Този консуматорски свят доведе до това, че хората се обърнаха на животни мигриращи към по-тучни пасища, защото ги мързи или са неспособни да си напояват и да се грижат за своите си...и искат само да дъвчат, да преживят и да гълтат, да гълтат за чужда сметка....
Защото сега тарикатлъка е на мода. Който работи, който се мъчи да мете собствения си двор-той е глупак!!!
Много добър пост Гери

Европа сама си постави капана и то много, много отдавна. Как се живееше в Европа през 70те? Имаше много предприятия, фабрики, хората работеха, живееха скромно но добре, имаха по една кола и по едно пътуване в годината. Нянаше срамен труд, беше срамно да си на помощи. През 80те започна да се изнася производство и да се внасят черноработници. Говореше се, че интелектуалния труд ще остане в Европа, появиха се "непрестижни" професии, появиха се и прослойка от хора живеещи на помощи. През 90те започнаха да раздават безплатни леки наркотици на младежите за да не крадат и да не се бодат с едни игли. Браковете почнаха да стават рядкост заради помощите за "самотни" майки. И високотехнологичните работи не се оказаха предпочитани - много учене и много бачкане. Хит станаха книги за лесни пари - 'Как да се пенсионираме на 40' и от сорта.
Във Франция алжирци бяха строители, в Германия - турци бяха по заводите.
Сега Европа няма заводи, няма и строежи, има огромен дълг заради щедрата си (несправедливо щедра) социална система. Но вече има лустрото на лесния живот. На обетованата земя. И сега е 2015 и дори в пустинята има сателитна.
Няма как да не идват - с или без война. В Индия на чаените плантации взимат по 1.50 паунда на ден, а пакетче чай се продава за 8 паунда в Хародс. В Гана деца-роби не ходят на училище за да берат какао и никога не са опитвали шоколад. В една европейска кофа за боклук има повече храна, отколкото в чинията им. И идват и ще идват. И арабската пролет е само катализатор. Войната е само конкретен повод.
Но за да ги спре Европа трябва да се отевропейчи.
И една история, дано не ви досадя, но илюстрира добре каквото искам да кажа.
Един дъждовен ден синът ми се прибра от училище с кашонче в ръце - вътре 4 слепи котенца. Намерил ги край училището. Пълен шок! Не мога да му кажа да ги изхвърли - това значи да ги убие и би било против всички принципи на възпитанието, което полагам за него. Ако му кажа да ги остави - трябва да се грижа за тях и да поема отговорност ща не ща. Прецених, че принципите са по-важни и купиш котешка формула, биберони и 3 седмици кърмех и изпишквах и изаквах (не могат сами, трябва масаж) котешки бебета. Накрая намерихме семейства за всички. Отстоях принципите си, синът ми видя колко е трудно и отговорно - хепи енд
Но ако всяка седмица ми се носи по един кашон? А всеки ден? Ще се превърна ли в човек давещ котенца в реката? Или ще се превърна в котешки роб? Кой от двата патови хода е по-малкото зло?Не се чудете на неммците, които прибират мигранти. Не искам да съм на местото на човек, който ще открие пред вратата си премръзнало семейство с малко бебе. Ще прибере първите, ще прибере вторите. След 5тите ще се пита за газовите камери и ще се отвращава от себе си. Ужасна, ужасна морална дилема.
Благодаря на изчелите дотук

