Искам да кажа ... (52)_31.08-06.09

Моята дъщеря през изминалата година беше напълно самостоятелна. Отиваше и се е връщала сама от училище. С градски транспорт. Стояла е и често сама вкъщи.
Добре се справяше. На 9-10 години.
Тази година ще има винаги някой долу на магазина и няма да е съвсем сама, но вече си има тренинг. Поне няма да се притеснявам, ако сме в различни смени.

Ааа, сега се сетих, защо толкова дълго време не дадохме ключ на сина ми. Всъщност се оказа, че той освен, че беше излизал пред блока си говореше и комуникираше най-редовно с инкасаторката. Много време му обяснявахме, че на НИКОЙ не трябва да отваря, че ако някой търси мен или баща му ни има номерата на телефоните и ще ни звънне, той да НЕ комуникира с никой, да не отключва и да си трае, все едно го няма. Той обаче веднъж се прибираме, беше си сложил лъка и стрелите, били му звъняли някакви и той се подготвил да се защитава, малко тип "Сам вкъщи". Та какво стана всъщност. Една събота сутринта той не беше на английски и бяхме решили да почиваме и към 7,30 се звъни на нашия звънец от долу. Ставам аз и супер сърдита вдигам домофона и се карам, защо звънят напосоки по това времве, при условие че могат да си вземат ключ, да звъннат по телефона на тези при които са тръгнали, а да не звънят безразборно. Отдолу жената ми обяснява, как заради нас идвала да ни отчете, т.к. колкото пъти минела, все на детето попадала и то й обяснявало, че е само и без ключ  Така хубаво ме нареди, че ми стана супер неудобно. Тя се качи, отчете ни, нищо повече не каза. После разговаряхме с мъжа ми със сина, че въпреки всички обяснения е разговарял с непознати и си мисля, тази жена ако беше сигнализирала социалните, че дете стои само вкъщи, такива проблеми щеше да ни докара... А той всъщност до 4-ти клас беше на занималня, сега в 5-ти като го приберем към 14,30 е сам до 18 часа, реално погледнато не е много времето. Но се е случвало в първи клас ваканцията да не иска да го влачим с нас и да си стои по половин ден сам. Освен това с баща си комуникира по телефона, а с мен в повечето случай има връзка по скайп, пуска видео виждаме се, говорим си, ако не мога да говоря, то си пишем, но аз лично предпочитам да го видя, най-вече защото аз като малка започвах да готвя, да чистя, да мия банята. Веднъж от подобни мераци едва не направих пожар и наводнение в едно.

Ахаха, голям образ е вашият младеж, блеккет сладур.
Лиляна, нищо те е това. Пищя из фейса, качвам снимки където мога, а дано се засрами някой. Другото е електронни сигнали и ...най-обезкуражаващото - крайно тъпи, не винаги, де, разговори по телефона.
Това с крадците си беше по-натоварващо. И с много голяма организация, срещи и прочие. 
Сега тва е нищо работа.
Някой чел ли е "Връзки в Ел Ей"? За какво става дума?  Може ли да ми кажете?

Да се запиша и аз в темата....

Бяхме 10дни на море, случихме 3дни голям студ...останалото време биваше.
Вчера се прибрахме и при нас е ад....от 28С, минахме на 38С.

Ох, блеккет, сладур!  
Миналата учебна година синът ми слизаше за своя бус буквално минута-две преди мъжът ми да свали дъщерята за нейния. И какво ми разказа една вечер мъжът ми: слиза долу и вижда следното, бусът на голямото момче бил спрял в началото на улицата, а не точно пред нас, синът ми върви към него и в този момент го пресреща една жена, казва му нещо и той тръгва с нея към някаква кола   Мъжът ми за секунди се е материализирал до тях. В последствие се оказа, че тя го била помолила, понеже носела торби и да не ги оставя на земята, той да ѝ помогнел и да ѝ отвори вратата на колата за да си ги оставела вътре. Дали е било в действителност съвсем така, божа работа!  Много му говорихме колко опасна е подобна молба и до какви последствия може да доведе такава негова добронамерена постъпка. Не съм сигурна, че следващия път няма пак да постъпи по подобен начин   Ей от такива неща най-вече ме е страх

Аз. За едно убийство, не беше ли.  Лелее, забравила съм я

Ами Онна, тя и вашата работа като нашата. От нещо подобно и мен ме е страх, но той вече е на 12 и ясно си давам сметка, че даже прекалено много го обгрижвам ли, задушавам ли, не знам какво да кажа, особено като чета и с познати като говоря децата им пътуват и с метрото дори сами. Страх ме е и мен, той е доста как да кажа - наивен и доверчив, вярва каквото му кажат, не допуска вариант, че някой може да го излъже и да навреди, между другото смятам, че повечето деца са такива. Другото което е, че има достатъчно улични кучета в квартала ни и това също ме притеснява да го оставям сам, да не го нападне някое куче. Моят мъж преди да изкарам курсовете и да се престраша да шофирам всяка сутрин ме изпращаше, а вечер ме посрещаше като се прибирах, защото има кучета и имам едни 200 метра, които в тъмно и студено време, когато няма никой навън ми се виждат като 2 километра, когато около мен вървят кучета. Хапало ме е куче, беше домашно, голямо - дог и от тогава изпадам в стрес, който за съжаление предадох и на детето по някакъв начин, когато е с мен и видим куче, го усещам че трепка, а когато сме с мъжа ми няма подобна реакция, аз го виждам...

Синът ми сега е на 14, а от 9 годишен сме му дали ключ.Много отговорно и разбрано дете е.Докато дъщеря ми която в момента е на 9 е доста ръзсеяна и въпреки това от време на време и оставям ключа, както и я пращам до супер маркета например да купи нещо дребно.По лека лека ще се научи и тя 

ГЕна, с най-голямо удоволствие искам да ти честитя празника!  
За детската градина-моето момиче така и не я долюби. Вече беше голяма и помни как ѝ се молех:"моля ти се мамо, няма кой да те гледа, влизай, денят ще мине бързо и ще те вземем" В първи клас дойде промяната и желанието.  
Много ми е смотано в момента. Е, ще мине.

Забравих да напиша, че девойката е инструктирана все още (на 14+), да не отваря външната варта, като звънят. Изобщо не ме интересува за отчитане на вода ли е, за друго ли. Ако има нещо-да звъни по гсм на мен, баща си, баба си.

О, Стейси  не се упреквай...
Аз не съм ходила на детска и непрекъснато се упреквах, че детето ми ходи на детска, въпреки че всички ми казваха, че за детето е по-добре да е сред връстници, да се социализира и т.н.

 blackcat6, много готин е отбраняващият се със стрели
Аз не знам кога ще се престраша да оставя сами децата.
Децата ги няма и пуснах за малко ВИП брадър. Това някакво шоу за жени с изкуствени устни ли е ?

Мерси, мерси, забавен е синът
Не само с изкуствени устни и с татуси и с цици

Две видях до момента и половината им лице беше заето от устните

Не че се упреквам, ама детето не отиде на градина нито веднъж с желание. Добричко ми е, някак му въздействах да не плаче всеки път. Включително и в предучилищна.  
Много се тормозех в дните, когато я взимахме от последните, но в момента нямаше как. Пък то чака бе...
Но както казах, от първи клас натам се оправиха нещата.
Просто има и такива деца-не свикват с градината, търпят.
При нас го имаше големият проблем с хранителната алергия-отсъстваше по месеци, когато трябваше да е на стриктната диета. После пък-носим храна само за нея, а това някак я притесняваше също. Абе лош период беше.

Това е Биг Брадър.
Е, само две са с изкуствени устни. Обаче повечето са татуирани като маймуни.