Кюретаж и забременяване след това - тема 61

  • 41 820
  • 728
# 570
sunflower_sunny аз също подкрепям мнението на Тея с вакуум е по добре отколкото всеки ден да се измъчваш докато се изчистиш напълно Hug
Виж целия пост
# 571
Аз чистене с хапчета не бих си причинила.
Виж целия пост
# 572
Аз недай боже ако трябва отново да минавам ще е с хапчета. Повечето знаете защо. Случва се рядко, но доста момичетата в лежащите мами с проблемни шийки са след кюретажи. По-добре да ме боли няколко дни, отколкото 9 месеца на легло.
Виж целия пост
# 573
Аз недай боже ако трябва отново да минавам ще е с хапчета.

Аз, пак недай си Боже, съм на същото мнение. Много се начетох за болки, останали парченца и тн. при кюртажа. Иначе моето чистене приключи точно за 10 дни. Да, болеше в началото, да - бавно става, но предпочитам всичко пред пълна упойка и да се доверявам на непознати лекари и куп условности. Със сигурност и двата метода имат "плюсове" и "минуси", но като че ли в повечето случаи мнението на лекаря надделява. И друго - чистенето с медикаменти не е за по-слаби психически хора. Аз лично с това нямах проблем, де.
Виж целия пост
# 574
Ами, аз пък ще кажа, че жена която мисли да ражда надали трябва да я притеснява кървенето и сравнително приемливата болка по време на чистенето. Риск и при вакуума си има да не е доизчистено нещо, риск и в самото раждане има. Мойта док. ми каза че добре че е нямало лекарска намеса, че както съм с 3 такива случки, почти сигурно е можело да се получи някое срастване на тръбите, за влиянието върху лигавицата да не говорим.
Виж целия пост
# 575
Облаче да не говорим че никаква шийка нямаше да ти остане. Имам позната във Франция, и там не постъпват до кюретаж до последно. Чакаха я до 12та седмица да се изчисти.
Виж целия пост
# 576
Прибрах се вкъщи.Вчера направихме вакум.Чувствам се добре физически.Гърдите ме боляха вчера,днес вече леко.Изписаха ми ципрофлоксацин за 5 дена и свещички за 12 дена.Отвратена съм от поведението на лекарите в Хирургиите в Пловдив.Отвратително отношение,никаква информация,държание,което не е присъщо на лекари.На два пъти изпадах в нервна криза буквално,защото задавам въпрос как ще се извърши интервенцията и отговорът беше-какво те засяга,все едно разбираш.Но аз си знам правата,обясних им ,че няма да им търпя поведението и че аз също имам образование(две тамън),събраха се всички и тогава взеха да се държат по-адекватно.Има една млада лекарка с напомпани джуки-Парапулева или нещо подобно-държеше се с момичетата като с кучета.А някой от тях бяха чакали децата си с години.Никой не иска от тях да страдат с нас,а просто да са по-човечни.И така...започвам възстановяване.Дано всичко мине и да си имам и аз детенце.След първия цикъл ще пусна и изследванията от първа страница.Благодаря ви за съветите и вниманието.
Виж целия пост
# 577
Съни,радвам се че физически си добре.
Психически ще трябва да мине време,но ще видиш ,че вс ще се подреди пожелавам ти скоро една успешна и лека бременност  Praynig
А за лекарите-нямам думи,ако въобще могат да се нарекат лекари.
Виж целия пост
# 578
Съни, разбира се, че трябва да те информират какво се случва, направо съм възмутена от разказа ти, ужас ужасен. Много ясно, че не става въпрос медицински да разбереш какво се случва, а все пак да имаш някаква представа.
Дай си време малко сега и после с нови сили. При кой док. в Пловдив ходиш, аз съм от Пловдив и направо се отказах от тукашните и вече в София тръгнахме.  Hug
Виж целия пост
# 579
Аз ходя при доктор Тотев.1 година пиех противозачатъчни,миналата година януари ги спрях и решихме от април до започваме опитите(признавам,че живеех със заблудата,че решиш ли и то идва).От април досега забременях на петият цикъл след стимулация с клостил(проследихме целия цикъл,но без да правим цв. снимка и спермограма,както разбрах наскоро,че трябвало да процедираме,но пуснахме вс. хормони и щитовидна жлеза,като единствено пролактина беше близо до горната граница,но не го надвишаваше).И сега в 7 седмица сакчето беше категорично празно.Емоционално е много трудно...физичиски знам,че ще се преборя,но мъката ми е много голяма.На моменти си давам кураж,а след час гледам в една точка и сърцето ми се къса.
Виж целия пост
# 580
ох sunny,къса ми се сърцето като ти чета коментарите Sad Знам как се чувстваш... имала си лош късмет с лекарите наистина.Ама поне дано всичко да са направили като хората и скоро да е готово тялото ти за нова бременност Hug

Момичета,моля ви пак за съвет относно предишния ми въпрос относно уреаплазмата.Благодаря ви
Виж целия пост
# 581
Идвам да ви пожелая весели празници  Hug  по Коледа стават чудеса  Hug
Виртуално  hug за всички

Моето малко слънце скоро ще стане на годинка  Heart Eyes

Ето го тук в действие  Laughing

Скрит текст:
Виж целия пост
# 582
Аз ходя при доктор Тотев.1 година пиех противозачатъчни,миналата година януари ги спрях и решихме от април до започваме опитите(признавам,че живеех със заблудата,че решиш ли и то идва).От април досега забременях на петият цикъл след стимулация с клостил(проследихме целия цикъл,но без да правим цв. снимка и спермограма,както разбрах наскоро,че трябвало да процедираме,но пуснахме вс. хормони и щитовидна жлеза,като единствено пролактина беше близо до горната граница,но не го надвишаваше).И сега в 7 седмица сакчето беше категорично празно.Емоционално е много трудно...физичиски знам,че ще се преборя,но мъката ми е много голяма.На моменти си давам кураж,а след час гледам в една точка и сърцето ми се къса.
Мила аз също правих вакума в хирургиите и отношението беше същото,виждам че ходиш при д-р Тотев и аз съм при него просто мога да кажа че е един страхотен доктор и благодарение на него сега съм в 7-ми месец,довери му се напълно и ще видиш че скоро ще изпиташ най-прекрасното чувство на света не се отчайвай,трудно е знам но гледай да споделяш повече не го дръж в теб  HugHug
Виж целия пост
# 583
Съни и аз съм чувала добри неще за Тотев. Интересно ми стана за пролактина, дали не е редно да му се обърне внимание? Мисля че не е добре да е на горната граница, че влияел на качеството на я.
Виж целия пост
# 584
Ще обърна внимание на всичко-и пролактина мисля да коментираме и другите изследвания също ще направя,искам поне празниците да минат,че в момента буквално не мога да дишам.Чувствам се като някаква жалка ревла,която само се жалва и страда,а хората преживяват къде къде по-трагични неща.Но нямам сили дори да сготвя(най-любимото ми нещо на света).Одеве се чудих кога ще спре да боли толкова и отговорът,който намерих е че зависи изцяло от мен.Но си мисля,че ако спре да боли,значи съм го забравила,а какъв човек трябва да съм за да го забравя.Мисля,че много го мисля и драматизирам излишно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия