Затлъстяване при дете

Не се сърди, човече, много добре си направила, много по-добре е да си приготвяш храната вкъщи, отколкото да разчиташ на храните по магазините.

Интересни коментари.  

Ще следя темата .Иначе и нашето момиче е на 7 и половина , 133см и 26 кг. Нормално тегло е, но винаги търся интересно меню и храни,за които не съм се присетила и аз.

 Давате ценни съвети, благодаря  

Да споделя доброто развитие за сега при нас - записах детето на спорт два пъти седмично по час и половина. Научи се да скача на ластик и въже. Носят и в училище и играят и там.
Тази година е в първи клас - давам сандвич +каквото имаме вкъщи (плодове, нарязани моркови, краставица) и учудващо, но не си купува глупости от лафката. Храната на обяд, готвено от стола, си я хапва. Остава си апетита, но визуално се промени детето. Коремчето се прибра, стана по-инициативна и енергична.
Тирадите ми за захарта и маргарина може би са свършили работа и в училище не си купува почти нищо. Досега да е взела два пъти сок и броени пъти някакви пурички. Давам парички сутрин, но си ги връща.

Barefoot Kontesa , тези ръст и кг ми се струват ок. Но то си е до структурата на детето. Някои са с по-висок процент телесни мазнини и при еднакви кг, изглеждат по-пухкавки. Дъщеря ми например е така.

Вера,чудесно развитие при вас.Много се радвам.Има си огромно значение да се обърне внимание на проблема и детето интелигентно да се подтикне към полезни дейности и хранене.А не като стане 50 кг в трети клас,тогава да се вайкаме и ахкаме

Още когато бяха малки децата ги научих да избират наистина здравословната храна, не съм ги ограничавала никога, те сами си знаеха какво трябва да ядат.Никога не са изпитвали желание да си купуват чипсове или нещо подобно. Навиците се изграждат още когато са малки, а не когато вече е твърде късно.

И аз мислех така, ама живота реши да ми намигне.

Аз ям предимно зеленчуци. За месо се сещам рядко. Не съм вегетарианка, но и без месо мога да живея. Съответно се предполага, че така съм захранила детето си така се яде у дома. Да ама НЕ!
Без месо дъщеря ми не се нахранва. Не обича въобще зеленчуци. Карах я да си изяде каквото съм сложила като салата и ... оказа се, че е алергична към доста от зеленчуците   
Добре викам, стига да не яде бързи въглихдрати - че много ги обича. Нали не било полезно. Докато не взе да прави опити да припада, защото захарта и е под нормата. Докторите казаха - ОБЕЗАТЕЛНО да има бърз въглехидрат на основното хранене.
Та и за храненето както за много неща в живота - хич не е от възпитанието.   

Ох, много обичам как някой дойде да ми развява собствения си успех, бих казала късмет. Без изобщо да е засегнат от проблема.
Когато не ми се получаваше забременяването и ходих по лекари с много трудни процедури, ми се обясняваше че е до нагласата и д.р, от хора дето идея си нямат за какво става дума.
Често съвети за хранене получавам от хора, чийто деца са слаби, но ядат само шоколад - защото друго не искали.

Наясно ли сте как се чувства родител, който готви здравословна храна вкъщи, от захранването на децата? С домашни продукти, издирва чисто месо, без хормони и от лелята на не нам кой си... от село Х., не купува боклуци и се опитва да ограничи всички такива от доброжелателните роднини. Как сутрин става и приготвя закуска, храна за училище и плод, така че да  не се изкушава детето от въпросните гадости. Какво е да преценяш колко точно да сипеш в чинията на детето си, как да му кажеш че трябва да хапне половината филийка, не повече? И как се щадят чувствата на такова дете?
И когато някой черпи с нещо, то първо те поглежда и пита "Може ли?", след като чуждите деца са изяли вече бързо по 4 бонбона.
Ако знаете нещо по тези въпроси, моля тогава ще интересно да ни разкажете успехите си.

*vera  

Много е права Вера. Лошото е, че някои майки сами си правят децата лакоми.

Като родител търсещ отговори и склонен да промени първо себе си, за да помогне на детето си да расте със самочувствие ще се радвам да споделищ какво имаш предвид. 

О, аз не казвам, че при всички е така. Казах "някои". Ти не си ли виждала две-годишни дечица, тежащи видимо около 20 килограма, дето майките ги гонят по площадките с пакета с бисквити например? За протокола детето ми е злоядо от деня на раждането си, така че знам, че колкото трудна е едната ситуация, толкова и другата. Защото всеки знае, че като родител първичната му роля е да изхранва детето си.

Има го феномена - детето е видимо добре на килограми, даже повече от добре, но според родителя то не яде достатъчно. Виждала съм с очите си - детето си хапва колкото иска, но за майка му не е достатъчно и започва едно гонене с храна.
Също съм забелязала, че на някои деца им се забранява да се движат - не може да се катерят, защото ще паднат, не може да сядат на земята, защото ще се изцапат, не може да бягат, защото ще се изпотят.
Нашето дете редовно го водим да скача на батут, да бяга навън, като се катери гледаме да не го ограничаваме, ами да му помагаме, не му забраняваме да скача, бяга, лази и търкаля на детската площадка. Яде каквото иска, води се леко злоядо, но все се намира нещо, което да обича в момента и да си го хапва.

Точно за това говоря. И детет свиква на механичното поглъщане на храна, дори без да е гладно.

Според вас, колко от майките, пишещи в темата, са от тази категория? Майките, които отглеждат затлъстели деца и ги тъпчат с кренвирши и чипс, според мен дори не осъзнават проблема си, камо ли да търсят и споделят съвети.


Относно промените - четох, че не бива да се дава храна като награда. И от момента, в който го прочетох, го въведох за мен. Моята нагласа, която е възпитавана е, че като си добър се награждаваш с нещо сладичко. Децата си ги уча, че ядем за да сме здрави и да имаме нужната енергия.
С околните ми е по-трудно, но им ограничавам достъпа по отношение на храна.
Като не са с мен - вече нямам контрол, но не е болка за умиране.

Освен реакцията на словесните нахълтвания и размахванията на пръст, да споделя какво се случва. След тежък грип и стоене вкъщи поради него през януари и февруари. Малката покачи и веднага се наблюдаваха следните неща - раздразнителност, мързел, неувереност, неинициативност, сърдене.
Записах я с нейно съгласие на друг спорт - с други деца, тренировките са по-интензивни. За две седмици виждам промяна в настроение, в изглед, стойка.
В случай, че някой не ме е разбрал. Не искам СЛАБО дете, искам дете с тегло в здравословни граници. Не ме интересува естетичната страна, никога не съм смятала слабото за красиво. Самата аз се тегля на две години един път, дори не зная колко тежа. Мисля, че добре се усещам и не ми е фикс идея фигурата като слабост.
За децата обаче, понеже винаги са били около горна граница според ръстта, внимавам. И е наистина трудно.

Аз примемам забележката.