От жегата направо в студа
, игра си с децата през цялото време и много се радваше на всички. Абе друго си е да не си вкъщи 
Като питах може ли на 4 часа...И сега по-скоро ще ме притиснат със стартовата дата, уж за октомври говорехме, но мога до ноември да го избутам. По принцип има как да се измъкна, като кажа, че свеки не са я пуснали от работа (което донякъде е факт, още не е ясно доколко ще е свободна). Но ще е малко несериозно от моя страна и освен това много ми харесва мисълта на 4 часа. А ако сега не започна, догодина лятото вече ще настояват за пълни 8 часа и ще ми е труден преходът...Блазни ме идеята да започна сега на 4 часа и да се опитам до над 2г да остана така, ако мога до 2.5 примерно. та това ми е в главата...Много исках да започна на половин ден, беше ми мечта, която не вярвах да стане (досега не е имало такъв случай при нас). И сега като може да стане ме хвана страх и колебания...
още повече, че ще си на половин ден, а половин ден отлита като миг. Аз докато се обърна на работа и вече е обяд. Дреб ще е с баба си, така че няма да се притесняваш, че е с чужди хора и не знаеш какво му е. И на мен накрая вече не ми се ходеше на работа, но - друго си е. 

моето момче хвана епруветката - демек ще го правим и него химик, като мама. Много беше сладко и готино, защото застана пред масичката с предмети и почна едно чудене, какво да хване, оглеждане
не беше спонтанно решение
Аз съм адски уморена, защото много се бях пренавила за това събитие и бях лъснала цялата къща, плюс две погачи правих, една за търкаляне с квас, по-малка и една голяма погача. Сън не спах да ги мисля ще ми се получат ли, че не меся всеки ден. Много хубаво се получиха и много красиви, апликирах крачета отгоре. И баница изпекох и вече останалото беше купешко. В 6 сутринта ги почнах, че в 11 беше събитието. Днес сякаш усетих цялата умора която ми се събра или по-скоро напрежението. Празниците най-после минаха и няма скоро какво да му се празнува. Искам да минават и тези сополи, че да го водя за кръв и урина и на ваксина. 
, май и номер 8 е на път. Обаче ако не мрънка е много забавен. От няколко дни се научи (аз го научих де) да ни храни с каквото намери - и по цял ден ми тъпче в устата солети, хляб или шишето си с вода
Пляска си с ръце, щрака с пръсти, къса салфетки - може би за прощъпулника ще трябва да му сложа и микрофон
По цял ден ме преследва из къщи и ми виси по крачолите радостен - скача и ми се смее и хапе и крещи от кеф
Голяма забава е. Обаче се и заиграва повече сам, разбира се рядко с играчки, но все пак. Последната мода е да носи разни неща в коша за пране. Преди малко докато търсех там капачката на шишето му, намерих вътре един войник, мишката на компа, магнит от хладилника и едно мече
Мисля обаче да почна малко по-редовни занимания с мен - книжки, животни да учим, фигурки, че сега на морето имаше едно момиченце колкото него, което знаеше всички животни как правят, казваше, че майка и е нейна, че прави бели и други такива интересни неща. Верно, че момичетата уж по-рано правят всичко, ама чак пък толкова
Абе - първия учебен ден мина, мисля да започваме обучението 

Споделям ако някой е пропуснал офертата.
.ОПрепоръчани теми