"...Всяко време, всяка култура, всички нрави и традиции си имат свой стил, свои нежности и суровости, красоти и ужаси, които му съответстват, приемат известни страдания за естествени, известни злини за търпими..."
Благодарение на дивашката инвазия си имаме мода на трепене на хора във влак или в концертна зала.
Особено ме впечатли следващото
"...Но човешкият живот се превръща в истинско мъчение, в ад там, където се пресичат две времена, две култури и религии..."
Понеже ми напомни за мъките на Прехода след Перестройката в който съм израстнала.
И сега, четвърт век след този преломен момент, който преобърна много съдби и животи, сега идва отново време на тотална промяна.
На мен лично ми идват много тези два Прехода в един живот, ама никой не ме пита.
Колко на място са и следните думи:
"...Ако би трябвало да живее в Средновековието, човекът от античността би се задушил мъчително, също както дивакът ще се задуши сред нашата цивилизация..."
Диваците, които ни налазиха просто не могат да живеят така, както ние живеем.
Никаква интеграция не може да построи мост между две толкова различни култури.