север или на юг, певците винаги ги посрещат с радост, така че Биел ял на трапезата на самия лорд Старк и свирел на седящия във високия си стол лорд, докато не изтекла половината нощ — продължи тя. — Свирел той старите песни, а и нови, които бил съчинил, и свирел и пеел толкова добре, че когато свършил, лордът му предложил да назове своята награда.
— Искам само едно цвете — отвърнал Биел, — най-хубавото цвете, което цъфти в градините на Зимен хребет.
— Случило се така, че точно тогава разцъфвали зимните рози, а няма по-рядко, нито по-ценно цвете от това. Затова Старк изпратил цветаря си в стъклените градини и заповядал да му откъснат най-красивата зимна роза, за да плати на певеца. Речено — сторено. Но на заранта певецът го нямало… а също и девицата дъщеря на лорд Брандън. Леглото й намерили празно, а на възглавницата на мястото на главата й Биел бил оставил светлосинята роза.
Джон никога не беше чувал тази история.
— Кой Брандън трябва да е това? Брандън Строителя е живял във Века на Героите, хиляди години преди Биел. Имало е един Брандън Подпалвача и баща му, Брандън Корабостроителя преди него, но…
— Това бил Брандън Лишения от дъщеря — прекъсна го рязко Игрит. — Ти ще слушаш ли приказката, или не?
Той се навъси.
— Продължавай.
— Лорд Брандън нямал други деца. По негова молба черните врани се спуснали от замъците си, стотици и стотици, но никъде не намерили и следа както от Биел, така и от девицата. Търсили ги почти цяла година, докато накрая лордът не се поболял. Вече изглеждало, че идва край на родословието на Старките. Но една нощ, докато лежал и чакал смъртта си, лорд Бран чул бебешки плач. Тръгнал към звука и намерил дъщеря си в спалнята й, заспала и с бебе до гърдите й.
— Биел я върнал?
— Не. Те през цялото време били в Зимен хребет, само че се скрили при мъртвите под замъка. Девицата толкова обикнала Биел, че му родила син, казва песента… макар че да си кажем честно, в песните, дето той е съчинил, всички девици обикват Биел. Все едно, сигурното е, че Биел оставил дете в отплата за розата, която откъснал неканен, и че момчето пораснало и станало следващия лорд Старк. Та така… ти носиш кръвта на Биел, както и аз.
— Това никога не е било — каза Джон.
Тя сви рамене.
— Било, не било… Но песента е хубава. Майка ми я пееше често. Тя също беше жена, Джон Сняг. Като твоята. — Тя потърка гърлото си, където я беше порязала камата му. — Песента свършва с намирането на бебето, но историята има по-тъжен край. Трийсет години по-късно, когато Биел вече бил кралят отвъд Вала и повел свободния народ на юг, тъкмо младият лорд Старк го срещнал при Замръзналия брод… и го убил, защото Биел не поискал да пострада синът му, когато се сблъскали мечовете им.
— И синът убил баща си — каза Джон.
— Тъй — кимна тя. — Но боговете не обичат родоубийците, дори когато убият, без да знаят. Когато лорд Старк се върнал от битката и майка му видяла главата на Биел забучена на копието му, в скръбта си се хвърлила от една кула. Синът й не я надживял дълго. Един от васалните му лордове му одрал кожата и я носел като плащ.