Честит рожден ден, Августинчета диви, бъдете здрави и щастливи!

охх, нямам време да се включа, липсвате ми, вече и да ви чета не успявам  И все искам да питам нещо важно и докато смогна, то отминало...

Накратко- първо оплак, все така не спим, започва да търся грешки у себе си. Зъби няма, може би след първите сополи преди 3-4 седмици за да се успокоим започнах да давам често АМ нощем и да го взимам при мен...И сега се буди и иска едно от двете непременно, поне по 2-3 пъти на нощ. Нещо ми е трудно да налагам възпитателните методи да не го вадя от кошарата, само да го сложа да легне, той реве, та се дере и как да не го успокоя...Струва ми се, че на човешко лего дори сам спи по-добре. Май не са удобни тези смотани легла с шкафчета...Вчера легнах при него в кошарата и въпреки че уж е спряна от люлеене, като се въртя усещам леко движение и ми се завива свят...Но пък в същото легло спа по цяла нощ близо 1 седмица, та може и да не е от това.

Исках да питам за говоренето, даже ако може да сложи някой една анкета, че напоследък повече от телефонс влизам. Нещо с опции момче, момиче, под 10 думи, над 10. Да видим дали е вярно че момиченцата проговарят по-бързо..Аз така се гордеех с нашите осъзнати "бау бау", "бу" и "ам ам", които дърдори при всяка възможност и после срещнах момиченце 1 месец по-голямо, което си казва името и още доста неща. А моят много се гордее, че "говори", упражнява се дори нощем и навън повтаря на всяка кола и всяко животно, но отказва да научи нови думи.

И трето за ваксината против шарки с гадните странични ефекти- слагахте ли и има ли наистина проблеми с нея? Иска ми се да я отложа с още месец, и  без това и двамата от месец редуваме сополи и настинки.

Ох,за говоренето и аз не знам вече -знае си само неговото "баба",сега почна и "дядя" и рядко "тата".Преди като плачеше много викаше "мама",сега спря от месеци не съм го чувала.Но пък виждам,че ме разбира-клати главата за "не",като кажа да ядем отива сам до столчето,казвам му да ми носи неща от другата стая-чорапи,топки и се справя.Ние пък имаме едно съседче  момиченце на 11м.-знае всички животни как правят,кои са мама тати баба,нарича ги по име,показва как плачат бебетата,как рпави мигача-скляпа с очи  и всякакви такива.Но си е до дете според мен.Педи каза,че имало ит акива деца до две години и половина не говорили.Иска ми се и на мен повече да се разбираме.

И все като му кажа "кажи еди какво си " и той едно силно 'БАБА",все едно ми се кара,че само това ще си казва и да не го занимавам.Сега поне почна на бебешки да си наваля някакви неща,та да се надяваме,че говореното предстои

И ние сме много зле с говоренето.....направо си е едно нищо....ам-ам, ма-ма и ба-ба, но май само ам-ам си е по предназначение, другите си ги дардори ей така безразборно без да ме гледа мен, като казва ма-ма и съвсем пък баба си, тя я няма като ба-бака. Бе здраве да е Колкото толкова.....горе долу на кравата му-каме ама е слаба работа, опитвам се да го науча и на други животни ама май на всички Мммммммммм казваме Та явно момчетата са си яко назад Е не всички де,,,,,моя е

Уффф аз правя втори опит да посетим Велинград, Запазих три дни за края на месеца, че нали края на Април бяхме и Боян се разболя, та мога да кажа с ръка на сърцето, че въобще не съм била сигурно ще е лудница ама няма как.

Нощта беше тежка и дадох половин доза Нурофен. Зъб няма.......хленчи, реве, тръшка се и не може да заспи, а му се спи и накрая дадох просто, защото явно нещо го боли. Единственото друго за което се съмнявам е супата от тиквички която яде......вече не им е сезон и си признавам, че не се постарах да им приложа процедури по намаляване на нитратите, та се чудя дали не го боли корема от тях.....ама по-скоро са си зъбите. Имам още една такава супа замразена във фризера и ще обърна специално внимание.

Поръчах си ваучер за фотокнига, утре мисля да ходя да нося снимките, дано стане хубава, ще я давам те да ми я правят, че нямам нерви и време да ровя из тяхните софтуери и са се мъча. Ако беше по-малка добре, но давам 190 снимки

Хубав ден

Ние пък в събота ще ходим на фотосесия, благотворително, само 10-тина снимки, но все пак професионални. И уж трябва в Борисовата, ама като гледам прогнозата ...  , май ще е с гумените ботуши 
За говоренето - ми той цял ден говори, буквално цял ден, обаче нищо не разбирам. От скоро осъзнава тати и мама, ало също, обаче останалото е дърдорене. Иначе ме гледа като говори, и някак си с интонация го прави - например като въпрос, или като каране  та изглежда все едно наисгина се говорим. А, и също казва дата за вода, тата за врата и коти и котка - по предназначение 
За всички животни цъка като кон, въпреки че от месеци ги повтарям. Обаче пък се катери навсякъде - шкафове, легла, и сгава отгопе прав и крещи 
Та според мен сега им е период за физическо развитие, не толкова за умствено  или поне второто е по-слабо изразено.
Сложихме ваксината за шарките, без плач, дано няма последствия - за какво трябва да следя всъщност? 

Охоу, като ви чета,  че то ние сме си още бебе дори и визуално. Много малко неща прави и почти не говори,  но поне разбира. И команди изпълнява. Абе ще порастнат децата,  кой по-бързо,  кой по-бавно.  Едни правят едно,  други друго и така.
От две вечери и при нас съня стана неспокоен,  отдавам го на зъби,  но пък апетита му за сега не се е изгубил.  Дано бързо да избият,  досега не сме имали проблеми като са избивали нови.
Хайде,  отивам да храня и да излизаме,  че от утре май ще се позастояваме повечко вкъщи.

И дребния почти не говори, но разбира команди и предложения иначе говоренето му е ам-ам или вариации(анн-аннн, мамм-мамм) за ядене, и то като го питам има ли ам-ам. На колите играчки им вика ъммм, като бръм. Каза ми на мен мама, но само веднъж. Иначе та-та, ба-ба и да-да, ама тях си ги плещи на общо основание. И разбира се Ъъъ! Като това може да значи всичко.

Поредния вирус пак ме свали и мен, за щастие този път не ми се наложи да пия антибиотик. Направо ми е писнало вече, няма ли да се приключва тази адаптация и тези зъби, постоянно сме болни и двамата, че даже и тримата понякога.

Беба не говори много....като се ядоса ни реди яко обаче, на чист бебешки. Иначе се мъчи да каже бау бау на кучета вече няколко пъти. Мн я в влекат кучетата. Казва мама, тата и баба. Още не мога да разбера доколко е осъзнато. Команди никакви не изпълнява....сигурна съм, че е на пук. Мн добре разбира всичко, но прави неща и казва познатите й думички само ако иска. Опъко хлапе ще излезе, че няма на кой да се метне
Обича да разглежда книжки с картинки - сочи ги една по една и вика "ъ". Кога това "ъ" ще стане словосъчетание не е ясно. Аз не съм виждала с очите си толкова малко дете да говори толкова мн неща както пише по-горе....всичките са на ъ-ъ-ъ и някакви подобия на думи или съвсем кратки, минимален на брой думички.

Е как никакви команди! Като кажеш например "хайде да идем еди-къде си" или "къде е еди-коя си играчка" или "кой си идва" не реагипа ли? То е ясно, че команди е много широк термин в нашия случай

За спането щях да кажа - дреб пак не иска да си заспива в леглото, така че го мятам в количката. Като се събуди през нощта пак в количката, понякога давам и мляко ако ми изглежда гладен. Миналата седмица като беше с разстройство и не ядеше през деня ми се будеше минимум по три пъти за ядене, сега обаче си хапва добре и не се буди за ядене. Но пък се буди по други причини, понякога сънува кошмари, понякога му е топло, а веднъж и му беше студено, не бях уцелила температурата на климатика - тогава го слагам в количката и ако заспи бързо го прехвърлям в леглото, ако не го оставям и си лягам и аз. Пипи, количката не е ли вариант при вас?

Асти, весело изкарване! И аз обмислям да скочим пак до там

Едно наборче на синът ми, момиченце, тогава на 1г. и2мес. казваше изречения, с по 3 думи. Помня как бяхме цяла компания мами в двора на училището и тя си седи в количката и каза"Една торба лети " и сочи нагоре и наистина една торбичка се носеше високо  . Ветровито беше. Тогава мамата ме успокояваше, че моят син ходел а тя още не може  
На една приятелка момата , пак на тази възраст пееше "хей ръчички". Синковецът беше с 1г. по-голям и с речник от 10-20 думи. Аз съм си луда и го водих на доктор. Изписа му лек. Аз не го дадох. След известно време го молех да мълчи за минутка поне  
Нашата госпожица е от приказливите, но тя си е маймунка и не се учудвам. А и има батко, това също е фактор   Каза" бате", "Теди", "тате", "баба","ам" , " фиба", "муха", "фът" -на гълъбите, "ва"- на вода. Казва как правят куче, пате, конче, магаре, прасчо, кравичката. Любими са ѝ песнички игри като -"фър , фър, Ганке" и "хей ръчички".Всичко това прави и казва от 2мес., не от скоро. Разбира всичко и изпълнява прости команди- 'Сложи прасчо в количката да се вози", "Донеси четката да те среша", "Дай на мама...нещо си", "Занеси на бати топката"
Тези дни нова мода- слага капки за нос на плюшките. Познайте защо? И ние в отбора на хремавите. Баткото беше с течащ нос 1 ден и му мина. При нея от зъб ли е или лепна от него?...
desimira в Пловдив се връщаме  
Много ми се искаше среща, но като гледам доста сме болните   Бързо да оздравяват всички!

Дани, то дали ще е в количка, или да го гушна в леглото при мен е все едно, въпросът е да спре да се буди по няколко пъти, ама..каквото такова. Не мога да се сетя как го приспивах в дните, когато спеше по цяла нощ, за да разбера в това ли е грекшата. Сега се опитвам да не му давам млякото в кошарата, за да не го свързва директно със заспиване. Опитвам се да въведа ритуал вечеря, миене на зъби, обличане на пижама/памперс/ къпане (не всички дни), пиене на мляко вече в неговата стая, четене на книжка пак там и заспиване в кошарата. Но последният етап издиша- иска да спи гушнат до мен на леглото или с мляко...

За командите и той изпълняба и ме удивлява колко разбира. Днес случайно открих, че знае "вън" и "разходка", защото по навик казах "хайде навън" и той се затича към входната врата и започна да бута ключовете. После ми донесе обувките си. Абе разкошен е, ако става неговото, разбира се )

Друго смешно, което прави- носи ми конкретна книжка и сочи ябълката в бодлите на един таралеж и вика "ъ" и сочи в обратна посока. Аз не реагирам, при което той става, отива до бар плота (отгоре държим купа с плодове), започва да сочи към плодовете и вече ядосано вика "аааа"- тъпа мама, детето иска ябълка и ми показва на книжкатам, а аз не му давам 

"Бау" на нас май ни е първа дума, от преди годинката, но си имаме вкъщи Бау и нямаше как ) Май първо беше "ау ау" и отскоро слага "б" понякога. Мама и тати не казва "Бу" и Бау само, хич не ни тачи това дете.

Има ли други, които не седят в люлка и пързалка? Не мога ад го науча, че се люлее седнал и се пързаля пак така. на люлката става прав и се катери, на пързалка се спуска легнал или пак се катери...Как може и за 10 секунди да не мога да го накарам ад седи Други на неговата възраст ги люлеят по 10-15 минути и повече и не помръдват. А да, и навън изобщо не се сеща за мен, ходи си на стотици метри разстояние, изобщо не се навърта около другите деца или мен и все го гоня и връщам към количката ни, той пищи...цирк пълен.

За ръка дават ли да ги водите? Че и там имаме проблем, бута ни и иска сам и никога в желаната посока. Ще си ходим с количка до 3 годишни (ако имаме солети, че иначе не винаги седи и там)

Похвало-оплаках се )

Ръката ми я търси само когато иска да прескочи някой бордюр и за нищо друго. Ако има наоколо пейка за която да се хване, че да го прескочи и за това не му трябвам. Тича и не поглежда даже къде съм, идвам ли след него и като се отдалечим много от количката сме същата драма, вземам го на ръце и се почват писъци. Искам да сме без количка, че да мога да ходя след него и да не го ограничавам, но абсурд да успея да стигна до кухнята после така. Иначе се люля, това му е някаква хипер страст. Пусна ли го на площадка с люлка веднага се насочва към нея и не мога да го отлепя. Поне не реве после като го сваля, но пък често пак се връща към нея. За пързалка едва онзи ден я откри някак, но аз му държа ръчичките докато се спуска. И преди го бях пускала, но не отразяваше. Не го пускам съвсем сам и само да го чакам на края, а си му държа ръчичките докато се спуска. Та онзи ден взе, че му хареса и ме дърпаше постоянно за ръка да повтаряме и дето се вика пишман станах че го открехнах, защото все трябваше да го вдигам и спускам.
Иначе друга мания сега ни е да галим по главите всички на площадката. Мисля, че това идва от галенето на котката вкъщи. Често обаче го обръща на шамари по главата и трябва да се извинявам Все по-добър става де, всеки ден се упражнява върху котето, че тя горката има свръх търпимост Гушка я, бута и лапите, опашката, бърка и в ушите. Само веднъж прекали и беше наказан с одраскване и то хитрушата издебна, че не бяхме с него (май това беше единствения път в който го изтървах да я тормози без да съм до него) и веднага го ошамари, имаше малко рев, но след 5 секунди пак тичаше след нея.

За говореното също мисля, че има голям фактор дали са втори деца. Няма как едно по-голямо бърбориво дете да не оказва влияние върху по-малкото. Определено не мога да му бръщолевя толкова, колкото ако имаше и друг пумпал наоколо.

Е, Дани, тези неща ги прави в повечето случаи. Сега като се размисля, като й кажа гали мама, ме гали. Но да й кажа иди ми дай топката и тя да е в другата стая и да го направи не. Ако й е в ръцете и й кажа дай - дава. Ако й кажа хайде да идем при влакчето, което е стикер на стената в нейната бъдеща все още стая, тръгва. Но по-сложни неща не. Не мога да си представя, че ще й кажа хайде да сложим куклата в количката и тя да го направи. Иначе имаме една книжка с животните и копчета със звуците, които издават. Като й кажа къде е кучето го сочи и после натиска съответното копче за кучешки лай. Според мен детето разбира и това е най-важното.
За ръка ходи, ходи и с колани, че прави понякога едни няма такива движения. Всякак се придвижва.
Уникално е всяко едно дете, всичко с времето си

Ние докато се наканим да се запознаем по съседски и вие изчезвате. 

Хм, това дали не съм го писала аз?!  Успокоителното е, че не сме само ние, но пък моето е женско, очаква се да е по-кротко, уж...  В неделя бяхме в Борисовата градина. Там има бебешки катерушки-пързалки. Като се засили на бегом по тунелчето и директно с главата надолу по пързалката. Хванах я за глезена в последния сантиметър, преди да се размаже долу. Направо бях като за клипче. Миа откакто проходи и въобще разбра, че може да стои права, вече не седи на дупето си да си играе. Цял ден обикаля. Днес  разбра как се отварят чекмеджетата в стаите на братята си и вадеше всичко от тях. А пък аз махнах дръжките, като си мислех, че това ще я затрудни.
На люлка седи около минута и тръгва да слиза. Но пък вече на всички площадки вика люш-люш (само с интонация, да не си помислите, че е наистина!). На пързалките все е отдолу нагоре, как не си е разбила носа още не знам.
Навън ходи сама без да дава да я пипна. Обикновено я свалям от количката на два блока разстояние от нас, като се връщаме по обед от кухнята, че е жива заспала. Вчера щеше да падне и я вдигнах. Оказа се, че е стъпила в кучешко ако и го е размазала доволно на току-що изпраните ми светли дънки. Имах само две мокри кърпички като капак. Веселба!

Ние вече сме полуздрави. Т.е. аз съм полуздрава, Миа беше ли болна въобще не мога да преценя. Днес все едно нищо не е било. Следа от сопол няма. Дано така се разминем. Явно грипа, който ни мори е скоростен, нищо че е тежък.

За говоренето. Има три деца вкъщи и понякога не си чувам мислите от говорене, викане, животински звуци, бебешко мрънкане, смях, рев и въпреки това Миа не говори почти нищо. Не съм се притеснила хич. Казва на братята си "бааа", на мен "мааа", ако много го е закъсала "мамааааа", на яденето все още цъка с език като конче (идея нямам защо), животните все още са си "ау", всички животни. Научи се, че мечката ръмжи, ама така казва за прахосмукачката, сешоара, майстора отгоре като чука или пробива, въобще явно за неща, които са шумни и се страхува от тях. И като че ли е това. Опитвам се да я науча на звуци на животни, нищо не се получава. Ааа, има едно пате за къпането и веднъж му каза "пааа". 
За разбиране, разбира много. Затова не се притеснявам, че не говори. Като й кажа "Хайде навън!" застава до входната врата. Днес си приготвих обувките, но се наложи да вляза да взема нещо и тя тича възмутено след мен и ми ги носи. 

mama irina, успех с местенето! Дано да ви е на хубаво!

И при нас както при Десимира- все някой говори, на фон бейби тв е включено. Не говорят и това е. Само мамммммаааа, ако за нещо им трябвам много и ме викат. Но пък подават ръка на дай пет и на give me five, махат с ръка и на чао и на bye. Най-обичат bye-bye doggy. Преобличам ги на повивалника, който е до прозореца. Като се дърпат ги карам да кажем лека нощ на кучето и на колата (то кучетата и колите в нашия квартал са на килограм  ) и те се лепват на прозореца да зяпат.
Вече обаче знаят, че когато им кажа Кой е гладен, ам-ам? и прииждат към столчетата. Също и за банята-Кой ще се къпе, чип-чип? Знаят какво се прави и на "командата" Спри водата.
Започнаха да разглеждат книжки. Пускат се сами, когато решат, но ако аз тръгна да ги подканям да ходят, директно се хвърлят на земята за пълзене.
Вече четири дни са почти само с баба си и когато се прибера вечер ме нападат, даже до тоалетната не мога да мръдна от тях. Като звънна да ми отворят, всички ме чакат пред вратата и край!
Последното ме подсеща- Пипи, вече със сигурност мога да те посъветвам да се замислиш сериозно за работата на половин ден! Хем се виждаш с други хора и се зареждаш от разнообразието, хем после си прекарвам времето пълноценно с тях , а не да се чудя на кой да ги оставя за 5 минути да избягам на балкона да пуша сама.

Я сега да видим можем ли да се преброим в дъждовния ден 
Като гледам какво е навън и се чудя как ще изкараме днешния ден, а пък цялата зима - просто лошо ми става  Нашия като поседи 2-3 часа вкъщи и пощурява, а цял ден 
Сега например вече блъска вратите - голямо забавление са му - отваря, затваря, редовно реве от някоя стая, защото се е затворил и не стига дръжката 
Обаче вече си играе и с играчки - верно, че ги посменихме малко и сега са по-заинтригуващи, но си сяда насред купчинката и си говори и си играе. Сега голям хит са купичките и едно бебешко лего, както и всичко, което може да си сложи на ухото и да вика "ало" 
Забравих да ви кажа, че пее "нани нани на" - като тръгнем за лягане и аз му го пея и от известно време почна и той - чак с мелодия  и се гушка в мен, много сладко