Тълпи от мигранти към Европа- какво ще последва от това?

Що не вземеш да си **** *******?
Не съм го пуснала за промити мозъци като твоя....

В този случай поименно назови тези, за които си го пуснала!

Нямам нужда от наклон какво и за кого да пиша. Дръж съветите за себе си.

11.07.2014 13:12 - QUO VADIS, GERMANIA? ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ГЕРМАНИЯ ДА СЕ ОСВОБОДИ ОТ АМЕРИКАНСКАТА ОКУПАЦИЯ

автор: kordon категория: Политика   
прочетен: 1917 коментари: 23   гласове: 11
последна промяна: 24.07 11:11


        QUO VADIS, GERMANIA?

ЩЕ УСПЕЕ ЛИ ГЕРМАНИЯ ДА СЕ ОСВОБОДИ
ОТ АМЕРИКАНСКАТА ОКУПАЦИЯ

Автор: Виктор Кордон

Германия е сред най-развитите в икономическо отношение страни в света. Тя притежава огромен икономически потенциал, което се потвърждава от данните за износа през 2013 г.: за тази година страната е изнесла стоки за 1 трилион и 493 млрд. долара, като за този период експортът на Съединените щати е съвсем малко по-голям – 1 трилион и 575 млрд. дол., а на Русия е близо три пъти по-малък – 515 млрд. дол. Особено впечатляващ е този показател имайки предвид огромните територии, по-многобройното население и, преди всичко, неизчерпаемите ресурси на САЩ и Руската федерация.

 

·        САЩ: територия – 9,826,675 кв. км. (на трето място в света), население – 318,892,103 души през 2014 г. (на четвърто място в света). Междувременно Съединените щати станаха най-големият производител на петрол в света, изпреварвайки Русия и Саудитска арабия. Те са и най-големият производител на природен газ в света. Освен това САЩ притежават и огромни запаси от много други полезни изкопаеми, което е огромен плюс за тяхната икономика.

 

·        Русия: територия – 17,098,242 кв. км. (на първо място в света), население – 142,470,272 души (десето място в света).

Русия е на второ място по производство на петрол и също на второ по производство на газ. Тази страна обаче притежава колосални и неизчерпаеми количества от всякакви други природни богатства. Там са открити над 20 хиляди (двадесет хиляди!) находища на полезни изкопаеми. Русия е трета в света по производство на злато след (Китай и Австралия), изпреварвайки през 2013 Съединените щати.


 

·        Германия: територия – 357,022 кв. км. (на 63 място), население – 80,996,685 (18 място). Германия е на 44 място по производство на газ и на 42 на петрол.

 

Видно е, че Германия далеч отстъпва на САЩ и Русия по територия, население и добив на най-важните енергоносители, които съставляват над 70% от руския износ, например, и са най-важното перо в руския бюджет (а делът на суровините и материалите в обема на целия износ на Русия е над 93%). Въпреки тези „недостатъци”, Федералната република се представя повече от впечатляващо в тежката и леката промишленост, здравеопазването, образованието и социалните грижи, което се отразява благоприятно и на стандарта на живот на германското население. Германия се намира на пето място в света през 2013 г. в Индекса за човешко развитие (който измерва продължителността на живота, грамотността, образованието и стандарта на живот за страните от цял свят). Въпреки че Германия е 63-та по територия и 18-та по население в света, тя е на четвърто място по Брутен вътрешен продукт (по номинална стойност). Въпреки липсата на суровини и природни дадености и въпреки по-малкото си население, Германия изнася висококачествена продукция за целия свят в пъти повече от Русия и САЩ на глава от населението.

 

Германия е ядрото и локомотива на европейската икономика и една от най-мощните икономики на планетата. Тя има всички предпоставки да играе ролята на един от световните центрове.

 

Всички тези примери показват, че Германия е фактор със значителна тежест в световната икономика. Но това не може да се каже и за политическата й стойност и значение в световен план, където се наблюдава странна диспропорция. Германия стои встрани от важните събития и решения, касаещи съдбата на света и дори на Европа. Дълго време тя приема ролята на незначителен фактор от величината на някоя малка държава, неотговарящ на реалните й мащаби. Тя като че ли не смее да се намеси в голямата политика, демонстрирайки странна свенливост по жизнено важни дори и за нея въпроси. Германия гледа събитията отстрани и коментира плахо, внимавайки да не накърни случайно нечии чувства и интереси, но не се намесва активно в процесите.

 

Причината за тази несъответстваща на нейните мащаби нерешителност и срамежливост се крие отчасти в особената враждебна атмосфера, създадена умишлено около нея. Приписваната на немския народ отговорност за двете световни войни принуждава германците да бъдат предпазливи във външнополитическата си деятелност, защото всяка тяхна активизация моментално се асоциира с ескпанзионистичната политика на Третия райх (а оттам по права линия се стига и до Холокоста!). Това, разбира се, са предумишлени атаки, целящи да не се допуска Берлин да се меси в световната политика. Активното включване на Германия в международната политическа дейност със сигурност ще попречи на другите играчи да осъществяват безпрепятствено своите намерения и ще накърни техните интереси.

 

Стига се дори до там генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен да насърчава Германия да бъде по-активна във външната си политика, включително и във военните операции. В интервю за германския седмичник Der Spiegel той казва следното: „Разбирам, че поради миналото си Германия много внимателно подхожда към международните военни операции. Днес обаче Германия е готова за такава дискусия, както и Европа”. Освен това, според него, Германия е важен политически играч на световната арена и затова не може да остане отстрани при важни международни въпроси. „Германия е силна. Всички очакват, че тя ще има по-активна роля”, - добавя Расмусен.

 

Но най-важният фактор, който пречи на Германия да преследва енергично своите цели и да защитава решително интересите си на международната арена, е фактът, че тя се намира в състояние на фактическа окупация и не може да взима самостоятелни решения, което й пречи да осъществява възможно най-полезната за германската нация политика.

 

В края на Втората световна война страната е окупирана от победителите, които създават свои зони, контролирани от тях. След войната тя е разделена на 12 територии. По една от тях отиват към СССР и Полша, една – към френския протекторат Саар, пет територии са окупирани от САЩ, Великобритания и Франция и остават четири берлински зони. През 1946 г. британската окупационна зона се обединява с американската, към която по-късно се присъединява и френската. От тези зони през 1949 г. се образува Федерална република Германия. През същата година на територията на съветската окупационна зона е провъзгласена Германската демократична република.

 

Съветския съюз поддържа сериозен военнен контингент в Източна Германия, който през 1949 г. съставлява 2 млн. и 900 хил. военнослужещи, към 80-те години е редуциран до 500 хил, а през 1991 г. е с численост от 337,8 хил.

 

В същото време Съединените щати и Великобритания също поддържат значителни окупационни сили в Германия, които към в днешно време наброяват над 60 000 души, от които ок. 20 хил. са британците.

Всъщност американските и британските войски никога не са напускали Германия. Дори и след пълното изтегляне на съветските войски през 1994 г., тези на западните съюзници продължават да поддържат окупационния режим под благовидни предлози.

 

Ако сравним американските военни бази извън щатите, ще видим, че в Германия има повече техни войници (40,328 души) и бази (287) от всяка друга страна, с изключение на другата победена и окупирана от САЩ държава – Япония (50,631). Дори и в окупирания Афганистан има по-малко американски военнослужещи – 33,500. Победената и окупирана през Втората световна война Италия пък е втората след Германия европейска страна с най-голяма численост на американските въоръжени сили – 11,080 души в 89 бази.

 

Германия е дотолкова лишена от суверенитет, че когато бундесвера провежда войскови учения на полигоните на британските бази, намиращи се на немска територия, германската държава е длъжна да плаща по около 100 хил. евро на ден на Великобритания.

 

И все пак остава основният въпрос защо са им на американците и британците военни бази в Германия? Студената война отдавна свърши, съветската империя се разпадна и даже много страни от Източна Европа и съветския лагер днес са в Европейския съюз и дори в НАТО. Някой би казал, че те са необходими, за да пазят техните германски съюзници и приятели.

 

Многобройните скандални случаи на подслушвания от страна на американците на стотици хиляди немски граждани и на политици, включително и на последните двама канцлери, доказват, че американско-германските отношения въобще не стоят на приятелска основа.

 

Дори и след разкритията за безогледно шпиониране в огромни мащаби, САЩ отказват да сключат с Берлин споразумение за прекратяване на шпионската дейност между тях, с което показват, че не приемат Германия за приятелска страна. Става ясно, че подслушванията са били извършвани с помощта на техни колеги от Германия, което говори за това, че американците, в процеса на своята окупация, са създали в тази страна такава система от взаимоотношения, която позволява на критично важни длъжности да се издигат подходящи личности с проамерикански възгледи. Всъщност това повтаря, макар и в по-смекчен вид, налаганият от СССР модел, според който на ключови постове се назначаваха удобни на комунистическите власти персони. Немското издание „Шпигел”, например, стига до извода, че правителството на Германия не само че е било информирано относно контактите на своите специални служби с американските, но и ги е насърчавало. Това е потвърждение на тезата, че наложената след войната от американските окупационни власти политическа и обществена уредба е имала за цел да обслужва американските интереси.

 

САЩ не се отнасят с дължимото уважение към Германия, подслушвайки телефоните на водещи политици в Берлин, заявява бившият германски канцлер Герхард Шрьодер (1998-2005) в интервю пред в.Bild.
„САЩ не уважават своя лоялен партньор и суверенитета на нашата страна. Фактът, че държавите се шпионират едни други, не е нов. Но да се подслушва телефона на канцлера (Меркел)– това вече е прекалено”, подчертава Шрьодер. Малко по-късно обаче се разбра, че от 2002 г. американските тайни служби са подслушвали и самия него в качеството му на бундесканцлер.

 

Когато съветската армия се настанява в някоя страна, в това число и в Източна Германия, там са били установявани комунистическите правила, което осигуряваше тотално господство на СССР над подчинените народи. Във всички важни сфери на обществения живот са се издигали само хора, верни на режима. По същия начин, но по-рафинирано, с помощта на окупационните си сили Съединените щати създават в Германия модел, удобен изцяло на тях. Съществуващите дотогава политически, икономически и социални порядки са били заличени и заместени с тези на окупанта. Така изградената система е имала за цел да формира, чрез наложените от САЩ правила, политическа класа, бизнес отношения и социални порядки, които да не противоречат на американските интереси. Затова в днешна Германия хората, заемащи важни постове, не си позволяват да излизат извън границите на политическата коректност, изискваща лоялност към Вашингтон. Те са преминали през ситото на системата, която не пропуска на по-високо ниво кадри, неотговарящи на нейните изисквания.

 

Днес вече е известно, че подслушванията и шпионирането, извършвани от САЩ в Германия, са ставали не без знанието и не без съдействието дори на германските политици. Всичко това говори, че е съществувала тясна връзка между службите за сигурност на двете страни, която обаче е обслужвала само американците и е работила в ущърб на немското общество. А това показва същността на германските политици и на политическата система като цяло, предназначени да служат на чужди сили.

 

От журналистическо разследване става ясно, че сътрудници на американските тайни служби са имали значителни правомощия в Германия на редица възлови места: под техен контрол, например, са се намирали дори контейнерите с товари по германските пристанища. Те са можели даже да определят кои товари да бъдат превозвани и кои – не. От разкритията излиза също така, че германското правителство е издавало многобройни (над 200) специални разрешителни на американски фирми, натоварени от американското правителство да извършват „деликатни” поръчки в Германия.

 

Голяма част от действията на американците са били извършвани в „сива” правна зона. Американски служители по принцип нямат правото да извършват в Германия дейности, нарушаващи суверенитета на държавата. Това, което е показателно за природата на германските политици обаче е, че те постоянно защитават всички прояви на американските представители, позовавайки се на т.нар. „Статут за войските на НАТО”, съгласно който германската държава е задължена да защитава войниците на съюзническите войски от САЩ и да им гарантира свобода на действие. Тоест, именно германските политици осигуряват безпрепятствена оперативна дейност на американските агенти, работещи, разбира се, в полза на САЩ и нерядко срещу немските интереси.

 

Установено е, че федералното правителство е сключвало много тайни договорености със САЩ без да уведомява за това парламента. В рамките на едно от поредните журналистически разследвания става ясно, че германски политици са отправили молба към американците да запазят в тайна наличието на някои от американските военни обекти в Германия. „Това би довело до ненужни обществени дискусии в страната”, се казва в документа, предаден от американския военнослужещ Брадли Манинг на Уикилийкс. Вижда се как опитомената от Съединените щати политическа каста прикрива съществени факти от собствения си народ, угаждайки на своя истински стопанин.

 

Разкрити документи сочат, че Германия е включена от САЩ в същата категория враждебни страни, подлежащи на тотално шпиониране, като Китай, Ирак, Русия или Саудитска Арабия, докато Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия са считани за съюзници на коренно различно ниво на следене.

 

Междувременно списание Der Spiegel прави собствена анкета относно симпатиите на германците: 57% от анкетираните смятат, че Германия трябва да се дистанцира от САЩ в областта на външната политика. Пречка за по-тясното сътрудничество със САЩ се превръща скандалът с дейността на американското разузнаване, който избухна с нова сила след ареста на шпионин в германските разузнавателни служби. Въпреки теоретично общите ценности, отбеляза Der Spiegel, „на практика, Америка и Европа все повече се отдалечават една от друга”.

 

Изводът, който прави изданието е, че Германия може да стане по-независима от САЩ: „Герхард Шрьодер направи правилното нещо като каза: не на войната в Ирак. Това беше сигнал, че Германия, с цялата си привързаност към съюзниците си не е готова да следва политиката на заблуда, която се основава на лъжи и както можем да видим днес е в пълен хаос”. Тук се има  предвид колосалната лъжа на Съединените щати, че Садам Хюсеин притежавал ядрено, химическо и бактериологическо оръжие и че поддържал връзки с Ал Кайда. Именно тази лъжа послужи като алиби на американците да нападнат суверенен Ирак при това без задължителната за такава операция резолюция на ООН. Ето защо, от гледна точка на Der Spiegel, Германия трябва да покаже по-голяма независимост във външната си политика, дори ако това ще я направи „по-малко удобен партньор” за Съединените щати.

 

 „Сега възникна фундаменталният въпрос за самоопределението на германците”, обобщава немското издание.

 

От приведените данни може да се направи извода, че Германия далеч не е суверенна държава, а продължава да се намира в зависимост от американската политика.

 

Германия е могъща икономическа сила, която произвежда всякакви стоки и продукти с превъзходно качество, включително и едни от най-прецизните машини, уреди и инструменти в света. Но въпреки огромните си възможности, тя не притежава собствено ядрено оръжие, макар че още преди около 70 години германците са били водещи в ядрените изследвания (Ото Хан открива ядрената изомерия и ядреното делене, наречен е „баща на ядрената химия” и получава Нобелова награда по химия през 1944 г.). Германия има една от най-усъвършенстваните ядрени индустрии в света, способна да произвежда реактори, прецизно оборудване и материали за военна ядрена програма. Германия има центрове за обработка и създаване на ядрено гориво, поддържа 19 ядрени реактора за граждански цели и разполага с голямо количество складиран плутоний. Германия разполага с технологиите, научния потенциал, възможностите и техническата база да произвежда ядрено оръжие и според експерти е в състояние да го създаде за кратко време след взимането на политическо решение. Но реално страната не разполага с такова оръжие, което означава, че липсва политическа воля за това. Но защо Берлин се отказва от такова предимство, което би му осигурило място сред най-влиятелните държави в световната политика?

 

Очевидно е, че на Германия не й е разрешено да изработи такова оръжие, тъй като това противоречи на интересите на най-голямата световна сила – САЩ. Ясно е, че ядреното оръжие осигурява висш статус и се явява инструмент за влияние и дори оказване на натиск в областта на геополитиката. Точно такова право обаче се отказва на Германия, която, при липсата на давление от страна на Вашингтон, би могла без никакви проблеми да материализира в подобаваща политическа и военна форма своята икономическа мощ.

 

Иначе на територията на страната се намират 20 американски атомни авиобомби, съхранявани в американски складове недалеч от гр. Бюхел в западната част на Германия. Днес, обаче, атомно оръжие притежават дори изостанали страни като Индия, Пакистан и Северна Корея, както и миниатюрния Израел.

 

Подобно е положението с друга победена във Втората световна война страна – Япония. Тя е трета в света по производство на ядрена енергия след САЩ и Франция. В резултат на масивното производство на ядрена електроенергия в страната се отделят големи количества плутоний. През 2000 година Япония е разполагала с близо 5 тона плутоний. Съществуват и множество заводи за обогатяване на уран чрез центрофуги. Според специалисти Япония има технологиите, материалите и средствата да произведе ядрено оръжие за няколко месеца. През Втората Световна война японците са имали таен проект за атомна бомба, който е бил прекратен след атомните бомбардировки

 

Не на последно място проблемът с липсата на пълен суверенитет на Германия си проличава и покрай случая със златния резерв на страната.

 

Германия има втория по големина златен резерв в света след този на САЩ. Общата стойност на германското злато е около 143 млрд. долара като обемът му се изчислява на около 3 396 тона. Но само 31% (1036 тона) от това злато се съхранява в Германия. Във Федералния резерв на САЩ, който играе ролята на централна банка, се намират 1536 тона или 45% от него, в Banque de France (Централната банка на Франция) се намират 374 т. – 11%, а в Bank of England (Централната банка на Великобритания) – 450 т.- 13%. При това в Ню Йорк Фед съхранява германското злато напълно безплатно, тъй като то на практика поддържа статута на долара като световна резервна валута.

 

Решението за съхраняване на германските златни запаси в чужбина е взето по време на Студената война от съображения за сигурност. Това била мярка, целяща да предотврати попадането на златото в ръцете на Съветския съюз при евентуална инвазия на Червената армия във ФРГ. Несъмнено този аргумент вече не е основателен, тъй като СССР вече не съществува, а съветските войски отдавна са изтеглени от Източна Германия и оттогава няма пряка заплаха за сигурността на Федералната република.

 

ФРГ започва да трупа златни запаси от 1951 г. и максимумът му достига в 1990г. - 3701 тона. С това Германия се нарежда на второ място в света по обем злато след САЩ. В началото на 90-те години на миналия век почти всичкото злато на Германия се е съхранявало в три държави: САЩ, Англия и Франция.

Оттогава немските правителства внимателно и тихомълком си изтеглят златото и към момента около една трета от онези 3396 тона се съхраняват вече в Германия. За последните 20 години Германия е извозила обратно от Англия цели 930 тона злато.

 

В разгара на световната икономическа криза и при наличието на силни турболенции в американската политика, свързани с бюджета и тавана на външния дълг, които дори парализираха за известно време публичните институции в щатите, Германия решава, че с оглед на нейните интереси е наложително да изтегли златните си запаси от Федералния резерв и да ги съхранява в Бундесбанк. Това става и с оглед на недоверието в долара като най-надеждна валута, което все по-силно завладява световните пазари и играчи. Освен това се появяват сериозни съмнения, че оставеното за съхранение във Федералния резерв немско злато е подменено с по-нискокачествено или пък въобще липсва, тъй като американската държава изпитва много сериозни затруднения с покриването на бюджетните си разходи (бюджетният дефицит на САЩ е ок. 580 млрд. долара) и с обслужването на чудовищния си външен дълг (който в момента съставлява космическата сума от 17 трилиона и 587 млрд. долара).

 

През последните години в германското общество все по-силно се изразяват съмнения в наличието и качеството на германското монетарно злато, депозирано във ФЕД и Банката на Англия.

 

Тези подозрения се усилват още повече, предизвиквайки загрижеността на Федералната сметна палата на Германия, от това, че никога експерти на Бундесбанк или независими такива не са били допускани в емисионните банки, където са съхранявани немските златни резерви за оценка на тяхната наличност, качество и тегло. В доклад на бюджетния комитет палатата изисква провеждане на одит на място, който да установи наличието на златните кюлчета в Ню Йорк, Лондон и Париж, но разрешение за такава ревизия не е дадено от сътветните банки, в това число и от Федералния резерв. Преди това немски депутати от Бундестага са настоявали за такава инспекция, опитвайки се да получат достъп до хранилищата с немско злато, но такъв им е отказван.

 

От дълго време има упорити спекулации, че Фед няма в действителност достатъчно злато, че или са го продали, или са го дали назаем, или са го използвали като обезпечение за заеми. Във всички случаи има предостатъчно твърдения, че златото на много народи, което се съхранява в САЩ, всъщност вече не съществува. И никой, с изключение на персонала на FED, действително не е получавал разрешение да посети трезорите, за да види или инвентаризира златото, поради което няма доказателства, че то наистина съществува.

 

Нещо повече, положението е същото и с предполагаемото злато, депозирано във Форт Нокс. Никой не е виждал златото там в продължение на много дълго време. Последният одит и последното публично посещението датира от далечната 1953 г. Но външни експерти не са били допуснати по време на този одит, а одитиращият екип е тествал само около 5% от предполагаемото злато. Така че не е имало цялостен одит на Fort Knox от повече от 60 години.

 

Струва си да отбележим, че финансовите институции на САЩ отдавна са известни с продажбата на това, което фактически нямат. Например, през 2012 г. банката „Голдман Сакс“ продава златни сертификати, твърдейки, че те са обезпечени с реално златно покритие от хранилището. Обаче се оказва, че там няма никакво злато, а банката работела чрез фракционен резерв. Основанията били, че само много малко хора ще изискат обратно златото си.

 

Федералният резерв на САЩ е една от най-затворените организации в света, което е достатъчно основание за спекулации, но отношението на тази институция спрямо въпроса с немското злато вече излиза извън полето на конспиративните теории и предизвиква основателни тревоги и резонни въпроси.

 

Немският депутат от Европейския парламент Hans-Olaf Henkel казва: „Не разбирам защо не трябва да провеждаме ревизия. Аз не съм привърженик на теориите за заговор, но Бундесбанк трябва да има възможност да проверява златния запас един път в годината, както прави това във Франкфурт”.

 

Основателят на кампанията „Върнете нашето злато у дома” Peter Boehringer споделя: „Десет години ние молим Федералния резерв и Бундесбанк да ни представят доказателствата. Но до този момент няма и намек за това, че немското злато все още се намира в нюйоркските хранилища. Например, така и не е публикуван списъкът с номерата на златните кюлчета, въпреки че Федералния резерв на САЩ публикува такива списъци за своите златни резерви”.

 

Принудена от обществения натиск, германската сметна палата излиза с 21-странично становище по темата. В него се посочва, че въпреки задължението на Бундесбанк нейни експерти поне веднъж на всеки 5 години да проверяват на място наличността на съкровището, това не е правено от 1971 г.!!! Сметната палата задължава банката през идните три години да върне от Ню Йорк 150 тона от германското злато, да провери качеството му и да установи има ли подмяна с фалшиви кюлчета. Експертиза на качеството обаче може да бъде извършена едва след претопяване (което може да бъде осъществено само в германски хранилища), за да се изключи или докаже евентуална подмяна на кюлчетата с някакви примеси.

 „Точно по време на криза ни е нужна сигурност. Такава дава златото и Бундесбанк е длъжна да го върне”, заявява президентът на Сдружението на данъкоплатците Райнер Хирцнагел. За същото се обявяват и депутати от управляващата десница и либералите.

 

„Бундесбанк планира поетапно връщане на 300 тона злато от Ню Йорк към Франкфурт, както и допълнителни 374 тона от Париж към Франкфурт до 2020 г.”, се казва в официално съобщение на банката. Планира се първоначално да бъдат пренесени 150 тона злато от Федералния резерв на САЩ през първите три години, следователно по 50 тона на година.

 

В началото на годината 2014 г. германската преса съобщи, че само нищожните 37 тона злато са били доставени във Франкфурт. Но от тези 37 тона само 5 (пет!) тона идват от Федералния резерв (останалата част идва от Париж) вместо предвидените 50 тона. Бундесбанк и немските политици, лоялни на отвъдморския си началник, може би не са притеснени особено, но германското общество е сериозно разтревожено, защото това протакане допълнително увеличава страховете, че Съединените щати наистина не разполагат със златото, оставено там за съхранение.

 

И, съвсем очаквано, след тази лицемерна демонстрация на активност и загриженост, политическата клика на Германия свири отбой. В средата на 2014 г., само няколко месеца след като германците установяват, че за цяла година Фед е в състояние да им възстанови само мизерните 5 тона злато, от там вече се излъчваха престорено бодри сигнали, че златото е в сигурни ръце и няма причини за никакви опасения за него. „Американците се грижат добре за нашето злато. Обективно погледнато, няма абсолютно никаква причина за недоверие”, казва Norbert Barthle, говорител по въпросите за бюджета към Християндемократическия блок на Меркел в парламента.

 

„Моето мнение е, че златните резерви трябва да се съхраняват там, където те биха могли да бъдат необходими при спешни случаи. Няма никакви доказателства, че германското злато в нюоркския клон на Фед е било използвано неправомерно”, констатира друг представител на ХДС (Juergen Hardt).

 

Послания в същия оптимистичен дух, целящи да приспят бдителността и съмненията на немската общественост, излъчва и един от ръководителите на Бундесбанк Carl-Ludwig Thiele „Бундесбанк никога не се е съмнявала в почтеността на чуждите обекти, съхраняващи златото. Ние бяхме в състояние да видим всичко, което искахме да видим в Ню Йорк. Доколкото сме проучили, няма нерешени въпроси”. Това, което пропуска да каже г-н Тиле е, че при фиктивната инспекция във Фед немските експерти дори не са били допуснати да се приближат до кюлчетата, като даже са им били показани само няколко бройки от тях при това от разстояние. Което означава, че те не са могли да добият ни най-малка представа нито за качеството, нито за количеството на златото.

 

Истината е, че германските политици предприеха фиктивни стъпки уж за репатриране на немските златни резерви, защото бяха принудени от общественото мнение. Когато обаче съзнанието на обществото бе насочено умишлено в други посоки (като парламентарните избори и следизборните пазарлъци и споразумения между отделните коалиционни партньори, например) и този въпрос остана извън неговия поглед, на политиците им оставаше да се измъкнат с някой демагогски прийом от сложното положение. То произтичаше от категоричния отказ на Федералния резерв да позволи инспекция на запасите, както и от доставянето на обидно малкото количество злато, с което Вашингтон открито демонстрираше, че въобще не гледа сериозно на немските планове и обществени интереси. Това бе решително доказателство за липсата на истински суверенитет на Германия и за сериозната й зависимост от Съединените щати, срещу които немските политици не проявяват и най-малка критичност.

 

В случая има само два възможни варианта: или германското злато продължава да се пази в трезорите на Федералния резерв, или вече не е там. Ако ценният метал липсва, значи то е било използвано неправомерно от американците, което означава, че Съединените щати са стигнали до дъното в икономическо, политическо и морално отношение, позволявайки си да присвоят чужда собственост в колосални размери. Но ако златото си е на място, изниква въпросът защо Вашингтон не иска да го върне на законния му собственик? Най-логичният отговор с оглед на американо-германските отношения между сеньор и васал е, че САЩ умишлено задържат германските златни резерви с цел да не се компрометира ролята на долара като световна резервна валута и, преди всичко, за да го използват за изнудване на немската държава, принуждавайки я да не излиза от коловозите на американската политика и да продължи да се подчинява на техните повели и инструкции.

 

Но каквато и да е истината, който и от двата варианта да се окаже верен, случващото се не оставя никакво съмнение в подчинената роля на Германия, в липсата на самостоятелност при взимането на важни решения, в отсъствието на независима външна и дори вътрешна политика и в отстъпването на суверенитет пред Съединените щати. Германия все още остава една окупирана и зависима държава без свободна воля, без право да взима самостоятелни решения, държава, която притежава само ограничена суверенност.

Ще успее ли Германия да извоюва своята независимост?

 

Федерална република Германия се явява окупирана страна, имаща много сложна система на зависимости от САЩ. Затова говорят следните факти:

 

·        Германия все още няма ядрено оръжие, въпреки че има реални възможности за неговото производство и въпреки че съществуват очевидни изгоди в политическо и военно отношение, произтичащи от притежанието на такова;

 

·        в Германия има базирана сериозна чужда военна сила, която играе ролята на пазител на интересите на Съединените щати, т.е. на окупатор, който не е напускал тази страна от окупацията й в края на Втората световна война. Тази военна сила служи като надзирател, който отблизо следи действията на федералното правителство и на немското общество, готов да реагира в случай на промяна в курса на германската външна политика в неблагоприятна за САЩ посока;

 

·        арогантният отказ на САЩ да бъде инспектирано немското злато и впоследствие да бъде върнато на немския народ, и примирението, с което този отказ бе приет от Берлин; съществуват две вероятности – или златото вече не съществува, тъй като Съединените щати са злоупотребили с него, или американците го държат като гаранция, че Германия ще изпълнява командите на своя шеф. И в двата случая става въпрос за много тежка зависимост на германската политика от Вашингтон;

 

·        нерешителните и анемични реакции на немските политици във връзка с грандиозните скандали с подслушвания от страна на американците, които накърняват германските интереси и показват, че американците третират Германия като неприятелска страна, а не като приятел и съюзник.

 

 Това са очевидни доказателства, че там няма политическа воля за откъсване от орбитата на Вашингтон и поемането на самостоятелен курс, какъвто заслужава една нормална суверенна държава, притежаваща несъмнено огромен потенциал. Германия продължава да плува във фарватера на американската геополитика, демонстрирайки на целия свят пример за съзнателни (макар и по принуда) отстъпки на част от държавния си суверенитет. Ясно е че този политически естаблишмънт, формиран в създадената в следвоенна Германия от окупанта САЩ система, не е предразположен да се противопоставя на американските домогвания и натиск. И неговото предназначение е именно да обслужва американските интереси, отреждайки на собствената си страна ролята на второразрядна сила. За да излезе от този порочен кръг на зависимости от Съединените щати, се налага в Германия да се появи ново поколение национално мислещи политици, които поставят интересите на своя народ над тези на която и да е чужда сила. Засега обаче такива индикации няма!

 

Политическите решения и мерки, провеждани от Берлин, дават основания за сериозни съмнения относно ангажираността на немските политици с националните интереси. Имиграционната и демографската политика водят до ислямизация на страната (около 5% от населението вече са мюсюлмани), до размиване и дори измиране на немския етнос и изместването му от чужди такива. Църкви с национално значение биват превръщани в джамии и мюсюлмански молитвени домове, чийто общ брой на територията на Германия приближава 3 хиляди!

 

Шест милиона и двеста хиляди са хората с германско гражданство от чужд произход. 15 милиона, или 19% от населението, съставляват общо чужденците, живеещи в Германия.

 

По коефициент на раждаемост Германия спада към страните с най-ниска раждаемост в света – само ок. 8 новородени на 1000 жители и отрицателен прираст за 2011 г. от -2,4 ‰. За сравнение през годините на управление на национал-социалистическата партия раждаемостта достига до 20,4 на хиляда и естествен прираст от невероятните 8,1 на хиляда(1939 г.), започнал от 3,5 ‰ при идването на Адолф Хитлер на власт. Като дори в последната и най-тежка година на Втората световна война (1945 г.) раждаемостта е 16,1 на хиляда, т.е. два пъти по-голяма от тази през 2011 г. През 2011 година в страната са се родили около 663 хил. деца при население от 81 млн. и 800 хил. – рекордно нисък показател от 1946 г., когато, въпреки чудовищната разруха и глада и далеч по-малобройното население (64 млн. и 260 хиляди), в страната се появяват 922 хил. деца.

 

Раждаемостта в Германия е по-ниска от нивото за възпроизводство на населението. Още от 1972 г. раждаемостта е по-ниска от смъртността – минус 0,8 на хиляда. През 1975 г. годишният прираст достига своето абсолютно дъно с -2,6 ‰, а както казахме през 2011 г. е -2,4 на хиляда, т.е. по-нисък дори и от 1945 г. (-2,3 ‰), когато Германия търпи поражения и човешки загуби по всички фронтове. Според последните демографски прогнози, към 2050 г. населението на страната ще намалее с 16% – до 69-74 млн. души.

 

Тезата, че дълбокият демографски проблем може да се реши чрез внос на имигранти, е несъстоятелен. Дори и сега се наблюдава сериозна невъзможност за интегриране на големите маси чужденци, а по-нататъшния ръст на имиграцията още повече ще изостри проблема с интеграцията им и ще предизвика ръст на социално, етническо и религиозно напрежение. Всъщност това са доказателства за банкрута на политиката на федералното правителство за решаване на демографските проблеми чрез т. нар. мултикултурализъм.

 

Резонно е да се запитаме как е възможно страна, която е способна да решава изключително успешно сериозни проблеми в областта на икономиката дори и след опустошителни войни, дори в моменти на световна криза, да е неспособна да реши фундаменталния въпрос за съдбата на германската нация в демографски план? Случайно или умишлено е това, или е резултат от липсата на отговорност и недостатъчната ангажираност на политическия елит с проблемите и нуждите на своя народ? Достатъчно ли е политическата класа да се грижи само за това народът да бъде сит, за да не проявява интерес и активност към националните и глобалните проблеми? Или трябва да мисли и за неговото бъдеще, за неговото демографско, етническо и културно оцеляване?

Quo vadis, Germania?


Автор: Виктор Кордон

Божке, това ако някой го прочете, получаваот мен поздравления за биволско търпение.

Дa дълго е но е интересно

Благодаря, много интересен материал! Според мен, логичният съюзник на Германия е...Русия. И германците и руснаците и американците това го знаят. За това са всичките тези игрички.

Доста интересна статия. Не знаех, че износът на Германия е толкова голям.

Попрехвърлих я, нищо ново не е казано. Можеше да се напише с половината думи. Авторът руснак ли е? Не мога да търся от телефона.
Руснаците много се натискат да се сближават с Германия, това не е непременно лошо, въпреки асоциациите от всв.

По К1 е много брутално 

за интересното четиво...

Ето защо една българска телевизия  печели много зрители- защото показва лицемерието на всички антибългарски интереси.
Истината е много по интересна от което и да е реалити шоу.
Всичко това отдавна е коментирано там и прогнозите им абсолютно се сбъднаха!
  

 "Когато свободата изчезне, страната остава, но Родината не." - Франсоа Шатобриан
 

 Същото си помислих и аз.

На мен ми беше интересна, макар и да съм я срещала вече тази информация, но не
по този начин обобщена.

 Да живее телевизия Алфа и нейният велик пророк и вдъхновител!!!
От телевизия Алфа дали даваха това?
http://www.bgonair.bg/bulgaria/2015-10-10/siderov-vilnya-v-tsentara-na-sofiya

Във Турция се избиват невинни хора протестиращи срещу войната на Турция срещу ПКК.
Говори се , че загиналите са кюрди 

http://www.dnes.bg/world/2015/10/10/koshmaryt-v-ankara-v-snimki-18.279253