Има ли смисъл бракът?

Ей, много мъка има по този свят, ама много. Мъжът с апартамент, ако търси и той имотна женица, останалите къде да се пласират. Аз живея в имот на мъжа ми, той си го изплаща, че и нас с детето гледа. Да го зарязвам ли, при това положение, не разбрах?

Две много умни идеи. 

Първото добре, но чак да не живеят в купения апартамент. Какво пречи да живеят там и да събират за къща, например? Добре е човек да внимава с кой се събира, че накрая да не остане сам с 10 те си апартамента, от толкова сметки.

Радвам се, че успя да ме разбереш правилно.....

Афайя, човек не трябва да е глупак в живота и наивен романтик. В никакъв случай не искам да кажа това. Но понякога, когато познаваш човека, когато виждаш как се отнася към теб и семейството, собствеността на апартамента не е толкова важна. Разбира се, никой не е застрахован, точно затова всеки трябва да има добра професия и доходи.

Ако мъжът има пет пъти по-високи доходи, изплаща си апартамента и издържа семейството, този случай е доста по различен от случая в който и двамата имат съизмерими доходи и заедно изплащат имот, кохто юридичеаки е само на единия. Иначе... хората се променят, доходите също, но в такива случаи е важно как са оформени юридически нещата. С една дума, ако бачкам наравно с мъжа ми и имаме съизмерими доходи, с които изплащаме имот, няма да съм ок, ако въпросният имот е само на негово име. Пък нека съм материалистка! Онзи ден се видях с една нематериална приятелка, която след 10 години съвместен живот, доверие и яко бачкане си е тръгнала без нищо. Разум трябва

+1
На такива неща се нагледах в последните няколко години, че вече напълно осмислих девиза на стария капиталист - уважение всекиму, доверие никому    Още повече пък на мъж 

Ами да, ти всъщност сам/а даде отговора и смисъла: когато си щастлив с един човек и между вас цари истинска любов и разбирателство, никакви бракове не могат да те направят още по-щастлив.
И обратното: никакъв брак не може да те спре да искаш да се отървеш (и да го направиш) от един човек, от който си разочарован/а. Само си навличаш разправии по съда, но ако си решил така или иначе ще се отървеш.
Затова продължавам да мисля, че официалният брак е нещо напълно безсмислено, освен за някои административни цели, от рода да ти дадат гражданство като се омъжиш за чужденец или да наследиш нещо от съпруга си, ако не ти го е дал/продал и пр. и без тази хамалогия, наречена брак.

Апропо: гледам обсъждали сте тук разни материални въпроси по време на брак и след развод. Те спокойно могат да се уредят и без брак, освен наследствената пенсия. Поне според българското законодателство не виждам някаква разлика. Ами ако сте в брак и "любимия" не дава никакви пари? - ще бъдете принудени да се разведете, за да го осъдите да дава. Aми ако бил си купил вече жилище с кредит - хубаво, ще живея в него без да плащам наем и ако мога да си позволя, ще си купя междувременно и мое жилище, ако си нямам. Но няма да му изплащам неговото при всички положения и ако сме без брак е по-добре в този случай - ако не дава дължимото и се прави на ударен по всяко време мога да изчезна и/или да го осъдя да плаща издръжка.

Като цяло брака както може да донесе някакви изгоди, така може и да навлече големи неприятности - всичко е в главите на двамата, в това с какво леке или принц си свързваш живота.

Еех, ех - нерде Булгаристан, нерде Джърмани - в развитите европейски държави си дават прилична заплата (като социална помощ) на всички майки, особено на самотните - и на тях хич не им дреме от кой ще раждат и как ще се справят с отглеждането - важно е да родят. А тук живота ти може да се превърне в ад, само защото си станал родител.

Искам да отбележа: преди всичко гледайте да сте щастливи на момента без прекалено много сметки за бъдещето (но не и никакви), защото никой нищо не е отнесъл на онзи свят; не разчитайте някой мъж да ви дундурка цял живот; а от наследниците не се знае кое какво ще се пръкне и колко имущество ще пропилее.

Пак една и съща тема се предъвква, но под различно заглавие. Не я изчетох, признавам си, освен първите две  и последната страница. Разбирам притесненията на авторката. Но когато има дете няма разправии с наследството, защото то винаги получава всичко. Ако това е проблема, защото после при липса на дете са ти разправии, значи проблем няма.

Сключването на брак вече няма такава романтична нотка, както едно време. Сега хората се женят преди всичко, за да са спокойни за активите си. Един вид да не се прецакат ако се разделят. Въпреки чеее законодателят вече дава сигурност и на тези, които нямат сключен брак. Аз съм бракувана и ми е ОК, сестра ми не е, но и тя е ОК. Та.. който както му харесва така ще си живее, все пак сме в 21 век.

Има си романтика в брака и сватбата, всичко зависи от твоята нагласа. Нашия годеж беше много романтичен, сватбата също. Девет години по-късно твърдя, че и сега ми е романтично. Мисля, че и съпруга ми е на същата вълна. Разбира се всичко е индивидуално. Аз разбирам сватбата/брака като обвързване по-емоционално от живеенето на семейни начала.

Според мен проблем няма, когато двойката има еднаква мнение за брака, т.е. и двамата не искат или и двамата искат брак. Тогава драма няма. Проблема е когато единия иска брак, а другия не. В такъв случай според мен трябва много добре поговорят.

Не винаги детето ако е малолетно може да поеме и да се разпорежда с наследеното имущество. Говоря за случаите, когато бащата има бизнес.

Аз се омъжих по любов. Когато се запознах с него той ми каза: "Търся жена, с която да създам семейство". Моят мъж е вярващ човек и счита, че връзка без брак е блудство. Неговите приятели ме наричаха "държанка". Ние мислим, че когато двама души узреят и са готови да създадат семейство, и двамата го искат, да се венчаят и да живеят в мир, любов и детски смях.

Защо са те наричали "държанка"!?