Вчера имах разгорещен спор с едно момче, гражданин на Холандия (емигрираха преди години), та ми направи впечатление- на тези хора са им промили мозъците с празни думи като права и равенство, интеграция... Бях ужасена- непрекъснато ми повтаряше, че всички сме хора и сме длъжни да помагаме на други човешки същества, независимо какво щяло на ни струва.
Много хубаво са обяснени тези разлики в мисленето на западния човек и мюсюлманите, идващи в Европа, в тази статия на прот. Андрей Ткачов:
"От гледна точка на западноевропейците мигрантите от мюсюлманските страни са нещастни люде, които до края на живота си трябва да благодарят за позволението да живеят в старата – и толкова зализана – Европа. А виж, от гледна точка на самите мюсюлмани-мигранти европейците не са нищо друго освен едни абсолютни безбожници, неизвестно защо ползващи се с нечувани битови блага. Несъвпадението във възгледите е крещящо. Едните: “Ние ви съжаляваме и вие трябва да ни бъдете благодарни за това”. Другите (или поне мнозина от тях): “Ние ви презираме и сме сигурни, че такива като вас не трябва да живеят”. Оттук брадвите, ножовете, бомбите, автоматите и обезумелият камион. Асимилация няма да има, нека да си го кажем направо. Ще има война (която вече върви). Ще го има онова неизбежно химическо съскане и взаимоотхвърляне, което става, когато се срещат вода и киселина. При това от едната страна, от страната на европейските аборигени, това ще бъде война за размитите и безжизнени либерални ценности, безвкусни като белтъка на яйце (толерантност, джендер, права). А от друга – конкретна война на носители на определени религиозни идеи за победата на своя мироглед (Бог разрешава – Бог забранява. Край!)."
Мюсюлманинът вярва в бъдещия живот, в ада и рая. Това са за него непоклатими, макар и незрими засега реалности. Европеецът пък се смее на подобна “архаика”. За мюсюлманина тялото е онова, което ще възкръсне в Последния ден. Тялото не бива да се развращава приживе и да се изгаря посмъртно. За европееца – тъкмо обратното: развратът приживе е норма, а след смъртта изгаряш в пламъците без мисъл за възкресението. Мюсюлманинът не цени повече от всичко друго собствения си биологичен живот и още по-малко биологичния живот на своя идеологически противник. Над всичко за него са законите на Всевишния – тъй, както ги разбира той. Затова не го е страх нито да умира, нито да убива. Европеецът пък не познава други ценности освен биологичното си съществуване. Срещата очи в очи с култура, която гледа по друг начин на смъртта, е за европееца страшна и непоносима. В тази среща той губи от самото начало.
И това е само една малка част от сблъсъка между тях. Следват и половите извращения, и отказът от деца, и абортите, и порнографията, и безсрамно разголените жени по улиците. Всички онези неща, които предизвикват у мигрантите омраза и религиозен гняв. Да, те са пришълци в чужда страна. Те са “навлеци”. Но – хайде да оставим вече това. Край. Те са вече тук. “Не можеш да се печеш без гащи пред очите на хората”, казват те, нахълтвайки шумно на нудисткия плаж с ножове в ръце. И ето – започва спор между ням и глух. Европеецът възмутено повдига вежди: “Как смеете да ни учите? Та нали ние ви подслонихме?”. На което Юсуф или Али без много-много да му мисли отговаря: “Вие правите онова, което не бива да се прави. Нямате нито вяра, нито срам, нито съвест. Вие не просто ни поканихте на гости. Преди това вие разрушихте с бомби нашите градове. Само почакайте, ще ви научим ние вас да почитате Бога”. И колкото да ни е жал за Курт или за Фриц, бъдещето май е на страната на Юсуф или Али.
Жените, опипани на площада пред Кьолнската катедрала – това не е само хулиганство. Жената е първият трофей на завоевателя. Най-разбираемият, най-знаковият трофей.
“Пред очите на противника да насилваш жените му – това е щастието”, е казал Чингис хан. Оттогава малко неща са се променили в психологията на победителите.
И бъркането в пазвите на немкините в центъра на града и в присъствието на мъжете трябва да се разчете като послание: “Вие сте слабаци. Ние ще правим с вас каквото поискаме. Имаме право на това”. Изобщо “унизените жени от Изтока” – това са жени, за които се тревожат множество мъже: бащата, чичото, братята, съпругът, след това синовете. За европейската жена не се тревожи никой. Както се оказа, дори полицията и дори в Германия. И жените първи, както винаги, усещат гибелта на своята цивилизация. Усещат я с кожата си.
Недалеч е денят, когато арабите и африканците ще поискат да живеят не в мизерните лагери и миграционни центрове, а в апартаментите на днешните стопани. Ще поискат да живеят така, както са живели предишните стопани, но не заедно с тях, а вместо тях. Разбира се, за поддържането на европейския комфорт са нужни знания и труд. Нужни са електричари, лекари, инженери, пилоти. Нужни са стотици професии и приемственост на реда и властта. И затова бъдещето на Европа тъне в мрак. Повечето мигранти няма да искат да се учат и да работят. Повечето ще искат да завземат чуждото насила, да стъпчат миниатюрния ръкотворен рай така, както някога Атила стъпка и ограби Рим. Какво ще стане по-нататък, това не ги интересува. Те са само брадва в ръката на Онзи, Който сече, а брадвата не е свикнала да се замисля. Защото мигрантите са тъкмо онзи “бич Божи” за Европа, какъвто са били някога варварите за Вечния град. Дори ако се развратят по европейски (защото те се развращават в Европа), пришълците няма да станат толерантни. Те ще си останат религиозно мотивирани чужденци, изпитващи мистична омраза към белите безбожници, затлъстели и затъпели.
В Европа е възможно и следва да се очаква залитане надясно. Ултраси, фашизирана младеж, кипене на расизма, зараждащо се навсякъде, дори по пейките на стадионите. Но само по себе си това няма да спаси ситуацията.
Това ще бъде само една агония. Ситуацията може да се спаси само с връщане към изконната за Европа християнска религиозност. Победата може да се спечели само в духа. Но тъкмо тази единствена противоотрова е за жалост невъзможна. Европа няма сили за християнски ренесанс.
Белият богаташ от Запада ще бъде и за в бъдеще уверен, че има правото да си живее както иска и да прави каквото си иска. А злите бедняци с Корана в ръка ще настъпват, както пустинята настъпва срещу оазиса, ще превземат парче по парче жизнената територия, ще късат квартал след квартал, регион след регион. И на някой определен етап от рухването на европейския свят те ще престанат да се крият, да обясняват действията си и да се извиняват. Те просто ще започнат да прогонват европейците от домовете им с оръжие в ръка, да ги облагат с данъци, установени за неверниците, да устройват шериатски съдилища, да налагат със сила покривала на жените и тъй нататък. Те ще действат последователно и неумолимо. Процесът е необратим.
които искат той да живее като тях, смеят му се на наивитета, плюят на либералните ценности, на начина му на живот и не го намират за правилен.
Меркел, къде си??

Струват ми пари всеки ден.
Те ще се разделят веднага.